Сечението на проводниците се определя от тока на консуматорите, от разстоянието до тях и от особеностите на консуматора, като последното налага класифицирането на консуматорите в няколко групи с общи особености -
Консуматори, работещи в:
режим АС1 за активни консуматори с фактор на мощността 1 /реотани/
режим АС3 за индуктивни товари с фактор 0.6 - 0.8 с
голям пусков ток /двигатели напр./
режим АС4 - същото като АС3, но имаме режим противовключване или режим спирачка, което води до продължително установяване на по-глеми от номиналните токове на консуматорите.
Има и други режими на работа като АС 15 и 16, 22 и 23 които са за оперативни вериги и режими DC за постоянни токове, които не засягаме за сега в темата.
Когато подбираме проводник, тртябва да се съобразим със следните фактори:
1. да бъде с достатъчно сечение, за да не загрява от тока на консуматора - тези данни ги има в спецификацията на кабела - какво сечение какъв ток издържа. Също в БДС имша посочени токовете за кабели ПВА - 1, ПВА - 2 и техните производни ПВВ, ШВПС и т.н. Мисля, че и в наредба номер 3 от 2004 някъде съм го срещал това.
Има даннни дори когато кабела е открит, замазан и т.н.
Аз действам по следните данни 5А - квадрат, 10А квадрат и половина, 16А два квадрата и половина, 25А четири квадрата, 35А шест квадрата - за кабели от типа ПВВ като токовете са минималните за тези кабели, но и най сигурните. 6 квадрата може да издържи до 63А но не продължително време и то ако има възможност за охлаждане на кабела...
Гъвкавите многожични проводници издържат с около 10-15% по-големи токове.
2. пак за сечението но с оглед да няма пад на напрежение, особено ако консуматора е отдалечен. Помнете формулата R = ro * (l / S), където ro е специфичното съпротивление на материала /мед, алуминий/ l - дължина на проводника /ако е кабел се умножава по 2 заради двата проводника ако е фаза-нула/ и S e сечението. Заради това R, кото нараства с дължината на проводника /кабела/ се налага захранването на няколкостотин ватови товари с ток 3-4 А с кабели, имащи сечение 1.5 или 2.5 квадрата. Ако е необходимо допълнително ще пиша как се прилата на практика и тази формулка. Но на практика на свсеки 100 м проводника се декласира, като се отива в следващото сечение примерно от 1 кв. на 1.5 кв.мм
3. Пестете Пари - все пак трябва да се мисли и за това. Ако сте сигурни в сметките си най-добре да се купи кабел с точното сечение или най-много следващия размер за да има резерва - тя почти винаги е от полза - или накратко смята се кабел или се избира от таблицата със сечение 2.5 слага се 4 но не и 10 кв.мм
Съгласно тока на консуматора и респективно тока, който издържа кабела се избира предпазителя. Принципно ако имаме активен товар той не може да се претовари и може да изберем предпазител само по тока който издържа кабела - това е най-логично, защото предпазителите изключват еднакъв ток на късо /масово 6000А/ независимо 10,16,20 ,25А ли е са те.
Автоматичните предпазители имат две защити - защита от претоварване - тя предпазва ел.инсталацията от претоварване и някои консуматори като ел.двигателите, които има способността да се претоварват при продължителна или неправилна работа с тях - тази зашита е реализирана с биметал и изключва съгласно времетоковата характеристика на биметала. при моторите се слага защита с настройка на този биметал на 1.05 от номиналния ток на мотора.
Прегряването е функция на времето и колкото по-голям е тока толко по-бързо се задейства тази защита тя сработва от около 1 секунда до 1-2 часа в зависимност от това колко е претоварването и каква е характеристиката на бушона B,C или D.
Зашита от късо - тя предпазва ел. инсталацията /кабела/ от протичане на свръх ток, който може да я повреди безвъзвратно - режима късо е 100% авария и се изключва мигновено чрез електромагнитен механизъм. При бързото изключване товара също е в по-изгодно положение защото това намалява усложненията от късото в самото съоръжение.
НО
Това е когато си правим сметки, въз основа на такива сметки са се сдъвкали едни таблици, от които проектантите емпирично залагат сечения и си спестяват камара главоболия. Те слагат 2.5 кв.мм за контакти 1.5 за осветление, 6 за керамичен с фурна и т.н. когато захранват машина ИСКАТ СПЕЦИФИКАЦИЯ на машината и съответно с какъв кабел се захранва. Ползват се таблици тука толко, тука толко там еди колко си.... Всичко да е по норматив - напрактика те сглобяват нещо като конструктор, но това е резултат от последователните и логически изследователски действия на инженерите експериментатори в лабораториите
Така ЧЕ: когато имате да захранвате консуматор първо потърсете препоръки от производителя. След това прибегвате до избор на кабел по таблици от стандарта или от производителя на самия кабел. ЗАПАСЯВАТЕ се като отидете едно сечение нагоре и ако има дължина над 100 м също увеличавате сечението. Аз много обичам точните сметки и винаги се справям, ОБАЧЕ ДО МОМЕНТА в който НЯКОЙ нареди да се добави още нещо към захранването и тогава точните сметки ми изяждат главата.
Колкото до АНКЕТАТА по-горе НИТО ЕДИН НЕ Е ВЕРНИЯ ОТГОВОР, защото мощността не винаги е критерий за тока - какво става ако имаме 500 вата при 220 волта и при 36 волта ??? А донякъде се избира по предпазителя, но това е следствие от тока на консуматора та предпазителя не е опорна точка /колкото копчето за балтона
/