trichko.bg

НаправиСам.bg

Майстори сам с форума на НаправиСам.bg
Бигор-ИН Метални Керемиди и Улуци   Конструктори ЛЕГО на уникални цени   Сублимация.BG   LED осветление   
Дата и час: Сря Апр 23, 2014 11:16 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 4 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: изолация ?
МнениеПубликувано на: Съб Фев 28, 2009 9:25 pm 
Offline
специалист

Регистриран на: Пет Окт 19, 2007 8:19 pm
Мнения: 57
как следва да се изпълни изолация на панелен апартамент 3 стаен първи етаж.
- как да се изолира пода.
- изолация на външните стени с прозорци порозорци с ЕПС.трябва да се изпълни както е описано в статията.
- как да се изпълни изолацията на външна стена която е междинна строителна фуга и не може да се изолира отвън. външа е за 2 стаи и баня.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Съб Фев 28, 2009 10:43 pm 
Offline
модератор
Аватар

Регистриран на: Пет Дек 07, 2007 12:50 pm
Мнения: 2383
Местоположение: ...в Неделя у дома !
:cool:

Има го писано, мЪ кой да чете :

Основният проблем с голяма част от панелните блокове е тяхната лоша топлоизолация. Панелите са изработвани от специални бетони като перлитобетон и керамзитобетон, за да се осигури по-добра термо и хидроизолационна способнност на стената. Като се има предвид, че панелите бяха отоплявани с евтина енергия, тази изолационна способност се е явявала достатъчна. При нарасналите цени на енергийните източници и тежкото материално положение на голяма част от гражданите, стана невъзможно те да плащат отоплението и повсеместно се премина към изключване. Освен това бяха демонтирани и отоплителните радиатори на стълбищните части, а и дограмата е в лошо състояние. Това доведе до голям проблем с отоплението на тези сгради и появата на явления като водния конденз. Съвремемните нормативни документи изискват коефициента на топлопреминаване на външни ограждащи елементи да бъде Umax = 0,5 W/m2k; Като изходим от факта че термичната проводимост на керамзитобетон със стоманена армировка е Ld = 0,6-0,8 W/mk и дебелината на панела е 0,2м получава се, че коефицинета на топлопреминаване(игнорираме преноса на енергия чрез радиация и конвекция като незначителен) на един такъв панел е приблизително
U = 3-4 W/m2k. Вижда се, че панелните блокове имат 6-8 пъти по-лоша топлоизолация от постановената в съвременната нормативна уребда. Проблем се явява и липсата на вътрешна топлоизолация, благодарение на което, домакинствата използващи отопление неизбежно отопляват и своите съседи които са го изключили. Всички тези причини обуславят нуждата от направа на допълнителна топлоизолация.
Какво е конденза и как се получава?
Кондензът е явление, което се състои в преминаването на водните пари в течно състояние. Водни пари се намират по всяко време във въздуха около нас. Количеството им се характеризира с коефицинет наречен относителна влажност на въздуха [Rh] , който представлява отношение на разтворените във въздуха водни пари, към максималното количество водни пари, които могат да бъдат разтворени във въздуха при дадената температура. Този коефициент метеоролозите ни съобщават с прогнозата за времето. Разбира се влажността на въздуха е различна и постоянно се променя. Когато въздух, които съдържа водни пари се охлади до една определена температура, наречена температура на оросяване, водните пари се втечняват и се образува това което наричаме конденз. Кондензът е вода получена от въздуха. Температурата на оросяване не е константа - тя зависи от влажността на въздуха - при по-висока влажност, тази температура е по-висока. Кога и къде се получава конденз в нашите жилища и от какво зависи количеството му ? - очевидно два са факторите които оказват влияние - влажността на въздуха и температурата на отделни елементи от строителната конструкция. Доколото най-студените елементи в жилищата са външните ограждащи стени и стъклопакетите, то конденза се появява в най-големи количества именно там. До какво води това:
- влошаване на комфорта в жилището;
- понижаване на топлоизолационната способност на стената;
- появата на различни гъби и плесени, което са изключително вредни за нашето здраве и които се смятат за основния дразнител и причинител на редица алергии, най-вече астми.
Как можем да предотвратим появата на конденза - очевидните начини са два:
- понижаване на влажността на въздуха чрез вениталция, влагоуловители.
- повишаване на температурата на студените елементи до такава температура, която е по-висока от точката на оросяване за дадена номинална влажност.
По първото мероприятие трябва да се отбележи, че е задължително мокрите помещения да бъдат адекватно вентилирани, а над готварската печка в кухнята задължително трябва да се монтира аспиратор. Не е препоръчително простирането на дрехи вътре в помещенията. На пазара се предлагат и устройства наречени влагоуловители, което могат да отделят до 15 литра вода на денонощие от въздуха. Второто мероприятие се реализира чрез интензивно отопление и направата на топлоизолации. Доколкото енергийните източници поскъпват постоянно, поставянето на топлоизолация става наложително. Като се имат предвид факторите от които зависи появата на конденза, става ясно че проблема се решава чрез комплексни мероприятия, а не просто чрез поставането само на една външна изолация. Външната изолация е абсолютно необходимо, но не и достатъчно условие. Повече за конденза по стъклопакетите вижте тук. Прочетете и за видовете изолация тук.
Разрушена изолация на междупанелните фуги
Панелното строителство има и един друг основен проблем - уплътняването на фугите между отделните панели. Панелите се монтират като изводите на стоманобетонната конструкция се заваряват. При монтажа се получават разстояния между отделните панели, които трябва да бъдат уплътнени. Това трябва да е направено по следния начин - фугата се запълва отвън с битумен уплътнител (болкит), след което се прави циментова замазка, която предпазва болкита от изтичане и остаряване. От вътрешната страна фугата се запълва с циментов разтвор, след което се прави гипсовата шпакловка на помещението. Всичко това ако бъде изпълнено съвестно може да гарантира целостта на фугата. ако не за целия експлоатационен срок от 50-60 години на блока, то поне за 2/3 от него. Проблемът с фугите по наши наблюдения се явява предимно в по-късно строените блокове и се дължи на спестяване на материали и некачествени такива - недостатъчно количество болкит, лошо качество на циментовия разтвор, запълване на фугата от вътрешната страна с хартиени торби от цимент и пр. всякакви начини за постигане на икономия на време и материали. Разрушаване на фугите може да стане и от сеизмична активност, както и поради слягане на почвата под блока. Разрушената изолация на фугите води до следните проблеми:
- поява на течове в жилището;
- кородиране на заварките, което е изключително опасно;
- разрушаване на бетона вседствие на ерозията на водата и леда.
В практиката си при ремонт на фуги сме виждали почти напълно кородирали заварки. Трябва да се знае че грижата за фугите на блоковете е обща за всички живущи.
Повече за начина на ремонт на фугите можете да видите на секцията Панелни фуги.
Колко пари пести изолацията и за колко време се възвръщат разходите?
Поставянето на изолация има за цел както да подобри микроклимата в помещението, така и да намали разходите ни за отопление. Оценката на комфорта в жилището е субективна, а и доколкото термоизолацията е комплексно мероприятие, за да се постигне определен ефект, трябва да се определят точно проблемите и методите за тяхното решаване. Въпросът който вълнува повечето хора е колко пари пестят поставяйки си изолация. За целта трябва да се определят начините по които топлината напуска жилището ни, а те са - топлообмен, конвекция и радиация. Конвекцията има малък дял в топлопреноса, тъй като е свързана с пренос на въздушни маси, какъвто при едно уплътнено жилище почти липсва. Радиацията има голям дял при преноса на енергия през стъклопакетите - за повече информация вижте Видове дограми и техните изолационни характеристики. Основната загуба на енергия през външните стени става чрез топлообмен. За да онагледим ефекта от изолацията ще разгледаме един пример.
Имаме външна панелна стена без прозорец на жилищен блок.
Площтта на стената е A = b.h = 5х2,9 = 14,5m2;

Искаме да определим загубата на енергия при външна температура на въздуха
Твънш. = -3 градуса и тепература на въздуха в помещението Твътр. = 18 градуса;
Дебелината на стената е d = 0,2 m.
Спефичната термична проводимост за керамзитобетон със стомамнена арматура е приблизително Ld = 0,8 W/mk;
Ще определим енергията за време от 24 часа.
Q = (Ld . (Tвътр. - Твънш.) . A . h) / d = (0,8 . 21 . 14,5 . 24) / 0,2 = 29,232 kWh

За един зимен месец при средна темп. от -3 градуса тази енергия е :
Qm = Qd.30 = 876,96 kWh;
Като изходим от цената на "Топлофикация" ЕАД към февруари 2007, която е:
Ce = 0,0723 лв/kWh
можем да определим колко струва загубената енергия за месеца:
C1 = Qm . Ce = 876,96 . 0,0723 = 63,40 лв.
Трябва да се отбележи, че ако вместо керамзитобетон беше използван обикновен стомано-бетон тази стойноsт щеше да е два пъти по-висока. Това е приблизителната енергия в пари изгубена само от топлообмен само през една стена.
Какво ще стане ако сега монтираме на тази стена външна топлоизолация от EPS, с дебеина 5см?
Трябва да определим резултантния коефициент на топлопроводност, тъй като сега стената е съставена от два слоя с различна топлинна проводимост. Като използваме че специфичната топлопроводимост на бетона е Ld_панел = 0,8 W/mk и че L = Ld / d определяме абсолютната топлопроводимост на панела L_панел = 0,8 / 0,2 = 4 W/m2k;
Подобно изчисление правим за изолационния материал:
Специфичната топлопроводимост на EPS е Ld_eps = 0,032 W/mk
оттук L_eps = 0,032 / 0,05 = 0,64 W/m2k;
Сумарната топлопроводимост на стената се определя като:
L_обща = (L_панел.L_eps) / (L_панел + L_eps) = (4 . 0,64) / (4 + 0,64) = 0,55 W/m2k;
Сега можем да определим загубата на енергия за 24 часa:
Q = L_обща . (Твътр. - Твънш.) . А . h = 0,55 . 20 .14,5 . 24 = 4,019 kWh;
Стойността за един месец е: Qm = 30 . 4,019 = 120.57 kWh;
Превърнато в пари това прави: C2 = Qm . Ce = 120,57 . 0,0723 = 8,72 лв.
Разликата от двете суми е това което сме спестили от изолацията:
C = C1 - C2 = 63,40 - 8,72 = 54,68лв
Трябва да се има предвид че всяка зима е различна по средните температури и че температурата на въздуха в помещенията варира, поради което е трудно да се определи точно колко енергия пестим на сезон. Очевидно е че колкото по-студено е навън и колкото по-топло е вътре, толкова повече пари пести изолацията. Практиката обаче показва че една добра изолация се изплаща за около 4-5 отоплителни сезона за територията на София.
От което веднага можем да си направим следния важен извод - трябва да сме сигурни че изолацията ни е изпълнена качествено и експлоатационния и срoк ще бъде значително по-голям от 4 години. Ако вашата изолация се разруши след 4-5 години вие не сте нито на загуба нито на печалба - просто сте имали по-комфортно жилище за този период. Трябва да се отбележи, че макар най-много топлина да се губи от външните стени, загуби има и от стените граничещи със съседни жилища, особено ако те не се отопляват и температурата в тях е по-ниска.
Трябва ли материалът да е паропропусклив?
Паропропускливостта определя способността на материала да пренася водни пари през обема си. Във всяко жилище има отделяне на водни пари. Причините за това са много и разннобразни - мокри помещения, готвене, пране, цветя, домашни животни, а също отделяните от човешкото тяло водни пари ( около 40гр./час при температура 20С). Количеството водни пари което може да се намира във въздуха зависи от температурата - при по-висока температура то е по-голямо. Установено е, че почти целогодишно концентрацията на водните пари в жилищните помещения е по-висока спрямо тази на околната среда, поради което съществува дифузия и конвекция на водни пари през стените на жилището с посока отвътре-навън. Нормално използваните материали в строителството провеждат водните пари относително добре. Когато обаче се монтират изолационни материали върху стената, тя се запечатва в значителна степен, доколото тяхната паропропускливост е по-ниска. Какви са ефектите не може да се каже обобщено - за всеки конкретен случай те са различни. Като цяло опасността е от повишената вероятност за образуване на конденз в пространството между изолационния материал и стената. Нека разгледаме един такъв случай - имаме жилище чиито стени са изградени от лесно пропускащ водните пари материал - например тухлена зидария с хоросанова мазилка. Нормално водните пари преминават свободно през стената като кондензират слабо. Ако сега поставим на външните стени изолация от XPS например, ще се получи следното - водните пари преминават през стената, достигат до повърхността изолацията, която е слабо пропусклива и студена и кондензират. Образувалата се вода преминава през стената и влагата в края на краищата се връща обратно вътре. Освен това мократа стена има значително по-лоши топлоизолационни свойства. Какво може да се направи за да се избегне този проблем - решенията са най общо две:
- да се избере материал с добра паропропускливост какъвто е EPS или минералната вата;
- да се осигури по-ниска влажност в помещението чрез подходяща вентилация;

На практика решенията са винаги някакво съчетание от двата подхода. Европейските концепции за изграждане на термоефективни жилища са базирани както на добра изолация, така и на добра вентилация.
Най-общо могат да се дадат следните препоръки:
- паропропускливостта на стената и изолационния материал трябва са близки - не е допустимо да се изолира тухлена стена с XPS.
- важно е да се подържа нормална влажност в помещенията
- стените трябва са се уплътнени така, че да не е възможна конвекция на въздуха - въздуха се явява преносител както на топлина, така и на водни пари;
- за вътрешна изолация трябва да се ползват материали с по-ниска паропропускливост от тази на стената в противен случай водните пари ще преминават през изолационния материал и достигайки до студената паронепропусклива стена ще кондензират.
- при монтаж на вътрешна изолация не трябва да има никакви непопълнени фуги в изолацията, като те се попълват с изолационен материал или полиуретанова пяна, а не със циментово лепило, което създава термомост между студената стена и вътрешността на помещението.
Какъв материал да изберем за изолация на панелно жилище?
За изграждане на панелните жилища са използвани панели, отляти от специални марки бетони. Характерно за тези бетони е, че са с висока плътност, но същевремено запазват своята добра паропропускливост и имат подобрена (но недостатъчна) топлоизолационна способност. Стандартния стоманобетон има коефициент на пародифузия m=60-90, докато при почти всички марки изолационни бетони като карамзитобетон, сгуробетон, перлитобетон и др., този коефициент е от 5-10. Предвид добрата способност на панела да провежда водни пари е нежелателно облицоването му с изолационни материали, които не позволяват на водните пари да преминават през обема им. За сравнение - EPS с плътност 15-18 кг/м3 има коефициент на паропропускливост m=20-25, докато за XPS той е над 200. При поставяне на запечатващи материали се увеличава опасността от образуване на воден конденз между изолационния материал и фасадата, което води до овлажняване на стената, което наред с другите негативни последици влошава и влажностния режим на стоманобетона и води до по-бърза корозия на арматурата.
Как се прави изолация на пода?
Изолация на подове се изпълнява с екструдиран полистирол или каменна вата с висока плътност, тъй като пода е силно натоварен елемент от сградата. Технологията на изработка е подобна на тази за фасадната изолация. Преди започване на работа подът се почиства от прах и се грундира с разреден лепилен разтвор или специализиран грунд. Плочите се залепват плътно, без да се остават кухини и се занитват с дюбели за топлоизолация (10-15 бр./м2). След монтажа плочите се шпакловат с лепило. След изсъхване на шпакловката се поставя стоманена армираща мрежа, която се закрепва към пода с дюбели за топлоизолация. Върху така поставената мрежа се прави циментова замазка с дебелина от 20-40 мм. След окончателното изсъхване на замазката, за по-добра гладкост на повърхността може да се направи саморазливна замазка с дебелина от няколко милиметра.
Какъв материал е подходящ за вътрешна изолация? Желателно е да се използват материали, които имат по-ниска паропропускливост от тази на външната стена, тъй като налягането на водните пари в сграда почти винаги е по-високо от това отвън и съществуват условия за пренос на пари през стената. Ако се използват материали с добра паропропускливост върху стена с по-ниска такава, водните пари ще преминават през изолацията и достигайки до студената и паронепропусклива стена ще кондензират. За вътрешна изолация на бетонните панели е препоръчителна употребата на XPS, който има по-слаба паропропускливост от панела и голяма твърдост. Важно е при монтажа на плочите, да се уплътнят добре всички фуги. Запълването на фугите е важно, за да се възпрепятства преноса на водни пари. Запълването трябва да става с ленти XPS или полиуретанова пяна, а не със циментово лепило, за да не се образуват термо-мостове към студената стена. 2.1 Колко трябва да е дебелината на изолацията?
В зависимост от използвания материал и желания ефект. Точното определяне на дебелината е предмет на топлотехнически изчисления и зависи от вида на стената която ще се изолира и климатичните особености на района. В общия случай за панелните блокове използването на EPS с дебелина под 5 см е неоправдано. Препоръчва се използването на материал с дебелина
5-6 см. Тази дебелина осигурява приблизително коефицинет на топлопреминаване
U=0,5 W/m2k, който е максималния допустим според съвременната нормативна уредба. При монтажа на изолации на парче на панелните блокове тази дебелина се явява и максималната възможна, поради чисто технически проблеми при отделни детайли като прозорците, горния ръб на изолацията и поради естетически съображения. Доколото е възможно желателно е да постигнете съгласие със съседите си, за да изработите обща изолация или ако това не е възможно, то да правите такива с еднаква дебелина на материала. При всички положения ние ви препоръчваме при така създалата се специфика на ситуациата с панелните блокове, да монтирате външна изолация с дебелина 5-6 см, а също така да направите и някакъв тип вътрешна.
Погледнете за повече информация и въпроса: Вътрешна и външна изолация...
2.2 Вътрешна и външна изолация...
Когато определяме каква изолация трябва да си монтираме, трябва да се съобразим и със спецификата на ситуацията при панелните блокове. А ситуацията е следната:
- Отоплението обикновено е непостоянно;
- Част от апартаментите изобщо не се отопляват;
- Дограмата е в окаяно състояние;
- Стълбищните радиатори са демонтирани;
- Панелите са изключително лош топлоизолатор. По същество панелните блокове са проектирани да работят при постоянно включено отопление, дори и на стълбищните части.

Така описаното положение е доста тежко и става ясно, че просто поставянето само на една изолация няма да реши един толкова комплексен проблем. Външната фасадна изолация с дебелина от 5-6 см води до значително намаляване на изтичането на топлина, през панела. Най-голям ефект се постига при големите външни стени без прозорци - това са крайните апартаменти на "калкан". Ефекта от топлоизолацията там е намаляване на загубите с около
75-85 %. Външната изолация решава отчасти или напълно и един друг проблем - конденза.
Освен това тя подобрява топлинния режим на панела, което е гаранция и за неговата по-голяма дълготрайност. Да приемем че външната тепература е -13 градуса, а вътрешната е 16 градуса и няма монтирана изолация. В този случай температурата по дебелината на панела отвън навътре се изменя от -10 до +16, като точката в която температурата е 0 градуса се намира почти в най-вътрешния слой на панела. Големите температурни разлики в панела способстват за неговото по-бързо стареене и напукване.Освен това затоплянето на такъв панел става почти невъзможно и твърде скъпо, ако все пак решим да го постигнем. Получава се и голям дискомфорт при стоене в непосредствена близост до стената, дори и при отоплено помещение. Ако поставим на такава стена външна изолация, постигаме няколко неща:
- Подобрява се занчително топлинния режим на стената - сега точката на замръзване се намира някъде по дебелината на изолационния материал, а стената като цяло има положителна температура по целия обем;
- Намаляват се загубите на топлина с 75-85%;
- Намалява се образуването на конденз, тъй като повърхността на стената е значително по-топла;
- Повишава се топлиния комфорт;
Друг проблем който произтича от непостоянното отопление на сградата е, че стените имат голям топлинен капацитет и макар да сте изолирали стената, при включване на отоплението все още се налага да затоплите и целия обем на панелите, което си е загуба на енергия и води до по-бавно повишаване на температурата в стаята. Освен това в първия момент след включването на отоплението стените все още са относително студени и това предполага отлагането, макар и за известно време и в значително по-малко количество конденз по тях. За да се реши и този проблем препоръчва се направата и на вътрешна изолация. Тя разбира се съвсем не е нужно да е толкова сериозна, като външната. Може да бъде от 2 см XPS, каширани стиропорени тапети, Депрон или бои от вида на ThermoShield. Покритията от последния вид имат особено голям ефект при премахването на конденза, като същевремено са лесни за полагане - нанасят се и се оцветяват като обикновен латекс. Имайте предвид че вътрешната изолация е желателно да бъде не само на стените, но и на подовете и таваните, тъй като те са една значителна площ от апртамента ви. И доколкото подовете често са изолирани частично чрез различните видове подови покрития (паркети, мокети, килими и пр.), то не може да се каже това за таваните, а именно към тях отива топлия въздух под действие на конвекцията. Трябва да обърнете внимание дори на такива детайли, като уплътнението на входната ви врата и прозорците - наличието на фуги може напълно да ви лиши от ефекта на топлоизолираните стени.
Особено значение в дома трябва да се обърне и на дограмата, тъй като прозорците са площта в апартамента, която има най-лоши топлоизолационни свойства. Повече за дограмите и стъклопакетите вижте тук: Видове дограми и техните топлоизолационни характеристики.
2.3 Колко трябва да застъпи горната фуга топлоизолацията?
Желателно е изолацията да покрие от 10 до 20 см от горния панел. Това се налага от една страна за да се защити надеждно фугата, а от друга страна горния край на изолационните платна трябва да бъде плътно фиксиран с дюбели върху здрава основа, за да се предотврати отлепването на ръба на изолацията и попадането на вода отзад. Още за защитата на горния ръб вижте тук: Как се предпазва изолацията от навлизане на вода зад нея?
2.4 Трябва ли да се ремонтират фугите преди поставяне на изолация?
Правилно изпълнената изолация сама по себе си защитава фугата надеждно. Проблем може да възникне при лошо изпълнение на защитата на горния край на изолацията. По преценка на монтажниците може да се направи предварителна замазка на фугата.
2.5 Гладки или релефни топлоизолационни плочи?
За направа на повърхностна топлоизолация (външна или вътрешна) е задължително да се използват плочи с релефна повърхност. Гладките плочи са предназначени изключително за поставяне в стена тип "сандвич". Трябва да се има предвид, че топлоизолационните плочи са направени от полистирол, който бързо старее на слънце и ако е съхраняван неправилно може повърхностния слой да е ерозирал. Задължително е в този случай той да се почисти преди нанасянето на шпакловките. Различните марки плочи имат различно повърхностно награпяване - при някои то е под формата на канали, при други има вафлена структура, а при трети е образувано при нарязването на плочите с корда. Според вида на повърхността има леки различия в здравината на залепване на шпакловката и разхода на лепило.
2.6 Tрябва ли да се залепват платната към фасадата и как?
Закрепването на платната към фасадата става чрез залепване с циментови лепила и последващо занитване с дюбели. Залепването е необходимо при всички случаи поради следните причини:
- осъществява се по-здраво закрепване на платната към фасадата;
- лепилния слой създава стабилна основа за платната, като не им позволява да вибрират, което би довело до по-лесно напукване на шпакловката.
- чрез лепилния слой се осъществява регулирането на височината на платното, за получаване на единна равна повърхност на изолацията.
Залепването може да се осъществи по два начина - чрез намазване на цялото платно с използването на назъбена маламашка или чрез поставянето на лепило на купчинки и ивици. Първият метод се препоръчва при относително гладки фасади, докато втория се практикува при неравни фасади. Важно е да се отбележи, че при използването на втория метод, контактната повърхност трябва да е 40-50 % от повърхността на платното, за да се гарантира добро залепване. Лепилото за залепване, трябва да има съответни качества и якостни характеристики, за да бъде залепването качествено.
2.7 Колко дюбела трябва да се поставят на квадратен метър?
Броят на дюбелите трябва да толкова, че да се осъществи стабилното закрепване на платното и не по-малко от 10бр./м2. На практика реалния брой, при панелните строителства е 15-17бр./м2
Виж тук !!!
2.8 Има ли разлика между лепилата за лепене и тези за шпакловка ?
Да, има - на практика и двата вида лепила са на циментова основа с полимерни добавки и са близки по състав, но към лепилата за шпакловките се предявяват повишени изисквания за якост на сцепление с полистироловата основа, водонепроницаемост, пукнатиноустойчивост. Поради тази причина количеството на полимерните добавки в тях е повишено и са добавени полипропиленови или полиестерни армиращи нишки за повишаване на пукнатино-устойчивостта. По правило при тях се използва и по-фина фракция кварцов пясък, с което се подобряват качествата и крайния външен вид на покритието.
2.9 Каква мрежа да се използва за армиращата шпакловка?
За подобряване на здравината на шпакловката е абсолютно задължително използването на армираща мрежа. Мрежата трябва да е алкалоустойчива изработена от стъкло-тъкан с тегло мин. 125гр/м2. Качествената мрежа е с добра геометрия и е импрегнирана със специален силиконов импрегнант. Обикновено такива са марковите мрежи като "Fibran", "Vertex" и др.
2.10 Колко трябва да се застъпва мрежата при полагане?
За да се гарантира цялостта и здравината на слоя е необходимо мрежите да се застъпват странично 6-7 см и челно около10 см. При липса на застъпване на мрежите или малко такова винаги се получават пукнатини в шпакловката най-късно до година след нанасянето.
2.11 Колко шпакловки трябва да се направят?
Класическата технология изисква да се нанесе един лепилен слой върху изолационните платна, след което да се постави мрежата и да се нанесе веднага още един, така че мрежата да остане вградена в лепилото. Възможно е и разделеното нанасяне на двата слоя - първо се прави един подготвителен слой върху плочите, и след като "дръпне" леко се поставя мрежата с втория слой.
След изсъхването на армиращия слой, може да се направи още една фина шпакловка, която подобрява външния вид и коригира евентуални пропуски при предната шпакловка. Трябва да се има пред вид обаче, че фините шпакловки са "опасни", тъй като при неспазване на някои изисквания, може да се отлепят от основната със цялото финално покритие - боя или мазилка. Необходимо е при нанасяне на такива заглаждащи шпакловки основата да е суха и обезпрашена, да не се правят с твърде разредено лепило и да не се нанасят когато основата е гореща и има директно слънчево греене.
2.12 Как се изолира частта около прозореца?
Частта около прозореца във вид на тясна лента с ширина около 10-30 см, или както се нарича на строителния жаргон "обръщането" на прозореца, се изолира обикновено с XPS с дебелина от 2 см, тъй като най-често това е максималната възможна дебелина, която позволява рамката на прозореца. Препоръчва се използването на XPS, тъй като е по-твърд и гарантира здравината на тази част която е по-уязвима поради достъпността си откъм прозореца. Задължително се поставят и армиращи пластмасови ъгли с мрежа по външните ръбове. Преди залепването на лентите от XPS е желателно да се извърши подравняваща замазка, за да да се гарантира плътното прилепване на изолационния материал. Обръщането на прозореца се прави след изолирането на челната повърхност на стената.
2.13 При какви условия могат да се нанасят шпакловки и мазилки?
Нанасянето на шпакловки и мазилки може да се извършва при температури на въздуха от 5-30 градуса. При нанасяне при ниски температури задължително се използват специални добавки към лепилото срещу евентуално замръзване. Не е препоръчително и нанасянето на шпакловки при температури над 35 градуса, а също така и при директно слънчево греене ако температурата е над 25 градуса. Прясно нанесената шпакловка е уязвима на дъжд до нейното изсъхване, поради което трябва да се избягва нанасяне при опасност от преваляване.
2.14 Необходими ли са ъгловите профили?
Ъгловите профили със залепена мрежа са необходима и важна част от топлоизолационната система. Най-уязвимата част от повърхността на изолацията са ръбовете - те лесно могат да бъдат отчупени поради невнимание, когато са достъпни, но освен това са уязвими и на въздействието на околната среда. Обикновено отлепването на армиращата мрежа започва от някой отчупен ръб. Поради тези причини задължително е да се използват пластмасови или алуминиеви предпазни ъгли с мрежа. Те се поставят на всички външни ъгли, както и около прозорците.
2.15 Задължително ли е нансянето на мазилка или боя върху шпакловката?
Шпакловката не притежава необходимата водонепроницаемост и естетически външен вид необходими за крайно покритие, а също така не е устойчива на въздействието на слънчевите UV-лъчи, поради което е небходимо тя да бъде защитена с някакъв вид финално декоративно покритие, в противен случай след няколко години тя ще се изрони и отлепи. Такива са различните видове фасадни бои и мазилки.
2.16 Как се предпазва изолацията от навлизане на вода зад нея?
За да се избегне навлизането на вода зад изолацията се налага да се спазят редица изисквания към самия монтаж и използваните лепила, но най важния елемент при изолациите на панелни блокове е горния ръб, тъй като при тях няма стреха, както е при къщите, която да пази от директното обтичане на водата. Особено актуален е проблема при изолациите на "парче". Водата която се стича по фасадата от горните етажи достига горния ръб на изолацията, променя посоката си разко и обтича фасадата. При липса на адекватна защита е въпрос на малко време шпакловката и мазилката да ерозират и да започне навлизане на вода, както зад изолационните платна, така и между платната и армиращата мрежа, което довежда до нейното отлепване. За да се предпази горния ръб е задължително поставянето на ъглов профил и солидното му замазване, а след изсъхването се нанася хидроизоационна паста. Препоръчително е монтирането на козирка, от поцинкована ламарина или алуминий, която трябва да бъде добре уплътнена, така че да не навлиза вода между нея и стената. Ако не се монтира козирка, горния ръб се измазва под ъгъл от 45 градуса спрямо фасада и се нансят 2 слоя от хидроизолационната паста, като се използва армиращ полиестерен нетъкан воал, който трябва да е залепен поне 10 см за фасадата. Подробности и схеми може да видите на секцията "Топлоизолация" .
2.17 Необходима ли е козирката над горния край на изолацията и как се монтира?
За да се защити горния край на изолацията, когато тя не завършва под покривна стреха е препоръчителен монтаж на козирка от поцинкована ламарина или алуминий. Предимството на козирката от поцинкована ламарина е нейната много по-ниска цена и възможността и да "легне" добре върху фасадата, тъй като е по-мека и се сглобява от елементи с дължина 1м. Недостатъкът е, че ръждясва след определен брой години - обикновено поне 10. Алуминиевата козирка е устойчива на факторите на околната среда, но е скъпа и при минимални неравности на фасадата се образуват трудно уплътняващи се отвори зад нея, тъй като профила има минимално огъване в тази равнина. Освен това алуминиевите козирки се продават на профили с размери от 6м и не могат да се реализират сглобки между тях, така че се налага да се монтират с челен допир, при което не може да се направи добро уплътнение. Поради тези причини препоръчваме да се използва козирка от поцинкована ламарина. Тя се монтира непосредствено над горния ръб на изолацията, който трябва предварително да е намазан с хидрозащитна паста. Закрепването става с 6мм дюбел-пирони, които се закрепват на разстояние 20-25 см един от друг. След монтажа на козирката се уплътява фугата между нея и фасадата с хидроизолационна паста. Козирката предпазва мехнично горния ръб от ерозията, а освен това изхвърля водата извън фасадата, което предпазва мазилката от излишно намокряне, което води до измиване на цвета и получаване на оцветени участъци поради наличието на замърсявания във водата.
2.18 Подпрозоречния перваз необходим ли е?
Подпозоречният перваз предпазва от навлизане на вода под профила на дограмата и е задължителен. Той може да бъде от готов алуминиев профил или да бъде изработен чрез залепване на теракотни плочи, гранитогрес или някакъв вид облицовъчен камък. Когато се монтира алуминиев перваз, желателно е повърхността предварително да се намаже с хидроизолационна паста, тъй като под перваза се образува кондез. Перваза трябва да е с подходяша ширина, така че да излиза поне 3см напред от фасадата, за да може водата да се откапва нормално, а не да подлизва по мазилката. Също така трябва да се уплътни със силикон по всички вътрешни краища, така че да не навлиза вода под него при дъжд. Закрепването на перваза обикновено става със самонарезни винтове директно за профила на дограмата или чрез залепване със силикон по долнта повърхност.
Видове дограми и техните топлоизолационни характеристики ...
В момента на пазара се предлага голям асортимент от дървени, алуминиеви и пластмасови дограми. Основните компоненти на дограмата са профил, стъклопакет и обков. Ще разгледаме основните качества на отделните профили:
Дървени:
- добра топлоизолационна способност;
- качеството на дограмата зависи силно от качеството на дървесината и неговата обработка;
- трудна за поддръжка - изисква често лакиране или боядисване;
- върху дървото лесно се зараждат плесени;
- геометрията на дограмата се влияе от влажността на въздуха;
Алуминиеви:
- голяма механична здравина
- дълготрайност
- лоша топлоизолационна способност на профила - за коригиране на проблема се правят профили с термоизолационни мостове;
- предлагат се профили с различна ширина на термоизолационните мостове, като не всички имат добра топлоизолационна способност.
- не способства пораждането на плесени;
Пластмасови(PVC):
- по-ниска механична якост от алуминиевия профил. Не е подходящ за дограми с големи площи. За повишаване на механичната якост се поставят стоманени вложки в профила.
- дълготарйността му е значително по-голяма от тази на дървото и по-малка от тази на алуминия;
- добра термоизолационна характеристика -особено при многокамерните профили;
- не способства развитието на плесени;

Трябва да се има предвид че характеристиките на всеки профил зависят от неговата конструкция - не може да се каже че един алуминиев профил е винаги по-добър от един PVC - на пазара се предлагат и много качествени PVC профили, превъзхождащи значително по механични характеристики някои алуминиеви. Ако изберете алуминиева дограма, важно е профилите от които е изработена да имат достатъчно широк термоизолационен мост, така че да се избегне конденза по профила. Съществуват профили и с двойни термо-мостове.

Друг много съществен момент при избора на дограма е стъклопакета. Масово предлаганият към момента стъклопакет е двоен, с разстояние между стъклата от 16 мм и обикновено бяло стъкло. Този стъклопакет има лоши термоизолационни характеристики и често през студените дни по него се образува голямо количество конденз. Трябва да се знае, че за разлика от стените, при стъклопакетите преноса на енергия под формата на радиация (инфрачервено лъчение) е значителен и съставлява около 50% от общата енергия. За подобряване на коефициента на топлопреминаване се предлагат нискоемисийни(к-стъкла), които имат нанесено специално покритие, което възпрепятства инфрачервеното лъчение. Използването на двоен стъклопакет с к-стъкло и аргонов пълнеж осигурява два пъти по-добра изолация спрямо стандатния стъклопакет с бяло стъкло. Предлагат се и стъклопакети с увеличено разстояние между стъклата, с обща дебелина 36мм, а също така и тройни стъклопакети. Ето какви са коефицинетите на топлопреминаване на някои стъклопакети.
- двоен стъклопакет с бяло стъкло и дебелина 24мм - к = 2,8 w/m2k;
- двоен стъклопакет с к-стъкло, аргонов пълнеж и дебелина 24мм - к = 1,3 w/m2k;
- троен стъклопакет с к-стъкло, аргонов пълнеж и обща дебелина 36мм - к = 0,8 w/m2k;

Вижда се че когато избираме дограма, важно е да изберем както правилен профил, така и добър стъклопакет. Трябва да се има предвид, че дограмата предствалява една значителна част от външната фасада на жилището, поради което наложително е тя да бъде добре изолирана. Лошо изолираната дограма има по-висок коефицинет на топлопреминаване от неизолиран бетонен панел със същата площ. Нашата препоръка е да изберете минимум двоен стъклопакет с к-стъкла и PVC профил или алуминиев профил с термомост.

Качеството на обкова(панти, затварящ механизъм и др.) който се предалга на пазара е различно и също определя крайната цена на дограмата. Важно е при монтажа на дограмата, затвярянето да бъде добре регулирано, така че да не остават въждушни междини, които ще причинят големи загуби на енергия от конвекция и могат да обезмислят напълно всякакви термоизолации. Когато поръчвате дограма, поискайте да ви разяснят термоизолационните качествата на предлагания стъклопакет и профил.
За колко време се изплаща новата дограма?
За колко време и дали изобщо ще се изплати зависи от вида на новата дограма. Изплащането на дограмата може да стане само от икономия на топлинна енергия. Разбира се вие може да си смените дограмата поради ред други основателни причини, но само ако новата ви дограма превъзхожда по термоизолационни характеристики старата, може да се говори за самоизплащане на себестойността. На практика предлаганите на пазара оникновени дограми с двоен стъклопакет с дебелина 24мм и бяло стъкло с дебелина 4мм, при които стъклопакета е запълнен с обезвлажнен въждух, не предлагат по-добра изолация от добре прогонената стара дървена дограма, с разстояние между стъклата 36мм - дори напротив, те имат по-лоши топлоизолационни свойства. Ефекта от спестяването на топлина при тях се дължи единствено на тяхното по-добро уплътнение, което не допуска топлината да излиза от жилището с въздушните маси. За да постигнете някакъв иконмически ефект от смяната на дограмата, трябва да изберете такава със значително по-добри термоизолационни свойства. На пазара се предлагат PVC профили с коефициент на топлопреминаване к = 1 w/m2k и тройни стъклопакети с к-стъкло и аргонов пълеж с коефициент к = 0,8 w/m2k, който е около три пъти по-нисък от този на стандартните дограми. На практика ако вашата стара дървена дограма е добре уплътнена и годна за експлоатация, безмислено е да я подменяте със стандартен клас нова PVC дограма.
От какво зависи появата конденза по стъклопакета?
Появата на конденз зависи от два фактора - относителната влажност на въздуха в помещението и температурата на повърхността на стъклопакета. Във всяко обитаемо помещение се отделя някакво количество водни пари поради различни причини - човешкото тяло например, отделя около 40гр на час при температура от 20 градуса по целзий. Други причини са невентилирани мокри помещения, готвене, гладене, сушене. За да се избегне конденза по стъклопакетите влагата трябда да се подържа в нормални граници чрез технически и организационни мерки - монтиране на вентиатори, аспиратори, избягване на сушене на дрехи и др. Другият важен фактор е температурата на стъклопакета - ако тя е по-ниска от точката на орояване за дадена влажност на въздуха ще се образува конденз. Повишаването на температурата може да стане чрез използването на качествен стъклопакет с добри термоизолационни характеристики или чрез отопляването му. При наличието на работещ радиатор, разположен по цялата дължина под прозореца, образуването на конденз е невъзможно.
Какво е EPS?
EPS(expanded polystyrene) е топлоизолационен материал получен чрез формоване на принудутелно разширен гранулат от полистирол. EPS има характерен зърнист вид, като големината на гранулите е различна. Произвеждат с материали с различна плътност - от 10-35 кг/м3. Цветът обикновено е бял, но се срещат и оцветени - като Monodur например, който е светлосин.

Материалът има добри топлоиолзационн свойства - специфичния му коефициент на топлопроводност е в границите Ld = 0,035 - 0,038 w/mk EPS има коефициент на паропропускливост m=20-50, който е близък с този на стандартните материали използвани в строителството. Това го прави подходящ за изработка на изолации на фасадни стени, тъй като почти не променя естествената паропропускливостна стената. При продължително потапяне във вода материалът поема до 2% обемни вода, като това зависи от плътността. Характерно явление за някои видове е сублимирането, в резултат на което настъпва промяна на размерите на плочите в рамките на 1-3%. Използваните за фасадна изолация плочи от EPS, често означавани с EPS-F имат добра стабилност на размерите и плътност от 15-25кг/м3. Материалът може да се ползва и за подова изолация, но плътността му трябва да бъде над 30кг/м3. Недостатък на EPS е че гризачите го ядат, поради което изолациите (особено на къщи) трябва да са защитени от проникване.
Какво е XPS?
XPS(extruded polystyrene) е топлоизолационен материал произведен чрез екструдиране на разпенен полистирол. Структурата на камерите му е затворена, а самите камери имат размери от 0,2-0,5 мм. Това определя неговите идеални хидроизолационни качества и ниската паропропускливост. Плътността на материала обикновено е над 30кг/м3. Водопоглъщането при продължително потапяне е практически нулево. Плочите от XPS имат стабилни размери и висока механична якост, което определя тяхното приложение за подови, покривни и вътрешни изолации. Също така се използват за изолация на бетонните фундаменти на сгради. XPS има отлични топлоизолационни показатели Ld = 0,034w/mk. Произвежда се под много марки, по популярните у нас са: URSA foam, Fibran, Dow Styrofoam, Austrterm XPS, Izopan и др. Цветът на плочите е различен за различните марки - син, жълт, розов, зелен и др. Структурата на материала обикновено е влакнеста, поради което механичните качества по отделните осите са различни. XPS не е податлив на гризачи.
Neopor - графитния EPS!
Neopor е марка на BASF. Материалът по същество е EPS с зърнометрия около 3мм и плътност от 24-25 кг/м3. Същественото в този материал е добавката на графитни частици, което придава и характерния му сив цвят. Ролята на графитни частици е да отразяват и дисперсират насоченото инфрачервено лъчение, като голяма част от него се отразява обратно с което се постига понижена топлопроводност спрямо стандартните EPS. Недостатък на материалът е относително високата му цена, съизмерима с тази на XPS.

_________________
някой от форума написа :
Цитат:
тук си ми е екстра - на един човек да помогна - все е нещо


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Съб Фев 28, 2009 10:45 pm 
Offline
специалист

Регистриран на: Нед Дек 14, 2008 11:43 am
Мнения: 600
За да се прецени каква изолация трябва да се направи на пода трябва да знаеш каква е монтирана отвън /какъв материал/ и с каква дебелина е.
Дебелината на топлоизолацията е от основно значение за ефективността й.
Ако е под граничещ с външния въздух ще са ти необходими приблизително 3см /екструдиран пенополистирол - от сорта на Fibran/ при положение, че от вън имаш 2 см от същия материал като структура или 4 см експандиран пенополистирол / с други думи стиропор/ Пиша ти за най-масовите случай, при Вас може да е нещо друго.
Върху залепената изолация се поставя найлон и се изпълнява АРМИРАНА циментова замазка / както е писала вече Ninicol/ дебелината й зависи от квадратурата и геометрията на помещението , приблизително 2.5-3 см. Найлонът има защитна функция и предпазва топлоизолацията от нараняване.
Има 2 варианта - труден и лесен. Трудният - на пода се залепва с теракол фибран - 2, 3 или 5 см. дебел, според необходимостта, върху него се прави циментова замазка 2 см и отгоре вече плочки, ламинат или паркет. Това е по-подходящо за къща, където и стените са по-високи, тъй като повдига повече.
Ние направихме лесния вариант - сложихме на пода талашит от Практикер (6-7 лв. на квадрат), дебел 3см, и върху това сложихме подложката за ламината и самия ламинат. Талашита могат да ти нарежат в Практикер ако има дадеш нужните размери
Стана много добре - пода се изравни от "само себе си", т.е., талашита "обра" неравностите, така постигнахме шумо и топлоизолиращ ефект. И всичко приключи само за няколко часа, без никаква мръсотия.


За изолацията на външните стени,това:
http://bgremonti.com/forum/viewtopic.php?f=77&t=622


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Съб Фев 28, 2009 10:57 pm 
Offline
специалист
Аватар

Регистриран на: Чет Авг 31, 2006 9:03 am
Мнения: 655
drebus
Правих такъв под съвсем наскоро само ,че аз подложих и корк 3 мм и стана много добре.Корка е много добро допълнение-добре шумоизолира(ударен шум най вече),добре топлоизолира,лесен е за полагане(аз на рула го взех) и не е скъп.Та ако ще правиш и другаде може да пробваш и този вариант.:)


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 4 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
POWERED_BY
Направи сам