Въпрос за термостат към духалка? 14 мнения

[GRENLOULD]

Много ви благодаря колеги, за изчерпателните отговори, повечето от тях ще са ми полезни.

Имам един терариум с тарантула и в въпросният терариум има една "пура нагревател вътре с кварцов пясък", та ме интересува как мога да направя така, че да закача термостат или нещо такова, че да контролирам температурата в диапазон от 21 до 25 градуса, демек разбирате, да се изключва на 25 градуса, а като падне на 21 да се включва и така. Някой ако може да ми каже, най-евтиният вариант, макар и да е нещо с правене или да ми предложите термостат на разумна цена. Благодаря много.

Занимавам се с аквариуми от години. Някога не се продаваха в България терморегулатори, внасяха от вън и най-евтините бяха от СССР. Или си ги правех сам с термистор, два транзистора, тиристор и пасивни елементи. След серия от реализирани схеми, това бе най-евтината и успеша схема, която вече над 20 години регулира температурата в последния ми все още функциониращ аквариум.
Ама не мога да схвана за какво ти е този хистерезис от 4 градуса? Аз в аквариума намалявам хистерезиса до минимум в зависимост от разбъркването на водата и разположението на сондата (датчика). Иначе терморегулатора при стайни условия и въпреки, че е без елементи за температурна компенсация дава хистерезис по-малко от 1/2 градус.
Та понеже въздуха е по инертен от водата при топло обмен, от голямо значение ще е разположението на нагревателя и датчика. А терморегулатори се продават в магазините за аквариуми и то в готов за употреба вид. Само трябва да се съобрази каква мощност (колко ток в А) могат да комутират.

Колега, относно за терариума, реално ми трябва да варира температурата в диапазона около 22 и 29 градуса. Датчика който включва и изключва трябва да е малко отдалечен от тялото което затопля, за да е всичко точно и работи както трябва. Търсих някакви универсални устройства такива, дето го има "Датчик + дисплей, на който показва влажността на въздуха и температура" и ако можеше към това у-во да се свърже и нагревателя, чрез някоя схема ще стане доста добре, но ми се струва не-възможна задача. Ще потърся като цяло, някакви такива у-ва и дано успея.

[П. Петков]

Офтопик по темата:

По този начин, очевидно се въвежда плитка, положителна обратна връзка, както е при електронните, релейни терморегулатори, където се поставя RC група с голяма времеконстанта. Намаляването на хистерезиса е значително, а времеконстантата на загряване и охлаждане на резистора е малка в сравнение инертността на изменение на температурата в помещението. Мощността и номинала на резистора е подбрана така, че подгряването да не разколебава системата.

Колега Петков,
Връщате ме доста в миналото, но ако Ви е работа, предлагам да проверите твърдението си.
Според мен (по памет), изложеното НАМАЛЯВА въздействието на регулатора (продължителността на импулса), благодарение на допълнителната ОТРИЦАТЕЛНА ОБРАТНА връзка. Един вид регулаторът "предугажда" реакцията на процеса. Усреднено и апроксимирано това би могло да се представи като въвеждане на "Д-съставка в закона на регулиране" на релейния двупозиционен регулатор, с изложените от Вас предимства за подобни процеси. При добра настройка, би могло да се намали НАПОЛОВИНА изходния хистерезис.
Възможно е да не съм точен - отдавна ми беше работа.

Забележката е основателна и ме накара да се замисля, и тъй като познанията ми са доста условни, наложи се да отворя старите книжки.

Прикачен файл:

Picture 178.jpg (57.21 KиБ) Видяна 2121 пъти

Прикачен файл:

Picture 179.jpg (56.59 KиБ) Видяна 2121 пъти

Прикачен файл:

Picture 180.jpg (57.47 KиБ) Видяна 2121 пъти

Действително, от гледна точка на ТАР, при релейните, двупозиционни регулатори обратната връзка е отрицателна и ги превръща в ПД (при трипозицонните в ПИ). На в случая, въздействието на резистора върху биметала съвпада (сумира се, а не се вади) с това на температурата на обекта и би следвало обратната връзка да е положителна. Тоест тя е равностойна на това, че при задаване на някаква температура, в момента на включване на контакта следва условно "завъртване" на регулатора в обратна посока (намаляване на заданието) и навлизане в зоната на хистерезиса му. Тоест, влиянието на резистора е само върху десния фронт на хистерезисната крива. Тук диференциална съставка на разликата между зададена и измерена температури аз не виждам, ама мога и да бъркам. Ако резисторът можеше да бъде и "Пелтие", то той щеше въздейства и на левия фронт. Ако имаше някой, който е по-наясно с ТАР, може и да ни поосветли повечко, ама форумът май не ще да е такъв.
P.S
Гледайки с умиление тази вехтозаветна книжка и авторите им, си припомних, че на Величко Добринов по туй време му правих тънкослйни ТСМ (2х1см!!! ), когато такива се правеха единствено и само навити.
Още си пазя някъде от тях.
Що се отнася до офтопика, всички сме офтопик!
Навремето, на клишето "Ние сме последната дупка на кавала!" един приятел, репликираше: "Не е вярно! Ние сме... извън кавала!"

Още нещо офтопик: Днес не трябва да е ден на национален траур! Днес трябва да е ден за размисъл (върху това, което се случи). А утре трябва да е ден на траур, защото вдруги ден пак ще погребваме държавата! И пак ще си останем извън кавала!

[8180]

Финален офтопик:
Колега Петков, моите уважения.
Направо ме срази - според мен, това е най-добрата (БГ) книжка по въпроса. Бесен съм, че някой ми я завлече, макар да е повече носталгия по др. времена.
Работил съм с упоменатите сензори, вариант ТСП-100 и още ми се намира някоя бройка. Чудесни бяха - сравнени с предишните, направо революция, особено като бързодействие!

Действително, от гледна точка на ТАР, при релейните, двупозиционни регулатори обратната връзка е отрицателна и ги превръща в ПД (при трипозицонните в ПИ).

Само "за протокола", ако ти е интересно - обърни внимание, че за да стане ПИ-регулатор трипозиционният релеен работи съвместно със звено от интегриращ тип - реверсивен двигател, при което "Д-съставката" (на регулатора) става "П", а "П" - съответно "И". Без задвижката си е пак ПД.

По темата: Видно от офтопика ни, намаляването на хистерезиса (иначе присъщ и необходим за работата на подобни устройства) НЕ Е единственият начин за подобряване на работата им.
Бих участвал в подходяща тема, макар нивото ми да е намаляло значително.

[П. Петков]

Щом ще е финален офтопик - толкова! А ТСП-та ги правеше покойният вече Петър Стефанов и неговата група в ИМЕ, а се внедряваха в Копривщица, където директор беше Йордан Петков. Двеста милиметровата, платинена мишена (за магнетрона) май изчезна от завода по време на крацията на демоса.