pipbel написа:всичко това със зеленчуците е добре, но трябва да те влече. онзи мой познат ,дето ми разправяше за сръбския шофьор казваше често: 'чакам само майка да си иде ( да се спомине,де) и изхвърлям всички мотики в барата'. и преди две години го направи-лека и пръст на баба ненкаpipbel То твойто цяла оранжерияАаа, не е много голяма , само 40м2 са.
Малко ми се свидеше да откъсна това място от двора за сметка на райграса, ама какво да правя - жена ми декларира че като се бъзикала там най-добре и минавал стреса
Всеки случай аз побързах да се застраховам че оранжерията от мене, а бачкането от нея, тъй като хич не си падам по
зеленчукопроизводството.
А ако остане домати и краставици има лесно - на брат ми и племениците, зер както са се затворили в тоя апартамент....
Няколко лехички пипер и домати и по малко от другите зеленчуци напълно ме устройват и не са ми в тежест. Даже да нямам там работа, което на този етап е изключено, ми доставя удоволствие да ида в края на деня и да видя колко са пораснали, какви цветя са цъфнали - красота. А като се разлисти асмата и в събота жената направи прясна салата, свари един бобец, студена ракийка - красота ти казвам. Като тръгнат зеленчуците, до есента само собствени консумираме. Дори да не броим парите, но удоволствието, че сам си го отгледал и няма никаква химия, е прекрасно. А пък си е и вкусно.
Иначе за кърската работа си прав. Когато майка ми си замина /лека й пръст/, първата ми мисъл след шока беше - отървах се от царевицата... Всяка година заради 5-6 кокоши, като ненормален млатех с мотиката 2 декара царевица - ужас!