Свързване на балон към котле ? 127 мнения

[AntonBM]

Водата не се свива. Ако инсталацията е пълна до горе и няма въздух в нея, за да се вдигне налягането от 0,6 до 1 Bar и 10 грама са много. Ако обаче балона на разширителният съд е с налягане между 0,6 и 1 Bar, за да се достигне до налягане 1 Bar, ще трябва да се добави повече вода. Разликата отива в смачкването на балона. Ако началното му налягане е примерно 0,7 Bar – при пълненето балона започва да се смачква и налягането в него се повишава паралелно с това на инсталацията. Така реално за пълненето не отиват 10, а да кажем към 300-400 грама. От тук ти губиш 290-390 грама от обема на разширителният съд. Говорим за инсталация от 100 литра и малък разширителен съд (за тези условия е необходим 7 литров РС). Т.е. в случая ти губиш 5% от обема на съда. При по-големи инсталации грамажите (обема) са пропорционално по-големи. (до тук са предположения - по долу съм правил изчисления).

Опитах се да изчисля колко трябва да се промени обема на РС за да са повиши налягането му от 0,7 до 1 Bar. Ползвах формулата на Клапейрон-Менделеев P.V=M.R.T=const. Получих, че за да се повиши налягането трябват 1,05 dm³ (или 1050 грама). Т.е. реалната загуба на обема в разширителният съд е над 15%.
Ето и пояснения как стигнах до тази стойност 1,7 Ata . 7 литра = 11,9 константа = 2 Ata . ??? литра.
Като се реши това се получава, че обема на въздуха в РС спада от 7 на 5,95 литра - като налягането нараства от 0,7 до 1 Bar.
Извода е, че монтирайки 7 литров разширителен съд с налагане 0,7 Bar, при повишаване на налягането в инсталацията до 1 Bar реално за покриване на температурните разширения на водата остават под 6 литра.

[filmatoplo]

Това исках да чуя ,че инсталацията в твоя случай е без воден резерв в съда и разчита само на пълначката да го поддържа .В 80% от системите пълначката не може да сработва и подържа малки обеми 100 -200 грама течност . Докато е нова може ама после -не , а както знаем изпарение или загуби на вода си има от обезвъздушители . В този случай системата без воден резерв във съда ще се разболее както човек с ниско кръвно . Ако ти разчиташ на пълначката и да допуснем че върши работа - какво правим при една слънчева система заредена с антифризна течност БЕЗ пълначка и без резерв в съда. Щото знам едни колеги от Бургас които помпят съдовете на 3 бара на слънчевата и цяло лято вървят като луди по обектите си да доливат течност -излагат се уж са най Префалената фирма едноименната с компонентите.

[AntonBM]

Filmatoplo, аз избягвам да проектирам малки инсталации с антифриз и система за автоматично пълнене. На тях им слагам открит разширителен съд, като преливната тръба се сваля долу до бойлера. Там слагам туба и излишното количество антифриз се връща там. С ръчна помпа се допълва инсталацията веднъж на 2-3 месеца, като това се прави до преливане и връщане на антифриз в тубата.
Ако инсталация е пълна с антифриз и има пълначка, никога няма да знаеш каква е реалната концентрация на антифриза, а от там и на каква температура замръзва.
Все пак за по-големи инсталации – над 100 kW слагам пълначка, но пиша инструкция как да си проверяват периодично концентрацията и друга инструкция как да допълват концентрат. Голяма хамалогия, която никой не спазва... Те си носят тогава отговорността.
Още по-големите инсталации - над 500 kW ги правя с помпа за допълванене на мястото на пълначката, а предпазният клапан връща излишното в резервоар за антифриз. Помпата взима антифриз от същият резервоар и се управлява от пресостат.
Колкото до това, че РС ще ти допълва радиаторите... недей да разчиташ на това. Заради тази „екстра” си загубил 15% от обема му. От там най-вероятно той вече не е достатъчен за покриване на топлинните разширения и инсталацията при високи температури изтърва вода от предпазния клапан. Това води до разреждане на антифриза ти. Пълначките са достатъчно сигурни! Няма значение, че е минимално количеството вода трябва да се вкара в инсталацията. Тези съоръжения работят за сметка разлика на налягания, а не количества вода. Както писах по-горе, малко количество вода оказва голяма (огромна) разлика в налаганията. За да не отреагира пълначката на тази разлика, трябва да е пълен боклук.
Отговори ми на този въпрос. Ако РС ти е с налагане по-ниско от това на пълначката, как ще разбереш има ли въздух в балона? Ако сложиш манометър ще ти отчете налягането на пълначката – дори и балона да е спаднал с 90% и има само 10% от началното количество въздух.

[filmatoplo]

Прав си една система не може без обслужване , и проблемите и се появяват точно от това . Понеже монтирам предимно котли с твърдо гориво и наблюдавам номерата които се случват . Най често се образува въздух в системата който понякога дори с автоматични обезвъздушители иска ръчно отстраняване .Не навременното отстраняване повишава налягането в системата , после при отстраняването му -пълначката не се сеща да допълни . Това се компенсира известно време от водния резерв в съда , но при по продължително време с този проблем системата спира да работи качествено. По принцип закачам табелки с налягането в системата и това на съда - след време премервам .На по големите системи където обслужването го поемам аз по мплба на клиента - монтирам спирателен кран с испускател между крана и съда за проверка налягането в съда . Неме оборвайте че е забранено да се слагат кранове по системата - нима не слагаме кранове на помпите,пред колектори,на котлите , серпентините на бойлерите и др-така че това не е грешка а необходимост при обслужването. На 100 независими проектанта да възложим един и същ проект ще направят 100 различни .

[filmatoplo]

Аз си признавам че при изпълнение и спазване точно проекта на проектант - системата имаше проблеми - 2 пъти ми се е случвало. Ти признаваш ли си че твой проект по формули и приписване на данни от дебели книги не са се получавали на практика и бай Петко с прякор парата с 30 годишен стаж да оправи ситемата . Веднъж ми сгрешиха топлообменник и веднъж и повече помпи - за съдовете и наляганията няма да коментирам (тук аз съм бай Петко) . Сега ще кажеш че го знаеш това - веднъж по време на предаване на една голяма инсталация отопление на хотел с 80 стаи и нафтов котел испълнено с метални тръби по класическия начин на разводка в мазето и щрангове по етажите. Получи се така че по горни радиатори се загряват а по ниски не добре на един и същ щранг . Дойдоха всички и умуват защо така - познай защо ако не можеш после ще напиша къде е пропуска на проекта и как бай Петко го оправи- той и откри причината.

[stevebradata]

filmatoplo Чак и на мен ми стана интересно относно вази задачка хехе ще щакам отговора ,аз и идея си нямам но много добре знам от опит че теорията си е теория не е лошо да знаеш как , защо но практиката никаква теория не може да я замени

[LazarGanev]

LazarGanev, аз не се заяждам. Споделям опит. За сега оставам на мнението, че балона трябва да е напомпен на налягане над това на пълначката, но оставам отворен за аргументите на другите.

AntonBM, не съм казал, че се заяждаш, напротив, аз също съм отворен за обсъждане на различни мнения. Както казах по-рано - и по единия, и по другия начин системата ще работи без проблем и може би в конкретни ситуации твоят метод би имал предимство, остава да уточним тези ситуации, това е полезно.

Колкото до това, че РС ще ти допълва радиаторите... недей да разчиташ на това. Заради тази „екстра” си загубил 15% от обема му. От там най-вероятно той вече не е достатъчен за покриване на топлинните разширения и инсталацията при високи температури изтърва вода от предпазния клапан. Това води до разреждане на антифриза ти. Пълначките са достатъчно сигурни! Няма значение, че е минимално количеството вода трябва да се вкара в инсталацията. Тези съоръжения работят за сметка разлика на налягания, а не количества вода. Както писах по-горе, малко количество вода оказва голяма (огромна) разлика в налаганията. За да не отреагира пълначката на тази разлика, трябва да е пълен боклук.
Отговори ми на този въпрос. Ако РС ти е с налагане по-ниско от това на пълначката, как ще разбереш има ли въздух в балона? Ако сложиш манометър ще ти отчете налягането на пълначката – дори и балона да е спаднал с 90% и има само 10% от началното количество въздух.

Какъв е проблемът, като знаеш, че 15 % от съда се губят при запълване на системата, да избереш с 20% по-голям съд? Та, както видя при сравнението на двата метода за изчисляване на обема на РС се получи голяма разлика!
А как ще разбера дали има въздух в балона - много просто, дори по два начина:
- първият начин е чрез наблюдение на системата - знаеш, че система без РС много рязко зи изменя налягането при нагряване и изстиване - това е признак, че РС не работи.
- вторият начин е чрез източване на съда, без инсталацията - Филма ти го каза. Зависи как е вързан РС, най много да се наложи източване и на котела, но в някои котли, както знаеш почти няма вода. Колкото до автоматична пълначка - аз избягвам да монтирам, защото е нож с две остриета - губи се представа за появата на течове. Оставям кран за ръчно пълнене, като дори и в такъв случай има опасност - ако кранът не затваря добре, налягането се повишава и избива баланса. Затова - или двакрана последователно, или разединяваща се гъвкава връзка за пълнене.

[AntonBM]

Признавам, че и аз съм правил „набързо претупани” проекти. Всеки проектант е правил, често много ни притискат със сроковете. В такъв случай, в бързината се допускат грешки. Сещам се за един мой проект, на който в бързината забравих да сложа предпазен клапан и разширителен съд. В записката бях писал как да се настроят, а в чертежите не ги бях сложил...
Относно задачката на filmatoplo – без да погледна на място, мога само да гадая. В практиката си съм срещал този проблем на 2 инсталации (едната не беше моя). Там причините бяха:
1. Грешно свързване на тръбите (топла и студена) на радиаторите. Тази инсталация не я бях проектирал аз. Обикновено, когато погледнеш вертикален щранг – дясната трябва да е топлата. Това обаче не винаги е така... монтажниците обаче по навик свързват дясната горе, а лявата долу. Възможно е щранга, за който говориш да е бил такъв и половината радиатори да са вързани правилно, а другите на обратно. Тогава тези вързани грешно работят по-зле.
2. Другата е на климатична инсталация с голяма мощност (дебели тръби 7/12°). Горно разпределение на тръбната мрежа и вертикални щрангове до конвектори. Там по време на изпълнението работеха много различни екипи. Най-вероятно, някоя обедна почивка, някой идиот е седнал до недовършен щранг. Хапвал си е обяда и от нямане какво да прави е пускал боклуци в щранга. В същност в 2 щранга. От тях изкарахме над 2 кофи чакъл, салфетки и какво ли още не. Интересното е, че по вертикалата (10 етажа) работеха конвекторите на примерно 2, 5, 6 и 8 етаж, а другите не. Боклук... къде ще се запъне е божа работа...
Сещам се за още 2 възможни причини, но те са по-малко вероятни:
3. Неправилно оразмерена помпа. Няма необходимият дебит. Тогава радиаторите (ако са свързани правилно), работят като малки помпи – на гравитачният принцип. По-мощните радиатори обират дебита постъпил в щранга.
4. Грешно оразмерена хидравлика. Това бай Петко, не вярвам да го хване... Често, за да не се ползват дросели се слагат умишлено тръби (аншлуси) с по-малки диаметри на по-близките консуматори. Ако нещо е объркал сметките, проектанта може умишлено да е затруднил по този начин циркулацията на долните радиатори, а да не е трябвало.
Ако не съм познал ще се пробвам пак.

[filmatoplo]

Антоне премина теста - аз те приемам в групата проблема беше като точка 4 в известен смисъл . На щранговете е трябвало на охладената вода да се сложат дроселови бленди или шайби да оразмерят дебита .Понеже помпата беше голяма и дебита се разпределя не правилно и Бай Петко (това е образно име) сряза с флекс няколко щранга леко и мушнахме по 1 шина да притвори малко сечението и веднага тръгна работата - после дойде друг проект вече с опоменати бленди по щранговете . Развръската в мазето беше с тръби фи-108 и щранговете ги заобиколихме пак по акъл на старите кучета -Тихелман .

[AntonBM]

Аз си признах за мои пропуски... Сега вие признайте, колко често сте правили тази процедура с източване на част от инсталацията, за да видите какво е налягането на РС. Предполагам, че не е повече от 5 на 100. Признайте, че е трудна работа, когато инсталацията е пълна с антифриз – скъпо е да се изхвърля в канала. За варианта следене на скоростта на покачване на налягането и аз съм писал по-горе, но и това изисква време и опит.
Изненадан съм, че верният отговор е 4! Аз бях заложил на 1 или 2.
Винаги, когато мога ползвам Тихелман. Той по-лесно се балансира. Преди време си играех да смятам дросели, но вече спрях. Има по-добри варианти. Там, където имам проблемна точка в налягането гледам да я оправя с диаметъра на тръбата, но ако не става слагам регулиращ вентил. Имам софтуер, чрез който се избира желаният пад на налягане, дава се дебита и той ти избира вентил на фирма Tour and Anderson, като ти дава колко оборота трябва да се затвори вентила, за да се получи желаната стойност на пада. Вентилите им са скъпи, но става и с български, като се броят оборотите от пълно затворено до пълно отворено и пропорционално на вентилите на ТА се настройват нашите. Работи перфектно. Дори и да допуснеш малка грешка няма нужда да се реже щранга за корекция.
Софтуера се казва ТА Select 3 – International.
С него могат да се балансират и колекторни възли. Дава положението на всеки кран на колектора.