Размисли (лаишки) върху свързването на дренажния съд в ДБ система. 38 мнения

[sashot]

Днес сутринта в главата ми се въртят размисли, относно свързването на дренажния съд.

Онагледени на грубо нахвърлена рисунка от ръка, те изглеждат така:

Прикачен файл:

Вариант (а) - класическо свързване, показвано най-често в схемите за ДБ системи.
Недостатък - целият поток загрят флуид минава през съда, което повишава изискванията към топлоизолацията му. Неизбежният шум от шуртяща вода в казанчето, по време на активния цикъл на системата, също може да се окаже проблем. Има условия за образуване на въздушни тапи, най-вече при спиране на помпата за самодрениране.

Вариант (b) - казанчето се пълни, само когато помпата спре и системата се самодренира и изпразва когато помпата заработи. Свободен от недостатъците на вариант (a), но има по-голям риск от образуване на въздушни тапи, които да възпрепятстват нормалната работа на системата. Частично проблемът може да се избегне с увеличаване на дължината "l" и извиване на горната част на отклонението от штранга под форма на обърнато "U". По такава схема съм направил нещата аз, когато пусках тръбите, но дали ще има проблем ще се разбере като изградя системата.

Вариант (c) - монтирани обезвъздушители в горната част на казначето и в най-високата точка до колектора. Избягва се проблемът с възможни въздушни тапи, но се поражда друг - постоянно вкарване в системата на порции въздух, при всеки цикъл пускане-спиране с всичките му последици - вкарване на допълнителни порции кислород и други газове, прах, органика и т.н., които да увеличат корозията, отлаганията и други неприятности. С изпускания въздух неизбежно ще излиза и част от водата в системата, под формата на пари, което предполага необходимост от периодично дозапълване на системата.

Вариант (d) - тънка тръбичка свързва горната част на казанчето с най-високата точка на системата, позволява на буферния обем въздух свободно да се предвижва между казанчето и горната част на системата при пускане/спиране на помпата. Фактически това е вариант (b) с удълженa до максимум дължина (l). Системата остава затворена, без добавяне на нови порции газове, прах и други гадости и не предполага загуба на течност. Няма условия за образуване на въздушни тапи. Единствен недостатък - усложняване и леко оскъпяване на инсталацията.

Ще се радвам да се породи конструктивна дискусия по въпроса.

[Andri01]

вариант "а" - избягваш шума от влизането на водата ,като я подаваш под работното ниво! Ако тръбите ти от/до СК са максимално без чупки,няма от къде да се образува тапа при стоп на помпата! Правиш отвор над нивото при стоп и с "Т" го вързваш към входа от СК. Т.е. вариант"d" и "а" обединени. При вариант"в" предполагам ,че помпата ще засмучи въздух при работа. Но е интересен,наистина. Ако пуснеш така с-та ,пиши какъв е резултата. Това в действителност е връзване входа и изхода на ДС.

[bialk]

И аз съм за вариант А. Шумът се избягва с тройник на входа на съда, както е обяснил Андри (горният отвор служи за засмукване на въздуха при спиране на помпата за да се осъществи източването, както и за гоненето му от колектора при пускане на помпата, а долния - за стичане на топлоносителя под нивото на течността в съда. Ако съда е добре изолиран с минерална вата, шумът от бълбученето почти не се чува дори и в класическия вариант с един вход над течността. ДБ съда е хубаво да е херметически затворен за да се избегне вкарването на допълнителен въздух. Спазват се наклоните на двете тръби до колектора - да няма воден джоб. Системата се пълни директно от съда докато нивото на течността стигне малко под тръбата, идваща от колектора. ДБ съда трябва да е оразмерен така, че при работно положение обемът на въздуха да е равен или по-голям от обема на течността в панела плюс течността в тръбите от колектора до него, а след източване на колектора, течността в съда да не закрива входа откъм колектора. Помпата се пуска на най-високата скорост, развива се леко винта на мотора за да се изгони въздуха. След обезвъздушаването скоростта се намаля до възможно най-ниската степен. Зад помпата (в посока към колектора) е хубаво да има кран, с който да се ограничи дебита до 20 гр в секунда на квадратен метър колекторна площ. По този начин се избягва и опастността от засмукване на въздух от помпата при източване.

След като направих всичко описано по-горе помпата се успокои до такава степен, че почти не може да се чуе на разстояние над 1 метър, а консумацията и спадна от 40 на 33 вата на най-ниската степен.

[lov]

Разгледай и този вариант не е ДБ но е негова разновидност. Изисква изолация на разширителния съд но и при ДБ също е нужна такава. Относно шума не е проблем защото се намира на покрива и най много да плаши гаргите. Макар че реализиран с една крива тръбичка на входящата вода от към панела и с една дупчица около 2 мм проблема отпадна.
Предимства:
- Може да се ползва както при отворена така и при затворена под налягане система.
- Не са нужни обезвъздушители клапани системата се самообезвъдушава винаги.
- При спиране на ел. захранването продължава да циркулира макар и с леко прегряване в авариен режим но не достига фатални температури които нормално скапват полупроводниковия сензор LM335
- И най-голямото предимство не са нужни никакви механични възвратни клапани, ел. клапани и задвижки за да се предотврати обратната циркулация и охлаждането през ноща.
Недостатъци:
- Не съм намерил. Ако някой вижда нека ги пише.

[Andri01]

Това е конвенционална отворена система .

[nikivelinov]

Само една принципна забележка по схема а) : по-добре е входът към серпентината да е отгоре, а изходът - отдолу. Иначе, точно сега и аз имам такива размисли по ДБ и ще следя темата с интерес.

[saraneron]

Няколко идеи за безшумен ДБ съд:

[Andri01]

В 2,3,4 случай влизащата вода увлича въздух на долу. Получава се нещо подобно на ежектор. Най-ефективен е 1-я начин. Лично изпробвано ! Ако системата е херметически затворена,то става с-ма под налягане,с вдигане на температурата!
П.С.: Sorry! Имах в предвид Неувличането на въздух във водата.А обезшумяването -подава се водата под работното ниво в съда.

[sashot]

Недостатъци:
- Не съм намерил. Ако някой вижда нека ги пише.

1.Има риск от замръзване при ниски температури навън през зимните дни и най-вече нощи, ако не се вземат допълнителни мерки за подгряване в подобни случаи, т.е. не може да се използва вода. При ДБ подобен проблем няма.
2. Има частична загуба на топлоносител от неизбежното изпарение през отвора на преливния съд, което означава необходимост от периодично доливане. Типичен проблем на ОС. При много високи температури в СК, поради, например липса на принудителна циркулация, и активно закипяване с последващо изкипяване на топлоносителя, температурата в колектора ще се повиши и 335 пак може да замине.

[sashot]

Ако тръбите ти от/до СК са максимално без чупки,няма от къде да се образува тапа при стоп на помпата! При вариант"в" предполагам ,че помпата ще засмучи въздух при работа. Но е интересен,наистина. Ако пуснеш така с-та ,пиши какъв е резултата. Това в действителност е връзване входа и изхода на ДС.

При мен има два неизбежни участъка с относително малък наклон на тръбите - няколко процента. и съответно по две чупки от 90 градуса. Покривът е плосък, а шахтата с щранговете за СК е в задната му част където няма как да се разположи СК.
Освен това самите колектори са много - 5 бр. х 15 тръби с обща дължина над 6 м. Това беше една от причините да заложа за щранговете тръби със значително по-голям от необходимия диаметър - 28 мм. с надеждата че по-малката скорост на оттичане през тях би трябвало да е фактор против тапите. Ако не се получи ще мина на вар. (d). Слава Богу, още на етап груб строеж ми стигна ума, да пусна една тръба ф50 в шахтата до покрива, през която да може да се пускат бъдещи комуникации от покрива та чак до мазето и през нея ще мога да прекарам евентуално обезвъздушаваща тръбичка.