Всичко за озеленяването от домашни цветя до дървета за градината
Боднах началото на лятото десетина стъбла от (ужким диви) сладки картофи, дадени ми от една съседка. Питанката ми е по какво се познава, че са готови да се вадят? Вече стъблата им гонят 2 метра, но не пак не мога да преценя дали е време да ги изкопая. Благодаря! :partyman:
:lol:
Сладките картофи или Бататите на корен представляват храстче с височина 18-20 см,
клубеноплодни растения от род Ипомея на семейства Лиани.
Това, което са ти насадили, представлява земна яълка, земна круша, йерълма, йерусалимски артишок, топинамбур,
и е от рода на Слънчогледовите. Стъблата достигат до 3 метра с красив цвят като слънчоглед.
Клубените се вадят след като стъблата изсъхнат.
Употребявам го, рядко, като картофи, но вкусът поради високо съдържание на инулин е малко по-особен.
Не подлежи на съхранение като картофите - вади се потребното количество.
Добавя се в киселото зеле, доста подобрява армеята.
По света се счита по ценност наравно с бататите и картофите.
Изобщо е голям бурен - трудно се изкоренява, но също е и доста красив като цвете.
profy написа:Това, което са ти насадили, представлява земна яълка, земна круша, йерълма, йерусалимски артишок, топинамбур,
- известно още като гулия...
Шалган, влашка гулия. Вади се на пролет.
Ясно, благодаря! Явно не е това, което съм разбрал. Като увехнат стъблата, ще ги копна и ще споделя какво точно е излязло. :mrgreen:
Много са вкусни, но трудно се белят заради формата.
Ако е току що извадена, гулията се чисти лесно на течаща вода с твърда четка..
Кофти е бързото овяхване, дори в хладилник, за 2-3 дни омеква и едно,че трудно е чисти,а и не е същия вкуса...
Иначе е добро мезе за някоя върла ракия...
Освен към зелето, става и на туршия.
iivanov написа:Освен към зелето, става и на туршия.


А рецепта може ли, че ми стана интересно? :?
Рецепта за какво?
Като втаса зелето или трушията, слагаш и почистени глави гулия, както става и с карфиол...
А рецепти за втасало зеле и трушия из форума има бол...
А сега за истинските сладки картофи.Отглеждат ли се в БГ и къде може да се намери разсад?
Тука е описано отглеждането.Тази година ще се пробвам да си произведа малко разсад и да вида какво ще излезе.
Бататите - сладки картофи
Батати - сладки картофиБататите (Ipomaea Batatas), известни още като "сладки картофи", са сравнително слабо познати в нашата страна, но представляват интерес за личното стопанство. Те образуват клубени с големина от 200 г до няколко килограма и имат висока хранителна стойност - съдържат от 24 до 28 % захари. Вкусът им е като на бялата тиква и кестена. Консумират се печени, варени или пържени. Стъблата на растенията са стелещи се и крехки. Пресни, изсушени или силажирани, те са подходящи за фураж.

Поради високите им изисквания към температурата на почвата и въздуха бататите виреят само в някои полски райони, и то предимно край реките. За тях трябва да се подбират богати наносни, глинестопесъчливи почви. Подходящи предшественици са фъстъци, фасул, дини, пъпеши.

Растението се размножава вегетативно, но при нашите климатични условия предварително се произвежда разсад. За целта се избират здрави клубени с тегло над 200 грама. Рътенето им се извършва в топли парници или топли лехи, защитени с двоен полиетиленов тунел. В началото на месец март клубените, предварително обеззаразени с фундазол 0,1%, се нареждат върху слой от 8-10 см чист речен пясък, без да се допират един до друг. Покриват се с 4-5 см от същия пясък и се поливат обилно. Оптималната температура за развитието на вегетативните пъпки е 20-30°С. След 2-3 седмици се формират кълнове с нежни коренчета, които се отделят от майчините растения и се пикират на 5/5 см 6 парници или лехи, покрити с полиетилен. За да се произведе разсад за 1 декар насаждение, са необходими 30 кг клубени. Възможно е разсадът да не се пикира и младите растения да се отделят от клубените в деня на засаждането. В този случай рътенето започва 20-30 дни по-късно, като издънките задължително се посипват с влажен пясък, за да се ускори развитието им. Разсадът е готов, когато достигне височина 15-20 см и 4-5 листа. Трябва да се знае, че при този вариант добивите са много по-малки.

При отглеждане на батати подготовката на почвата е от съществено значение. През есента площта се изорава на дълбочина 20-25 см, а през пролетта се обработва така, че в момента преди засаждането да бъде в градинско състояние.

Бататите се нуждаят от много и разнообразни хранителни вещества. Особено чувствителни са към калиевите торове, поради което при подхранването им те трябва да преобладават. Най-подходящото съотношение между азота, фосфора и калия е 1:2:3, или 40-50 кг/дка амониева селитра, 60-70 кг/дка двоен суперфосфат и 80-100 кг/дка калиев сулфат. Оптимален ефект от торенето се получава, когато посочените количества се внасят на три пъти преди последната пролетна обработка - фосфорни и калиеви торове; непосредствено преди засаждането в браздите -азотни, фосфорни и калиеви, и в началото на юни за подхранване - азотни и калиеви. Положително влияние върху величината на добива има разложеният оборски тор - 3-4 т/дка се внасят преди последната пролетна обработка.

За нашите климатични условия най-подходящият срок за засаждането на батати е около 15 май. За целта площта се набраздява на разстояние 85-90 см. Разсадът се поставя малко над дъното на браздите, на разстояние 35-40 см, и се полива гравитачно с умерено количество вода. След прихващане на растенията борбата срещу плевелите е първостепенна задача. За целта се извършват 2-3 окопавания през периода май-юни, но не по-късно, защото растенията се развиват много бързо и покриват цялата почвена повърхност. Въпреки че бататите не са особено взискателни към почвената влага поради дългия им вегетационен период, добре е да се полеят 3-4 пъти след засаждането през интервал 15-20 дни.

Клубените се прибират през октомври - преди падането на сланите, като предварително се изрязва надземната маса на растенията. Най-подходящият момент е, когато листата започнат леко да пожълтяват, а самите клубени при разрязване не почерняват и засъхват бързо. Това показва, че те са узрели, за разлика от зелените, при които от разреза изтича млечнобяла течност.

Средният добив от сортовете батати, които се отглеждат у нас китайските Шен Ли 100 и № 169 и българският № 9, е 3-4 т/дка. След изваждането, почистването и сортирането клубените се подготвят за съхранение, като 15-20 дни се просушават при температура около 25°С. Прибират се в помещения, не по-топли от 8-10°С и с влажност на въздуха около 75%. По този начин продукцията може да се запази в отлично състояние до 5 месеца.

Включи се в дискусията:

 Отговори   Нова тема Абонирай се

Сподели темата:

Имаш нужда от подходящ професионалист за дома?

Върни се в “Градина”