Пускам тази тема, защото едно от нещата, които ми носят най-голямо удоволствие е да давам нов живот на стари неща, на които повечето хора гледат като на непотребен боклук. По снимките на различни проекти (като например на ветроупорните фенери, превърнати в градински лампи, и монитора за 4 лева) знам, че тук има и други като мен.
Особено голяма слабост са ми старите инструменти, не само защото са правени от истински материали, а и заради историята им и всички знайни и незнайни майстори, които са работили с тях. Миналата седмица си купих едно ренде „Стенли” № 5 за 45 лева. Произведено е между 1942 и 1945 година и е видяло толкова много работа, че отдолу в чугуна имаше протрит улей.
Първата ми задача беше да подравня работната повърхност. Направих го с шкурка върху идеално плоска плоча от гранитогрес. Отне ми 4 часа и около 5 метра шкурка, но сега повърхността отдолу е идеално равна, гладка е като стъкло и улеят вече го няма. После свалих боята с „Терминатор” (не че беше останала много – снимка 1 и 2), грундирах и боядисах корпуса (снимка 3).
Най-големият проблем с това ренде беше, че е стояло дълги години в някое влажно мазе, защото дръжката (задната) се беше изметнала и напукала. Вероятно можеше да я спася, но реших да направя нова. Намерих една крушова цепеница с подходяща ориентация на влакната (снимка 4) и направих дръжката от нея.
Най-накрая наострих ножа и настроих рендето, защото, освен че трябва да изглежда добре, трябва и да работи добре (снимка 5).
Надявам се, че ви е било интересно.
Особено голяма слабост са ми старите инструменти, не само защото са правени от истински материали, а и заради историята им и всички знайни и незнайни майстори, които са работили с тях. Миналата седмица си купих едно ренде „Стенли” № 5 за 45 лева. Произведено е между 1942 и 1945 година и е видяло толкова много работа, че отдолу в чугуна имаше протрит улей.
Първата ми задача беше да подравня работната повърхност. Направих го с шкурка върху идеално плоска плоча от гранитогрес. Отне ми 4 часа и около 5 метра шкурка, но сега повърхността отдолу е идеално равна, гладка е като стъкло и улеят вече го няма. После свалих боята с „Терминатор” (не че беше останала много – снимка 1 и 2), грундирах и боядисах корпуса (снимка 3).
Най-големият проблем с това ренде беше, че е стояло дълги години в някое влажно мазе, защото дръжката (задната) се беше изметнала и напукала. Вероятно можеше да я спася, но реших да направя нова. Намерих една крушова цепеница с подходяща ориентация на влакната (снимка 4) и направих дръжката от нея.
Най-накрая наострих ножа и настроих рендето, защото, освен че трябва да изглежда добре, трябва и да работи добре (снимка 5).
Надявам се, че ви е било интересно.