Пусково у-во за захранване стартер на автомобил 12V/300A 21 мнения

[ivan_v]

Устройството ми трябва да помага на акумулатора в осигуряването на нужния ток на стартера. Става въпрос за трактор , а нужния ток за стартера е около 300А.
За сега идеята ми е да пренавия вторичната намотка на електрожен от който да изкарам 11V. След това на каскада от 10бр паралелно свързани мостови изправители ( грец) , всеки с номинален ток 50А и пик 400А. След това филтър ( капацитивен) 1 Фарад.
Идеята е да получа 14-14,5 V на изхода, които да подам на акумулатора и стартера да тегли едновременно от двете места.

Молбата ми е да дадете съвети и предположения за резултатите или идеи за друго схемно решение , като благодаря предварително за мненията Ви.

ПП днес измерих тока на стартера на Голф-а ( 1.8 моно инж.) - първата половин секунда ( докато развърта ) тока е около 350А след това пада на 170А.

[lenko71]

Кондензатора според мен отпада. Акумулатора играе тази роля, а и да има пулсации едва ли има значение за стартера.
Идеята за диодите в паралел е малко под въпрос. Малките разлики в параметрите на диодите могат да доведат до големи разлики в тока през различните диоди и като нищо някой от тях да се скапе. "Скапването" обаче в началото се изразява в късо съединение и след това, ако зора(тока) е много голям - прекъсване.
И още един проблем. Напрежението, което ще се получи от изправителя ще трябва да се натамани опитно понеже не се знае точно колко ще е пада на напрежение върху диодите.
Това ще рече като се прави вторичната намотка да се остави някакъв резерв от проводника за да може да се донавива.

[lz1wvm]

При еднополупериоден изправител,напрежението на трафа,трябва да е 24 волта.Както казва lenko71,кондензатори не трябва да има,паралелни грецове,също.Защото стават доста непредвидени неща.
И другото което е,електрожен е най лошия вариант за начинанието ти.Причината е в разликата на товарните характеристики при късо съединение на захранващ траф и траф за електрожен.

[ivan_v]

Кондензатора според мен отпада. Акумулатора играе тази роля, а и да има пулсации едва ли има значение за стартера.
Идеята за диодите в паралел е малко под въпрос. Малките разлики в параметрите на диодите могат да доведат до големи разлики в тока през различните диоди и като нищо някой от тях да се скапе. "Скапването" обаче в началото се изразява в късо съединение и след това, ако зора(тока) е много голям - прекъсване.
И още един проблем. Напрежението, което ще се получи от изправителя ще трябва да се натамани опитно понеже не се знае точно колко ще е пада на напрежение върху диодите.
Това ще рече като се прави вторичната намотка да се остави някакъв резерв от проводника за да може да се донавива.

1.Ако няма кондензатор колко волта трябва да е амплитудата на напрежението след греца? Ако е над 15 V ( около 11-12 ефективна ) няма ли по време на амплитудата да презареждам акумулатора? А ако намаля до 14 ефективната ще падне още , което да доведе до "по-мека " товарна характеристика?
2. Напрежението на изхода ще го натъманя с донавиване( доразвиване) на вторичната.
3. Отделните грецове мисля да са организирани с определена дължина проводник на анодната катодната част на греца, което да играе ролята на отрицателна обратна връзка по ток ( да разпределя и изравнява токовете на отделните грецове. Разлики предизвикани от различните точки на отпушване на отделните модули. И след това да се сливат в обща точка.

[Найденов]

А какъв е трактора- малък за личното стопанство или за обработване на големи стопански площи, защото ако е втория вариант пусковия ток може и да е по- голям (вярно че ще го използваш успоредно с акумулатора, ама... )

[lenko71]

След греца е ясно че напрежението (амплитудата) не трябва да надвишава 15V. Само че колко трябва да е тази амплитуда на вторичната на празен ход не мога да кажа.
Идеята да ползваш проводниците като баластно съпротивление ми се струва че няма да се получи - много малко ще е.

[ivan_v]

След греца е ясно че напрежението (амплитудата) не трябва да надвишава 15V. Само че колко трябва да е тази амплитуда на вторичната на празен ход не мога да кажа.
Идеята да ползваш проводниците като баластно съпротивление ми се струва че няма да се получи - много малко ще е.

1. Uизх= Uтраф*1.41-1.2
това е на теория , а на практика ще се натъмани в последствие
2. Има ли от къде да намеря диоди 500А за да избегна паралелните съединиения?
Цената на 50А грецoве( 400А пиков ток) е много добра( 0.93 USD) и не е проблем и 20бр. да навържа.

[petromaniq]

Я сложи мощни 200-250А диоди и не си играй да правиш матрица от грецове. Колкото до презареждането - нищо не ти пречи устройството да подава 12-13V т.е по ниско от max акумулаторното, нали ще го ползваш да помага а не като зарядно.

[BAlexandrov]

Според мен е безсмислено такова мощно токоподаващо само за едното палене. По-добре допълнителен акумулатор или количка с 2-3 навързани акумулатора /може и по-стари/ и си готов. От време на време ги зареждаш с обикновено зарядно и това е.

[stamenov1]

А ето и от мен една руска статийка и със схемата и изчисленията на такова пусково устройство за 220 в.
http://homesecrets.ru/avto/127-puskovoe-ustrojstvo.html

Применение пускового устройства будет особенно полезно автолюбителям, занимающимся эксплуатацией автомобиля в зимнее время года, так как оно продлевает срок службы аккумулятора, а также позволяет без проблем заводить холодный автомобиль зимой, даже при не полностью заряженном аккумуляторе. Из опыта известно, что при минусовой температуре аккумулятор снижает свою отдачу на 25...40%. А если он еще не полностью заряжен, то не сможет обеспечить требуемый для пуска двигателя начальный ток 200 А. Этот ток потребляет стартер в начальный момент раскрутки вала двигателя (номинальный ток потребления стартером около 80 А, но в момент пуска он значительно больше).

Простейшие расчеты показывают, что, для того чтобы пусковое устройство эффективно работало при подключении его параллельно с аккумулятором, оно должно обеспечивать ток не менее 100 А при напряжении 10... 14 В. При этом номинальная мощность используемого сетевого трансформатора Т1 (рис.1) должна быть не менее 800 Вт. Как известно, номинальная рабочая мощность трансформатора зависит от площади сечения магнитопровода (железа) в месте расположения обмоток.




Рис. 1. Схема пускового устройства


Сама схема пускового устройства довольно проста, но требует правильного изготовления сетевого трансформатора. Для него удобно использовать тороидальное железо от любого ЛАТРА — при этом получаются минимальные габариты и вес устройства. Периметр сечения железа может быть от 230 до 280 мм (у разных типов автотрансформаторов он отличается).

Перед намоткой обмоток необходимо закруглить напильником острые края на гранях магнитопровода, после чего его обматываем лакотканью или стеклотканью.

Первичная обмотка трансформатора содержит примерно 260...290 витков провода ПЭВ-2 диаметром 1,5...2,0 мм (провод может быть любого типа с лаковой изоляцией). Намотка распределяется равномерно в три слоя, с межслойной изоляцией. После выполнения первичной обмотки, трансформатор необходимо включить в сеть и замерить ток холостого хода. Он должен составлять 200...380 мА. При этом будут оптимальные условия трансформации мощности во вторичную цепь. Если ток будет меньше, часть витков надо отмотать, если больше — домотать до получения указанной величины. При этом следует учитывать, что зависимость между индуктивным сопротивлением (а значит и током в первичной обмотке) и числом витков является квадратичной — даже незначительное изменение числа витков будет приводить к существенному изменению тока первичной обмотки.
При работе трансформатора в режиме холостого хода не должно быть нагрева. Нагрев обмотки говорит о наличии межвитковых замыканий или же продавливании и замыкании части обмотки через магнитопровод. В этом случае намотку придется выполнять заново.

Вторичная обмотка наматывается изолированным многожильным медным проводом сечением не менее б кв. мм (например типа ПВКВ с резиновой изоляцией) и содержит две обмотки по 15... 18 витков. Наматываются вторичные обмотки одновременно (двумя проводами), что позволяет легко получить их симметричность — одинаковые напряжения в обоих обмотках, которое должно находиться в интервале 12...13,8 В при номинальном сетевом напряжении 220 В. Измерять напряжение во вторичной обмотке лучше на временно подключенном к клеммам Х2, ХЗ нагрузочном резисторе сопротивлением 5...10 Ом.

Показанное на схеме соединение выпрямительных диодов позволяет использовать металлические элементы корпуса пускового устройства не только для крепления диодов, но и в качестве теплоотвода без диэлектрических прокладок ("плюс" диода соединен с крепежной гайкой).

Для подключения пускового устройства параллельно аккумулятору, соединительные провода должны быть изолированными и многожильными (лучше, если медные), с сечением не менее 10 кв. мм (не путать с диаметром). На концах провода, после облуживания, припаиваются соединительные наконечники.

Контакты включателя S1 должны быть рассчитаны на ток не менее 5 А, например типа ТЗ.