сетих се да попитам - каква да е височината на коловете вътре в реда - в гуъл пише 2 метра, ако е телена конструкция за резитба тип Гьйо, а според мет това е много високо и засенчва задните, даже е неудобно за брене.
Крайните колове може да бъдат дървени, железобетонни и железни. В практиката у нас все повече се налагат железобетонните колове. Те са дълготрайни и по-икономични от дървените. Дължината им е от 2,10 до 2,40 м, а дебелината при основата - 10/12 см и на върха - 8/10 см. Крайните колове се поставят точно срещу реда, отдалечени от първата лоза на половината разстояние между лозите в реда и на 50 см дълбочина. Те може да се поставят вертикално или наклонени под известен ъгъл навън. В първия случай им се поставят подпори от вътрешната страна, а във втория се закотвят с вертикални обтяжки отвън. Наклонените крайни колове са по-устойчиви .
Междинните колове се поставят през 4 до 5 лози, най-добре през 4, и също може да бъдат дървени или железобетонни, но малко по-тънки от крайните. При поставянето на коловете трябва да се следи те да бъдат в една линия по реда и напречно. Необходимо е също върховете им да бъдат на еднакво ниво. На пръв поглед идеалното подравняване на коловете е без значение, но от естетична гледна точка е много важно.
След поставянето на коловете се обтяга телът - най-често три реда: първият на височина 50 - 60 см от нивото на почвата, вторият на 35 - 40 см от първия и третият на 60 см от втория. При по-високи колове е желателно да се поставят четири реда. Първият тел, за който се привързва плодната пръчка и се придържа плодът, е най-дебел (№ 24), вторият е по-тънък (№ 18), а последният - малко по-дебел от втория (№ 20), тъй като на него се увиват леторастите. Най-напред се опъва горният тел, след това - средният и накрая - най-долният. Ако се започне по обратен път, по-долните редове ще се разхлабят след опъването на горния.