В ябълките се съдържат цял ред органични киселини - ябълчна, оксалова, лимонена, оцетна и пр., общо до 1.2 %, които са
реагирали с цинка, особено при повишена температура часове, образувайки цинкови органични съединения.
Цинковият ацетат е разтворим в горещ етилов спирт. За оксалати и пр. не знам, и едва ли някой знае по този малозначим въпрос,
но вероятно се държат сходно на ацетатите.
При дестилацията разтворените ацетати, предположимо и оксалати и пр. цинкови органични съединения, ще се изпарят от джибрите,
заедно с парите етилов спирт, след което при охлаждане ще се образуват кристали от цинков ацетат, оксалат и пр., част от
които ще се утаят в ракията.
Целият комплекс от дихидратни съединения най-вероятно ще образува някакъв гел, равномерно разпределен в обема на ракията -
има вероятност ракията да помътнее.
Цинковият ацетат се употребява като хранителна добавка, както и за лечение на настинка, цинкова недостатъчност.
Препоръчителната доза цинк е 11 мг/ден, и не повече от 50 мг/ден.
Примерно от варел с приблизителна площ 0.5 м2 при стандартно галванично покритие на стомана > 1,5 мм < 3 мм и средна дебелина
на покритието 55 мкм, или 395 г/м2, са свалени 200 000 мг. Не знам колко ще преминат с етаноловите пари, но да предположим 50 %,
половината да се утаят след изстиване, при 100 литра ракия това дава 500 мг/л цинк в разтворени цинкови съединения.
На практика ще е по-малко, но не се знае колко. То и количеството ракия не се знае колко ще е.
При дневна консумация 100 мл, цинкът теоретично ще е 50 мг, т.е. около допустимата доза.
При всички случаи ракията ще има неприятен метален привкус.
Практиката потвърждава теоретичните хипотези - няма ни една селска казанджийница, в която да има евтини поцинковани кофи за ракията,
всички са емайлирани, независимо, че са и скъпи и доста нетрайни. Голяма част от горепосочените киселини се изпаряват заедно с
етанола, понеже образуват ацеотропни смеси, и ще реагират с цинка.
реагирали с цинка, особено при повишена температура часове, образувайки цинкови органични съединения.
Цинковият ацетат е разтворим в горещ етилов спирт. За оксалати и пр. не знам, и едва ли някой знае по този малозначим въпрос,
но вероятно се държат сходно на ацетатите.
При дестилацията разтворените ацетати, предположимо и оксалати и пр. цинкови органични съединения, ще се изпарят от джибрите,
заедно с парите етилов спирт, след което при охлаждане ще се образуват кристали от цинков ацетат, оксалат и пр., част от
които ще се утаят в ракията.
Целият комплекс от дихидратни съединения най-вероятно ще образува някакъв гел, равномерно разпределен в обема на ракията -
има вероятност ракията да помътнее.
Цинковият ацетат се употребява като хранителна добавка, както и за лечение на настинка, цинкова недостатъчност.
Препоръчителната доза цинк е 11 мг/ден, и не повече от 50 мг/ден.
Примерно от варел с приблизителна площ 0.5 м2 при стандартно галванично покритие на стомана > 1,5 мм < 3 мм и средна дебелина
на покритието 55 мкм, или 395 г/м2, са свалени 200 000 мг. Не знам колко ще преминат с етаноловите пари, но да предположим 50 %,
половината да се утаят след изстиване, при 100 литра ракия това дава 500 мг/л цинк в разтворени цинкови съединения.
На практика ще е по-малко, но не се знае колко. То и количеството ракия не се знае колко ще е.
При дневна консумация 100 мл, цинкът теоретично ще е 50 мг, т.е. около допустимата доза.
При всички случаи ракията ще има неприятен метален привкус.
Практиката потвърждава теоретичните хипотези - няма ни една селска казанджийница, в която да има евтини поцинковани кофи за ракията,
всички са емайлирани, независимо, че са и скъпи и доста нетрайни. Голяма част от горепосочените киселини се изпаряват заедно с
етанола, понеже образуват ацеотропни смеси, и ще реагират с цинка.