При мен е с 3см фибран и 7см замазки. Като си гледам сметките за отопление не е драма. За 230м2 къща харча колкото роднина с апартамент.
stoyansbg написа: Съгласен съм, че топлозагубите през пода при подово отопление са по-големи от друг вид отопление заради по-голямата температурна разлика на пода спрямо плочата, но се надявам 4 см изолация и отражателното фолио донякъде да свършат работа.Не просто по-големи, а значително по-големи. Преценете сами.
При съседа ви не сте казали как е, но нека е приблизително като при вас – топлоизолация със „замазка“. Но при него за разлика, от при вас не се налага покритието над замазката (както и самата замазка) да е възможно с много добра топлопроводимост. Вероятно е поне ламинат с подложка, може би с не много лоши топлоизолационни качества. От горе – вероятно ползва килими. Ламината с подложката и килима – не дават кой знае какво допълнително термично съпротивление, но все пак е в плюс. Другото – това покритие на пода контактува най-вече с топлия въздух в помещенията, който отдава слабо топлина към пода, с много ниска топлопроводимост е, това е допълнително термично съпротивление по отношение на топлинните загуби през пода. Така топлината за да „напусне“ помещението през пода – трябва да преодолее споменатото „термично съпротивление“, термичните съпротивления на килим, ламинат, подложка, замазка с цялата и дебелина (термичното и съпротивление може и да не е голямо, освен ако не са взети специални мерки, но все пак не е ламарина) и едва тогава „да премине“ през топлоизолацията. Т. е. температурата на долната повърхност на замазката е чувствително по-ниска от температурата на въздуха в помещенията – а топлопреминаването е пропорционално на топлинната разлика.
При подово – долната повърхност на нагрятата замазка лежи върху топлоизолацията. (В случая „отражателното“ фолио не е отражателно, а си е фолио – топлината преминава през него посредством контакта със замазката от една страна и с топлоизолацията от друга, посредством топлопроводност. Отражателното фолио може да даде ефект, ако се употребява за да подобри топлоизолационните качества на въздушна междина (на прозрачна за инфрачервеното излъчване среда) – например между два зида или гипсокартон и зид. Топлината през въздушната междина се пренася от едната повърхност към другата посредством конвекция („циркулацията“ на въздуха в междината) и посредством лъчист топлообмен – именно него намалява значително „отразителното“ фолио. По този начин намалявайки около, дори може с повече от на половина в зависимост от условията - топлопреноса между двете повърхности.) Долната повърхност на замазката е в непосредствена близост до греещата тръба (лежаща на мрежата), допълнително топлопроводимостта се стимулира и топлината допълнително се разпределя от металната мрежа контактуваща с тръбите. За да ви грее подовото, температурата на повърхността му към помещението трябва да е поне няколко градуса по-висока от температурата в помещението (колкото топлозагубите са по-големи от помещението – толкова по-висока трябва да е – за да отдава повърхността на пода по-голяма топлинна мощност). А долната повърхност на замазката, лежаща на топлоизолацията е дори с още по-висока температура. Поради това топлинния поток през топлоизолационния слой в случая е значително по-голям (значително по-голяма е температурна разлика на двете му повърхности). Колкото топлоизолацията е „по-тънка“ – толкова този топлинен поток е по-голям (защото термичното и съпротивление е по-малко), поради това и температурата на горната повърхност на замазката е по-ниска при една и съща топлинна мощност на тръбите „вградени“ в замазката. А това означава, че за да имате достатъчен топлинен поток (пропорционален на температурната разлика) от горната повърхност на замазката към помещението – трябва да повишите още температурата на замазката. А така и температурата на долната повърхност – т. е. увеличавате още повече топлинните загуби през топлоизолацията на пода. И накрая за да имате тази топлинна мощност на тръбите – трябва да подавате топлоносител с доста по-висока температура. А термопомпата е толкова по-неефективна (с толкова „по-нисък COP”) – колкото по-голяма температурна разлика трябва да поддържа между „кондензатора“ в случая (отдаващ топлина на топлоносителя на подовото) и „изпарителя“ („външния“ топлообменик).
А от другата мислите, че ще е 12? В коя част на пода? Все пак не живее в азиатската част на Турция.
