Форум "Направи сам"

всеки да си каже рецептата за хубава сланинка

От кой край си ?

Едва ли има значение,но живея едновременно в ловешко и ямболско

cakev79 написа:

Едва ли има значение,но живея едновременно в ловешко и ямболско

Има значение защото микроклимата влияе според мен на качеството на готовия продукт и трайността му.
Мога да споделя как я правим по самоковско:
1.Прасето задължително се пърли,стърже и мие със студена и топла вода мин. два пъти, така че кожата му да заприлича на "бебешко дупе".
2.Сланината се отделя от трупа заедно с кожата и се нарязва на парчета сразмер 15х20 см.
2.В каче се налага заедно с морска сол на кристали в следната последователност:
-ред морска сол с дебелина един пръст /хоризонтален, не вертикален /
-ред сланина наложена надолу с кожата, като се уплътняват максимално дупките между парчетата с изрезки
-посипва се отново морска сол един пръст
-солта се набива с помоща на кол, така че да не остане никакъв въздух

Споменатата операция се повтаря докато свърши сланината или докато се напълни качето.

След около месец е готова за консумация. Не се притеснявайте че ще се пресоли. Тя поема толкова колкото и е необходимо, а същевременно солта консервира продукта до заколването на другото прасе.

В различните региони, прилагат различни техники. Ето една рецепта: Парчетата сланина се редят в съд със следната схема: морска сол,ситно нарязан праз лук, семе от копър-на зърна, парче сланина.Реди се максимално плътно. Следващият ред по същия начин.

Май нещо пропускаш, колега valpen
. Явно само си гледал как го прави комшията

По моя край/ роден съм в Ямболско/, прасето първо се попарва с вряла вода, покрива се с нещо вълнено за задушаване, щави се, и след това се пърли с горелка, остъргва се с нож и гореща вода, и т.н.

При налагането на сланината аз я оставям с кожата отгоре. И аз сланина казвам на това, което е след кожата до първата ципа.
Още нещо. След слагането в съда с морската сол, сланината се оставя до 3 дни. След това се залива или с вода от разтопен сняг, или с двойно преварена кладенчова вода.
За другото си прав.

Още нещо - прасета се колят след Коледа. Сега е още рано.

cakev79 написа:

Едва ли има значение,но живея едновременно в ловешко и ямболско

Че то по ловешко,правят най-хубавата сланинка която съм опитвал.Ако наистина си от там,ти трябва да ни кажеш

Колега ЧефоС,
Ямбол е на 350 км от Самоков, там отглеждате тикви, а при нас отглеждаме картофи.
Нормално е и рецептите да са различни......Приеми просто че съществува и различна рецептата от твоята.

Привет и от Странджа.При нас преди да я сложим в кацата със солта я изкисваме за 24 часа във вода.След това ред сол ред сланина.При хубав и чист сняг допълваме кацата.И така до жътва.Е поне така беше едно време.Сега вече прасета няма,ама и сланината била вредна!

От много години приготвям сланината така: При разснопването на прасето вадя сланината на дълги ленти, широки 10-12 см. и дълги от врата до опашката. После ги режа според съда /около 15-25см./. Така получените правоъгълници изцепвам до линията. Така остава само сланината със зърнеста структура. Долното е мас за топене. Разбира се избирам парчета от гърба най-вече. Слагам за 24 ч. в студена вода за да изтегли кръвта. Тук някой ще се засмее, нищо че е бяла сланината, на другия ден водата ще е червена. Това подобрява вкуса и срока на съхранение. После се вади от водата и се отцежда. За по-бързо може да се подсуши с кърпа или салфетка.
Две думи за съда, където ще се съхранява. Класиката е дървено каче или дървен сандък, специално направени и използувани само за тази цел. В днешно време малко хора разполагат с такъв съд. Спокойно може да се ползува пл.бидон, кофа с капак или тенджера, които не реагират на солта.
Всяко парче аз натепвам със ситна сол, редя в съда, а празнините запълвам с едра сол/задължително българска морска-стои по-мръсна от вносната, която е чисто бяла но не соли/. В началото и между редовете слагам около 1см. сол. След 5-6 дни е готова и при първия снеговалеж пълня със сняг, допълвам докато се получи саламура. Може с дест.вода или преварена.
Всичко това става през студените месеци и тогава няма проблем със съхранението. В края на февруари каквото е останало вадя от саламурата, подсушавам, завивам всяко парче в хартия, в найлонов плик и във фризера. Там може да изкара и 2 години. Не е необходимо да се размразява. В момента вадиш, режеш тъничко и на масата. Аз периодично си вадя по едно парче, поръсвам го с черен пипер, чубрица и овалвам в червен пипер и го оставям за 1-2 дни в плюсовия хладилник. Придобива вкус на "Странджанско дядо".