Абсолютно не съм съгласен. Все се надявах, че някой майстор ще се намеси и ще разсее секви заблуди и страхове, ама на... или нема майстори, или аз много се надявам...
Филма, приемаме, че си иззидал пеща и си изчакал. Пали се директно вътре, ще се учудиш колко добре гори, па макар и да няма комин вътре. Дима си излиза през горната страна на свода. Гори силен, буен огън докато побелеят всичките тухли/не се притеснявай, разбира се много лесно/ или, виждал съм, докато драснеш по тухлите излизат едни много ситни искрички... Тогава е готово да тургаш тавътъ. Махаш огъня, като може да оставиш малко живи въглени по краищата, без да опират в тавата, по края на пещта. Важно е да не оставиш неизгоряло дърво, защото се опушва/ама по гаден начин/.
Слагаш тавата и залепяш плътно капака с тесто - брашно и вода, нищо друго.
И тук вече идва майсторлъка, който, уви безплодно, се надявах нЕкой да разсее... Колко да се пече? Ми ако пещта е направена правилно колкото и да седи няма да прегори. Затова и по мое мнение не трябва да има вати, стУдопори и други заблуди. Когато се прави такава пещ се знае предварително какво ще се пече вътре, демек какъв обем - дали ще е ягне, яре, телешка главЪ или други благини нема значение много. Въпросът е акумулираната топлина да задържи точно толкова, колкото да изпече нещата без да ги изгори, ако останат. За нормална пещ, така, като писАх некъде по-горе и за нормално ягне 2,5 часа за достатъчни. Секви отварянки на капака междувременно са крайно нежелателни.
И тук идва другия въпрос.
Какво да правим тия 2,5 часа? Ми пием рЪкия. На некой му става много гладно, решава да използва тая хубава жар отпред в ББКто и мета едни цвръкни. И тея, които са останали след 2,5 часа/обикновено повече, защото се включва и времето за горене - ок 2-2,5 часа/ още на масата.... вече не щът да ядат, защото са се нплюскали с мезета преди това.... Тъй, че туй си е цяла организация - стройна, дисциплинирана, по график...
Уф, чакай, че се окапах...
Филма, приемаме, че си иззидал пеща и си изчакал. Пали се директно вътре, ще се учудиш колко добре гори, па макар и да няма комин вътре. Дима си излиза през горната страна на свода. Гори силен, буен огън докато побелеят всичките тухли/не се притеснявай, разбира се много лесно/ или, виждал съм, докато драснеш по тухлите излизат едни много ситни искрички... Тогава е готово да тургаш тавътъ. Махаш огъня, като може да оставиш малко живи въглени по краищата, без да опират в тавата, по края на пещта. Важно е да не оставиш неизгоряло дърво, защото се опушва/ама по гаден начин/.
Слагаш тавата и залепяш плътно капака с тесто - брашно и вода, нищо друго.
И тук вече идва майсторлъка, който, уви безплодно, се надявах нЕкой да разсее... Колко да се пече? Ми ако пещта е направена правилно колкото и да седи няма да прегори. Затова и по мое мнение не трябва да има вати, стУдопори и други заблуди. Когато се прави такава пещ се знае предварително какво ще се пече вътре, демек какъв обем - дали ще е ягне, яре, телешка главЪ или други благини нема значение много. Въпросът е акумулираната топлина да задържи точно толкова, колкото да изпече нещата без да ги изгори, ако останат. За нормална пещ, така, като писАх некъде по-горе и за нормално ягне 2,5 часа за достатъчни. Секви отварянки на капака междувременно са крайно нежелателни.
И тук идва другия въпрос.
Какво да правим тия 2,5 часа? Ми пием рЪкия. На некой му става много гладно, решава да използва тая хубава жар отпред в ББКто и мета едни цвръкни. И тея, които са останали след 2,5 часа/обикновено повече, защото се включва и времето за горене - ок 2-2,5 часа/ още на масата.... вече не щът да ядат, защото са се нплюскали с мезета преди това.... Тъй, че туй си е цяла организация - стройна, дисциплинирана, по график...
Уф, чакай, че се окапах...