Значи, малко факти за постояннотоковите машини с независимо възбуждане:
На тази картинка е дадена естествената характеристика на такава машина (т.е. при номинално захранващо напрежение, номинално възбуждане и без допълнителни съпротивления) - омега 0 е скоростта на празен ход при номинално захранващо напрежение.
Като се натовари двигателя (М е съпротивителния момент) скоростта му намаля, т.е. омега се "премества" надясно по характеристиката. За определено механично натоварване на двигателя се установява определена скорост.
Математически изразено това е:
омега е скоростта на въртене
Uн е захранващото напрежение
C е константа на машината, т.е. не се променя
Фн е номиналното възбуждане
i е тока на ротора
Rя е съпротивлението на ротора
Следователно:
Ако се намали възбуждането, скоростта на празен ход ще се учеличи, тъй като Фн е в знаменател (гледайте лявата графика... дясната се отнася за същото, но там е по дълго за обяснение
).
Ако към ротора се включат допълнителни резистори, характеристиката става по-полегата - получават се семейство изкуствени характеристики. Това е така, защото първата част от формулата (Uя/C.Фн) определя скоростта на празен ход, т.е. омега 0, а втората част на формулата определя наклона на характеристиката (i.Rя/C.Фн). Няма да се впускам в обяснения защо е така
Ето, това което написах по-горе на картинка (лявата графика):
При промяна на захранващото напрежение (при номинално възбуждане) се получават характеристики над и под естествената, които са успордни на нея (дясната графика на горната картинка).
Последния начин за регулиране е най-добър - загубите са малки и се запазва "твърдостта" на характеристиката, т.е. като се натовари двигателя, скоростта му не пада значително.
Това е съвсем общо по темата, без да изпадам в подробности. Надявам се да съм бил полезен...