Това е една статия от нета , която ми направи добро впечатление , и затова реших да я споделя тук във форума.
Основните производители са Испания и Италия .
Някой има ли наблюдения , или може да препоръча конкретни фирми от тези стани , като най- добри.
Би било хубаво ако може да ми препоръчате и български фирми.
Не конкретизирам отделни елементи , а качество на цялостно производство.
...Винаги купувайте количествата наведнъж. При плочките има така наречените „партиди”. При докупуване на плочки може да се окаже , че плочките от Вашата партида са се свършили и довзетото количество може да се различава по нюанс и калибър. Друго важно нещо при закупуване на плочките е да обръщате внимание на маркировките (ако има такива), които са върху кашоните. Повечето от производителите поставят маркировка върху кашона, която обозначава: име, номер, нюанс, калибър, дата на производство. При получаването на стоката маркировката на кашоните е желателно да е една и съща.
...Винаги взимайте с около 15% повече от предвиденото. Това се прави с цел, ако при поставянето се получи непредвиден брак, да имате от същaта партида плочки за подмяна. Плочки трябва да ви останат и след ремонта така, че след години, ако се наложи, да имате от същите ,за да ги подмените. Представете си, че сега започва санирането на сградите - една подмяна на щранговете на тръбопровода винаги крие риск за непредвидени аварии... ; стария подов сифон, който много често протича у съседа на долния етаж ... С две думи: плочките не са вечни.
Кои плочки са качествени?
Особености и компоненти, характерни за плочките.
1) Произход
Факт е, че в световен мащаб има хиляди фабрики за плочки. Водещите производители на плочки за баня и гранитогрес са в Италия и Испания, където е и най-голямата концентрация на фабрики. Естествено, измежду всички тях има такива, които произвеждат висок, среден и нисък клас плочки. Няма гаранция, че ако си купите италиански гранитогрес или испански гранитогрес, то качеството ще е гарантирано. Затова по този критерий не може точно да се каже кои плочки са по-добри.
2) Дизайн
Дизайнът е основният показател при избор на плочки. Той обаче не е определящ за качеството им. Много често можете да видите плочки със сходен дизайн, които са на различни цени и на различни производители, и много често клиентите казват : "Тези ги видях същите в друг магазин на различна цена". Плочка с един и същ дизайн може да бъде произведена в нисък или висок клас фабрика. Съответно се получава продукт с ниско или високо качество. Първоизточникът на дизайна на даден модел много често е неясен, тъй като има производствени предприятия, които имат собствени дизайнери, други ползват дизайнерски студия, трети правят подобия на вече произведени изделия и т.н. Най-често е използването на студия за дизайн на плочки, а при тях практиката е производителят да избира модели от каталога за дадената година с новите колекции и, вече избрал, той получава за тях „рецепти”, инструкции и други необходими неща за тяхното производство, плаща и получава правото да произвежда този дизайн. След това идва друг производител и ... хоп, избира същите модели. Така получаваме производство на едни и същи модели в различни фабрики, следователно от различен клас.
3) Цена
И тук съотношението цена - качество е като при останалите продукти. Естествено, ако си купите по-скъпи плочки, вероятността те да са по-хубави е по-голяма, но невинаги е така. И това си има своето обяснение.
Общо взето формирането на цената зависи на първо място - от производителя, и на второ - от търговецът. Трябва да е ясно, че себестойността на една плочка при различните производители е почти една и съща, независимо от това, че крайната пазарна цена може да се различава в пъти. Ако, например, си купим гранитогрес от Италия ( среден клас италиански гранитогрес ) и от България, разликата в крайната продажна цена може да е в пъти по-голяма, а разликата в себестойността и качеството -незначителна. Повишаването на цената зависи от различни фактори : дизайн, размер, търговска надценка, транспорт, наеми, реклама, каква имиджова стойност има дадена марка и т.н. Ако разгледаме например плочките с едни и същи показатели, но само с различен размер - фаянсови плочки 20 х 25 и фаянсови плочки 20 х 50. Първите са с доста ниска цена, а на вторите цената им е два или три пъти по-висока. Защо има различие, като в крайна сметка цената на плочките е за квадратен метър и вложената суровина е една и съща ? Отговорът е прост - мода в размерите. Просто едните са тенденция , а другите -демоде. Пример за еднаква себестойност, но различни продажни цени може да се даде и със санитарен порцелан. Себестойността на един продукт се измерва с вложените килограми порцелан в изделието.Можете да срещнете на пазара два еднакви моноблока (еднакви механизъм и килограми) на един и същ производител, но с коренно различна цена. Каква е разликата? - Дизайн .
4) Водопоглъщаемост
За керамичните плочки трябва да знаем, че е хубаво да имат малка водопоглъщаемост. За такива се смятат плочките, които са направени от бяла глина. Производители на плочки от бяла глина има предимно в страните Италия, Турция, Украйна, Полша и др. Плочките, произведени в България, също се правят от бяла глина. Това не значи, че плочките от кафява глина са некачествени, просто бялата глина е с по-добри показатели.
Водопоглъщаемостта е важна за плочките за баня и за мокри помещения. Когато плочката е с голяма водопоглъщаемост, през фугите прониква вода, след което се просмуква в структурата на плочката. Просмукването на вода оставя визуален ефект, приличащ на петна. Ако помещението не се мокри известно време, плочките изсъхват и петната изчезват до следващото намокряне. Трябва да е ясно, че абсолютно всички плочки за баня и теракотни плочки имат водопоглъщаемост. Просмукването на вода в плочката може да се отстрани с водоотблъскващи фугиращи смеси. На пазара водоотблъскваща фуга (водоустойчива )се предлага предимно от Вебер и Церезит.
Просмукването на водата зависи от порьозността на плочката. Има обаче плочки, на които петната личат повече или по-малко, а това зависи от използваната глазура и ангоба. Там, където е използвана транспарентна глазура, петната се виждат много повече, отколкото при останалите. Това не прави плочките дефектни. Използването на транспарентни глазури е с цел подобряване на дизайна.
5) Изтриваемост
Клас на изтриваемост се използва предимно при подовите плочки, тъй като те са подложени на по-високи натоварвания. Скалата, по която предимно се измерва изтриваемостта на плочката, се нарича PEI ( Porcelain Enamel Institute ). Състои от 6 нива на износоустойчивост, на които съответстват различните видове глазури и покрития.
PEI 0 Негодни за ползване
PEI 1 Непешеходен трафик - стенни плочки и облицовъчни плочки.
PEI 2 Слаб пешеходен трафик без абразивни частици - плочки за мокри помещения , подове за баня.
PEI 3 Среден пешеходен трафик - кухни, трапезарии, коридори и др.
PEI 4 Умерено тежък трафик - коридори в жилищни сгради, магазини и др.
PEI 5 Силно натоварен тежък трафик - магазини, обществени сгради, улици, метростанции и др.
Измерването става посредством уред, който върти сачми в кръг така, че да може те да надраскат повърхността на плочката. Нивата на износоустойчивост се определят по направените обороти на сачмите върху плочката. Според броя на оборотите се определя и класът, като приблизителният брой на оборотите е следният :
PEI 0 - до 100 оборота.
PEI 1 - 100 до 150 оборота.
PEI 2 – 150 до 600 оборота.
PEI 3 – 600 до 1500 оборота.
PEI 4 – 2100 до 12000
PEI 5 - над 12 000
6) Гранитогрес или теракота?
Гранитогресът и теракотата са подови настилки, които се различават по своята структура. Съставът на теракотата е предимно от различни видове глина, което прави структурата й с по-голяма водопоглъщаемост. Основната суровина за производството на гранитогреса (независимо от това дали е евтин гранитогрес или скъп) е фелдшпат, който е основна суровина за производството на порцелан и стъкло. Затова гранитогресът е познат като порцеланова (porcelanico, porcelanato) плочка. Предимствата му пред теракотата е, че той е подходящ за поставяне върху открити площи. Това се дължи на почти нулевата водопоглъщаемост на порцелана. Ако теракотата се поставя на открито, е възможно в нея да проникне вода, която след замръзване може да напука плочката. Гранитогресът се отличава и с по-голяма здравина, което го прави подходящ за полагане в гаражи и различни видове промишлени помещения. Митове, които се носят за гранитогреса : „не се цапа” , „по-лесно се чисти”, „по-трудно се изтърква” и др. - тези твърдения са верни колкото за гранитогреса, толкова и за теракотата, зависи от вида на глазурата, с която са покрити. Изключение прави хомогенният гранитогрес, при който глазурата липсва. Когато става въпрос за полагане на плочки във вътрешни помещения, е без значение дали това ще е глазиран гранитогрес или теракота.
7)Партиди при плочките
Всички плочки се произвеждат на партиди, т.е. от даден модел се произвежда определено количество, след неговото изчерпване моделът отново се пуска в производство, но вече е друга партида. Всяка от партидите се отличава една от друга по следното:
- разнотоние - разлика в нюанса. Разликата в цвета между партидите е допустима. При производството на различни видове продукти, в които участва боята, има партиди. Един пример - когато си ударите колата, след ремонта боядисаният елемент винаги се отличава по цвят от останалите. Нюансът при плочките се обозначава върху кашона с букви или цифри.
- калибри - разлика в размерите. При изпичането в пещите плочките се свиват. Тъй като свиването не може да стане в идеални граници, може да имат отклонение в крайния размер до няколко милиметра. Затова в производството се използват така наречените "калибратори", които сортират всички еднакви по размер плочки в един кашон. Калибрите се обозначават върху кашона.
Лепило за плочки - видове и предназначение
В много голям процент от случаите причината за напукването не е в самите плочки, а в материалите, с които са поставяни. Поради достъпния и лесен начин на производство на пазара има много голямо предлагане на лепила. Основна съставка в лепилото за плочки е циментът. Когато циментът надхвърля допустимите норми, сместа става по- "силна". Преди да се появят лепилата, плочките се лепяха само с цимент. Преди лепенето с цимент плочките се киснат във вода около 24 часа. Напояването на плочката с вода спомага за по-бавното засъхване на цимента, което от своя страна предпазва плочките от напукване. Високото съдържание на цимент в разтворите обикновено води до напукване, това най-вече касае фаянсовите плочки за баня. Независимо дали ще бъде испански фаянс, италиански фаянс или български, всичко опира до лепилото. В съвремените лепила има добавки, които задържат водата в разтвора и спомагат за по-бавното засъхване. Завишено съдържание на цимент в лепилото може да се получи при производството на продукта - прави се с цел "икономия на средства". Друг начин, който е познат- добавяне на цимент от страна на майстора - прави се с цел "икономия на средства" и "разтворът не се свилича по стената".
Затова използвайте лепила за плочки, които са утвърдени на пазара ( лепила Ceresit, Weber, Mapei и други).
Ето значението на някои маркировки и особености, които са важни да знаем, когато купуваме лепило за плочки.
C1 – Лепило за плочки на циментова основа;
C2 - Лепило за плочки на циментова основа с подобрени характеристики;
C1T - Лепило за плочки на циментова основа без свличане;
C1E - Лепило за плочки на циментова основа с по-голямо отворено време за работа;
C1F - Лепило за плочки на циментова основа за по-бързо втвърдяване;
C1TE - Лепило за плочки на циментова основа без свличане и с по-голямо отворено време за работа;
C1FT - Лепило за плочки на циментова основа, бързовтвърдяващо се, без свличане;
C1FE - Лепило за плочки на циментова основа, бързовтърдяващо се, с по-голямо отворено време за работа;
C2T - Лепило за плочки на циментова основа с подобрени характеристики , без свличане;
C2E - Лепило за плочки на циментова основа с подобрени характеристики и по-голямо отворено време за работа;
C2F - Лепило за плочки на циментова основа - бързовтвърдяващо се;
C2TЕ - Лепило за плочки на циментова основа, подобрени характеристики и по-голямо отворено време за работа, против свличане;
C2FT - Лепило за плочки на циментова основа , бързо втвърдяване, подобрени характеристики, устйчивост на свличане;
Често допускана грешка е да се използват едни и същи класове лепила за различни видове плочки, пространства, основи, темепературни влияния и др. Най-погрешно е да се изпозва циментово лепило за полагане на гранитогрес на открито. Тъй като структурата на гранитогреса се доближава до порцелана, при него трябва да се използват флексови лепила с повече химически добавки (например Cerеsit CM16, Cerеsit CM17, Weber Flex, Isomat AK12, Isomat AK25 и др.). При стенните и теракотни плочки е допустимо използването на лепила с по-високо съдържание на цимент, тъй като слепването става като сместа попива в самата плочка. При гранитогреса това е невъзможно, тъй като неговата водопоглъщаемост е почти 0%. Винаги ще се намери някой майстор за фаянс и теракота, който да каже :" Е, колко плочки съм налепил, нито една не се е разлепила". Да , но особено на открити места, има плочки, които „хлопат”, защото са се разлепили от температурните разлики. Трябва да знаете, че фугата от 3мм е почти задължителна на открито. Дори и налепени, плочките изменят своите размери при промяна в температурата. Ако нямате оставена фуга, то има вероятност плочките да се напукат или разлепят при резки промени в температурите.
Каква повърхност да имат плочките?
Има матирани, гладки, полирани, релефни плочки – въпросът с хигиената на тези плочки за баня е един от основните критерии при търсенето, като понякога клиентите дори пренебрегват предпочитанията си, с оглед на „евентуална” по-малка нужда от миене. Запомнете добре: не съществуват плочки, които да не се нуждаят от поддръжка. За щастие, съществуват изключително ефикасни препарати за почистване на плочки, които вършат чудеса. Все още самопочистващи се плочки - за съжаление, не са измислени.
Другата дилема за повърхността на плочките е хлъзгавостта при мокрене и как да я избегнем. Евтин вариант на плочки против пързаляне може да се постигне с обработката им с антислип препарат. Чрез този тип обработка вие ще се застраховате срещу вероятни инциденти.
Какъв цвят да изберем
Изборът на цветове на плочките и обзавеждане за баня е определящ за дизайна и излъчването на банята. Всеки цвят и съчетание от цветове дава различно усещане. Ето някои от актуалните предложения :
Червено – придава атмосфера на емоция, енергия. Червените плочки за баня рядко се използват самостоятелно, биват допълвани от втори цвят в комбинация.
Черно – изключителен стил и елегантност. Черните плочки за баня се съчетават с ярки цветове за повече авангардност, а напоследък се използва т.нар. графитено черно.
Синьо – сините плочки за баня създават асоциации с морето и небето. Използват се както самостоятелно, така и в комбинация с други цветове и нюанси. Това е класическо интериорно решение за банята.
Зелено – зелените плочки за баня доближават сетивата до природата, действат отпускащо и успакояващо. Предлагат се предимно в съчетание на по-светъл с по-тъмен нюанс. Освен това, зееното се използва и в рисуваните цветни мотиви на декоративните плочки и фризовете.
И все пак трябва да знаем, че на тъмните тонове петна, прах и различни замърсявания личат повече.
Статията е копи-пейст то нета.
Основните производители са Испания и Италия .
Някой има ли наблюдения , или може да препоръча конкретни фирми от тези стани , като най- добри.
Би било хубаво ако може да ми препоръчате и български фирми.
Не конкретизирам отделни елементи , а качество на цялостно производство.
...Винаги купувайте количествата наведнъж. При плочките има така наречените „партиди”. При докупуване на плочки може да се окаже , че плочките от Вашата партида са се свършили и довзетото количество може да се различава по нюанс и калибър. Друго важно нещо при закупуване на плочките е да обръщате внимание на маркировките (ако има такива), които са върху кашоните. Повечето от производителите поставят маркировка върху кашона, която обозначава: име, номер, нюанс, калибър, дата на производство. При получаването на стоката маркировката на кашоните е желателно да е една и съща.
...Винаги взимайте с около 15% повече от предвиденото. Това се прави с цел, ако при поставянето се получи непредвиден брак, да имате от същaта партида плочки за подмяна. Плочки трябва да ви останат и след ремонта така, че след години, ако се наложи, да имате от същите ,за да ги подмените. Представете си, че сега започва санирането на сградите - една подмяна на щранговете на тръбопровода винаги крие риск за непредвидени аварии... ; стария подов сифон, който много често протича у съседа на долния етаж ... С две думи: плочките не са вечни.
Кои плочки са качествени?
Особености и компоненти, характерни за плочките.
1) Произход
Факт е, че в световен мащаб има хиляди фабрики за плочки. Водещите производители на плочки за баня и гранитогрес са в Италия и Испания, където е и най-голямата концентрация на фабрики. Естествено, измежду всички тях има такива, които произвеждат висок, среден и нисък клас плочки. Няма гаранция, че ако си купите италиански гранитогрес или испански гранитогрес, то качеството ще е гарантирано. Затова по този критерий не може точно да се каже кои плочки са по-добри.
2) Дизайн
Дизайнът е основният показател при избор на плочки. Той обаче не е определящ за качеството им. Много често можете да видите плочки със сходен дизайн, които са на различни цени и на различни производители, и много често клиентите казват : "Тези ги видях същите в друг магазин на различна цена". Плочка с един и същ дизайн може да бъде произведена в нисък или висок клас фабрика. Съответно се получава продукт с ниско или високо качество. Първоизточникът на дизайна на даден модел много често е неясен, тъй като има производствени предприятия, които имат собствени дизайнери, други ползват дизайнерски студия, трети правят подобия на вече произведени изделия и т.н. Най-често е използването на студия за дизайн на плочки, а при тях практиката е производителят да избира модели от каталога за дадената година с новите колекции и, вече избрал, той получава за тях „рецепти”, инструкции и други необходими неща за тяхното производство, плаща и получава правото да произвежда този дизайн. След това идва друг производител и ... хоп, избира същите модели. Така получаваме производство на едни и същи модели в различни фабрики, следователно от различен клас.
3) Цена
И тук съотношението цена - качество е като при останалите продукти. Естествено, ако си купите по-скъпи плочки, вероятността те да са по-хубави е по-голяма, но невинаги е така. И това си има своето обяснение.
Общо взето формирането на цената зависи на първо място - от производителя, и на второ - от търговецът. Трябва да е ясно, че себестойността на една плочка при различните производители е почти една и съща, независимо от това, че крайната пазарна цена може да се различава в пъти. Ако, например, си купим гранитогрес от Италия ( среден клас италиански гранитогрес ) и от България, разликата в крайната продажна цена може да е в пъти по-голяма, а разликата в себестойността и качеството -незначителна. Повишаването на цената зависи от различни фактори : дизайн, размер, търговска надценка, транспорт, наеми, реклама, каква имиджова стойност има дадена марка и т.н. Ако разгледаме например плочките с едни и същи показатели, но само с различен размер - фаянсови плочки 20 х 25 и фаянсови плочки 20 х 50. Първите са с доста ниска цена, а на вторите цената им е два или три пъти по-висока. Защо има различие, като в крайна сметка цената на плочките е за квадратен метър и вложената суровина е една и съща ? Отговорът е прост - мода в размерите. Просто едните са тенденция , а другите -демоде. Пример за еднаква себестойност, но различни продажни цени може да се даде и със санитарен порцелан. Себестойността на един продукт се измерва с вложените килограми порцелан в изделието.Можете да срещнете на пазара два еднакви моноблока (еднакви механизъм и килограми) на един и същ производител, но с коренно различна цена. Каква е разликата? - Дизайн .
4) Водопоглъщаемост
За керамичните плочки трябва да знаем, че е хубаво да имат малка водопоглъщаемост. За такива се смятат плочките, които са направени от бяла глина. Производители на плочки от бяла глина има предимно в страните Италия, Турция, Украйна, Полша и др. Плочките, произведени в България, също се правят от бяла глина. Това не значи, че плочките от кафява глина са некачествени, просто бялата глина е с по-добри показатели.
Водопоглъщаемостта е важна за плочките за баня и за мокри помещения. Когато плочката е с голяма водопоглъщаемост, през фугите прониква вода, след което се просмуква в структурата на плочката. Просмукването на вода оставя визуален ефект, приличащ на петна. Ако помещението не се мокри известно време, плочките изсъхват и петната изчезват до следващото намокряне. Трябва да е ясно, че абсолютно всички плочки за баня и теракотни плочки имат водопоглъщаемост. Просмукването на вода в плочката може да се отстрани с водоотблъскващи фугиращи смеси. На пазара водоотблъскваща фуга (водоустойчива )се предлага предимно от Вебер и Церезит.
Просмукването на водата зависи от порьозността на плочката. Има обаче плочки, на които петната личат повече или по-малко, а това зависи от използваната глазура и ангоба. Там, където е използвана транспарентна глазура, петната се виждат много повече, отколкото при останалите. Това не прави плочките дефектни. Използването на транспарентни глазури е с цел подобряване на дизайна.
5) Изтриваемост
Клас на изтриваемост се използва предимно при подовите плочки, тъй като те са подложени на по-високи натоварвания. Скалата, по която предимно се измерва изтриваемостта на плочката, се нарича PEI ( Porcelain Enamel Institute ). Състои от 6 нива на износоустойчивост, на които съответстват различните видове глазури и покрития.
PEI 0 Негодни за ползване
PEI 1 Непешеходен трафик - стенни плочки и облицовъчни плочки.
PEI 2 Слаб пешеходен трафик без абразивни частици - плочки за мокри помещения , подове за баня.
PEI 3 Среден пешеходен трафик - кухни, трапезарии, коридори и др.
PEI 4 Умерено тежък трафик - коридори в жилищни сгради, магазини и др.
PEI 5 Силно натоварен тежък трафик - магазини, обществени сгради, улици, метростанции и др.
Измерването става посредством уред, който върти сачми в кръг така, че да може те да надраскат повърхността на плочката. Нивата на износоустойчивост се определят по направените обороти на сачмите върху плочката. Според броя на оборотите се определя и класът, като приблизителният брой на оборотите е следният :
PEI 0 - до 100 оборота.
PEI 1 - 100 до 150 оборота.
PEI 2 – 150 до 600 оборота.
PEI 3 – 600 до 1500 оборота.
PEI 4 – 2100 до 12000
PEI 5 - над 12 000
6) Гранитогрес или теракота?
Гранитогресът и теракотата са подови настилки, които се различават по своята структура. Съставът на теракотата е предимно от различни видове глина, което прави структурата й с по-голяма водопоглъщаемост. Основната суровина за производството на гранитогреса (независимо от това дали е евтин гранитогрес или скъп) е фелдшпат, който е основна суровина за производството на порцелан и стъкло. Затова гранитогресът е познат като порцеланова (porcelanico, porcelanato) плочка. Предимствата му пред теракотата е, че той е подходящ за поставяне върху открити площи. Това се дължи на почти нулевата водопоглъщаемост на порцелана. Ако теракотата се поставя на открито, е възможно в нея да проникне вода, която след замръзване може да напука плочката. Гранитогресът се отличава и с по-голяма здравина, което го прави подходящ за полагане в гаражи и различни видове промишлени помещения. Митове, които се носят за гранитогреса : „не се цапа” , „по-лесно се чисти”, „по-трудно се изтърква” и др. - тези твърдения са верни колкото за гранитогреса, толкова и за теракотата, зависи от вида на глазурата, с която са покрити. Изключение прави хомогенният гранитогрес, при който глазурата липсва. Когато става въпрос за полагане на плочки във вътрешни помещения, е без значение дали това ще е глазиран гранитогрес или теракота.
7)Партиди при плочките
Всички плочки се произвеждат на партиди, т.е. от даден модел се произвежда определено количество, след неговото изчерпване моделът отново се пуска в производство, но вече е друга партида. Всяка от партидите се отличава една от друга по следното:
- разнотоние - разлика в нюанса. Разликата в цвета между партидите е допустима. При производството на различни видове продукти, в които участва боята, има партиди. Един пример - когато си ударите колата, след ремонта боядисаният елемент винаги се отличава по цвят от останалите. Нюансът при плочките се обозначава върху кашона с букви или цифри.
- калибри - разлика в размерите. При изпичането в пещите плочките се свиват. Тъй като свиването не може да стане в идеални граници, може да имат отклонение в крайния размер до няколко милиметра. Затова в производството се използват така наречените "калибратори", които сортират всички еднакви по размер плочки в един кашон. Калибрите се обозначават върху кашона.
Лепило за плочки - видове и предназначение
В много голям процент от случаите причината за напукването не е в самите плочки, а в материалите, с които са поставяни. Поради достъпния и лесен начин на производство на пазара има много голямо предлагане на лепила. Основна съставка в лепилото за плочки е циментът. Когато циментът надхвърля допустимите норми, сместа става по- "силна". Преди да се появят лепилата, плочките се лепяха само с цимент. Преди лепенето с цимент плочките се киснат във вода около 24 часа. Напояването на плочката с вода спомага за по-бавното засъхване на цимента, което от своя страна предпазва плочките от напукване. Високото съдържание на цимент в разтворите обикновено води до напукване, това най-вече касае фаянсовите плочки за баня. Независимо дали ще бъде испански фаянс, италиански фаянс или български, всичко опира до лепилото. В съвремените лепила има добавки, които задържат водата в разтвора и спомагат за по-бавното засъхване. Завишено съдържание на цимент в лепилото може да се получи при производството на продукта - прави се с цел "икономия на средства". Друг начин, който е познат- добавяне на цимент от страна на майстора - прави се с цел "икономия на средства" и "разтворът не се свилича по стената".
Затова използвайте лепила за плочки, които са утвърдени на пазара ( лепила Ceresit, Weber, Mapei и други).
Ето значението на някои маркировки и особености, които са важни да знаем, когато купуваме лепило за плочки.
C1 – Лепило за плочки на циментова основа;
C2 - Лепило за плочки на циментова основа с подобрени характеристики;
C1T - Лепило за плочки на циментова основа без свличане;
C1E - Лепило за плочки на циментова основа с по-голямо отворено време за работа;
C1F - Лепило за плочки на циментова основа за по-бързо втвърдяване;
C1TE - Лепило за плочки на циментова основа без свличане и с по-голямо отворено време за работа;
C1FT - Лепило за плочки на циментова основа, бързовтвърдяващо се, без свличане;
C1FE - Лепило за плочки на циментова основа, бързовтърдяващо се, с по-голямо отворено време за работа;
C2T - Лепило за плочки на циментова основа с подобрени характеристики , без свличане;
C2E - Лепило за плочки на циментова основа с подобрени характеристики и по-голямо отворено време за работа;
C2F - Лепило за плочки на циментова основа - бързовтвърдяващо се;
C2TЕ - Лепило за плочки на циментова основа, подобрени характеристики и по-голямо отворено време за работа, против свличане;
C2FT - Лепило за плочки на циментова основа , бързо втвърдяване, подобрени характеристики, устйчивост на свличане;
Често допускана грешка е да се използват едни и същи класове лепила за различни видове плочки, пространства, основи, темепературни влияния и др. Най-погрешно е да се изпозва циментово лепило за полагане на гранитогрес на открито. Тъй като структурата на гранитогреса се доближава до порцелана, при него трябва да се използват флексови лепила с повече химически добавки (например Cerеsit CM16, Cerеsit CM17, Weber Flex, Isomat AK12, Isomat AK25 и др.). При стенните и теракотни плочки е допустимо използването на лепила с по-високо съдържание на цимент, тъй като слепването става като сместа попива в самата плочка. При гранитогреса това е невъзможно, тъй като неговата водопоглъщаемост е почти 0%. Винаги ще се намери някой майстор за фаянс и теракота, който да каже :" Е, колко плочки съм налепил, нито една не се е разлепила". Да , но особено на открити места, има плочки, които „хлопат”, защото са се разлепили от температурните разлики. Трябва да знаете, че фугата от 3мм е почти задължителна на открито. Дори и налепени, плочките изменят своите размери при промяна в температурата. Ако нямате оставена фуга, то има вероятност плочките да се напукат или разлепят при резки промени в температурите.
Каква повърхност да имат плочките?
Има матирани, гладки, полирани, релефни плочки – въпросът с хигиената на тези плочки за баня е един от основните критерии при търсенето, като понякога клиентите дори пренебрегват предпочитанията си, с оглед на „евентуална” по-малка нужда от миене. Запомнете добре: не съществуват плочки, които да не се нуждаят от поддръжка. За щастие, съществуват изключително ефикасни препарати за почистване на плочки, които вършат чудеса. Все още самопочистващи се плочки - за съжаление, не са измислени.
Другата дилема за повърхността на плочките е хлъзгавостта при мокрене и как да я избегнем. Евтин вариант на плочки против пързаляне може да се постигне с обработката им с антислип препарат. Чрез този тип обработка вие ще се застраховате срещу вероятни инциденти.
Какъв цвят да изберем
Изборът на цветове на плочките и обзавеждане за баня е определящ за дизайна и излъчването на банята. Всеки цвят и съчетание от цветове дава различно усещане. Ето някои от актуалните предложения :
Червено – придава атмосфера на емоция, енергия. Червените плочки за баня рядко се използват самостоятелно, биват допълвани от втори цвят в комбинация.
Черно – изключителен стил и елегантност. Черните плочки за баня се съчетават с ярки цветове за повече авангардност, а напоследък се използва т.нар. графитено черно.
Синьо – сините плочки за баня създават асоциации с морето и небето. Използват се както самостоятелно, така и в комбинация с други цветове и нюанси. Това е класическо интериорно решение за банята.
Зелено – зелените плочки за баня доближават сетивата до природата, действат отпускащо и успакояващо. Предлагат се предимно в съчетание на по-светъл с по-тъмен нюанс. Освен това, зееното се използва и в рисуваните цветни мотиви на декоративните плочки и фризовете.
И все пак трябва да знаем, че на тъмните тонове петна, прах и различни замърсявания личат повече.
Статията е копи-пейст то нета.
