Рецепти за финишна обработка на мебели и изделия от дърво. 9 мнения

[egomen66]

Ще публикувам няколко рецепти , за финишна обработка на мебели и изделия от дърво , от книгата на Петър Миладинов "Полезни съвети и рецепти за всички". Дано са ви полезни и на вас.Извинявам се на корифеите по тематиката. Много съм научил от тях. Мога да кача и линковете , от където съм ги копирал . Но си е друго , информацията да я има и в базата с данни на Форума.


Байцване на дървени плоскости

За да се промени естественият цвят на дадена дървена пло-скост или на друг дървен предмет, без да се закрие структурата на дървото, те се намазват с разтвор от определена боя, киселина, основа или метална сол. Тези разтвори са известни под общото име „байц", а самият процес - байцване.
Нанесеният върху предварително обработената повърхност на дървото байц прониква на по-голяма или по-малка дълбочина в шуплите, без да ги запуши и без да скрие текстурата на дървото, която от някои видове байц изпъква дори по-ясно.
Един и същ байц не оцветява еднакво различните видове дървесина поради това, че тя има различно съдържание на определени химични вещества или е с различен строеж. Например един вид дървесина съдържа повече танин, а друг - по-малко, и с един и същ байц двата вида дървесина ще се оцветят различно. Ако се байцват с разтвор от калиев бихромат клен, бор, ела, бук, липа и др., те придобиват красив жълтеникав цвят, докато дъб, байцван със същия разтвор, ще се оцвети тъмнокафяво поради съдържащия се в него танин, който взаймодейства с калиевия бихромат.
Цветът на дървесината след байцване е в зависимост и от възрастта на дървото, от степента на неговата сухост и от мястото, където е израснало. Смолисти места по дървото трудно попиват байца, поради което материалите от иглолистните породи дървета (бор, смърч, ела и др.) се байцват неравномерно. Байцът не попива еднакво и от надлъжните и напречните разрези на дървото. По тази причина, когато подлежат на байцване повърхнини, съставени от надлъжни и напречни разрези, или предмети, изработени на струг, добре е най-напред да се намокрят с малко вода, особено напречните разрези и стругованите части. Намокрената с вода дървесина ще поеме байца на еднаква дълбочина.
Ако предметът е изработен от иглолистен материал, добре е преди да се байцва да се отстрани намиращата се по повърхността му смола. До известна степен това може да се постигне, като повърхността се измие 2-3 пъти с разтвор, съдържащ 20г настърган сапун в 1л вода. Смолата може да се отстрани по-добре, ако повърхността се намаже с разтвор от 60г калцннирана сода и 50г калиев карбонат (поташ) в 1л гореща вода. След обработката с този разтвор повърхността трябва да се измие с чиста вода.
Праховидният байц се разтваря съгласно упътванията, дадени върху опаковката му, във вода, спирт или друг разтворител. За разтварянето му трябва да се използва дъждовна, снежна,
омекотена или дестилирана вода. Ако получените разтвори са мътни, те трябва да се прецедят през филтърна хартия или гъсто платно. За байцване не трябва да се употребяват гъсти разтвори. Най-добре се поемат 3% -овите разтвори (3г байц в 100г вода или друг разтворител). Понеже някои от байцовете при стоене се утаяват или кристализират, преди употребата им трябва да се подгреят леко.
Преди байцването дървесината трябва да се шлайфа със ситна шкурка и добре да се почисти от прах и други замърсявания. Петната от туткал се отстраняват с топла вода, а мазните петна - с бензин. Дупките от гвоздеи и малки пукнатинки се запълват с безцветен кит, а ако ще се запълват след байцването, трябва да се използва кит в съответния цвят.
По-долу са дадени няколко рецепти за такива китове.

Рецепта № 315. Тъмножълт кит
Смесват се 30г суха гасена вар с 20г ръжено брашно и 30 г безир, разбъркват се добре и се мачкат, докато се получи жилаво пластично тесто.

Рецепта № 316. Жълто-кафяв кит
Приготвя се пластично тесто от равни части пресят фин прах от червена тухла, оловен окис (оловна глеч) и ленено масло или безир. Дупките или цепнатините по дървото, преди да се запълнят, трябва да се намажат с ленено масло.
Байцовете се нанасят обикновено топли, за да попият по-добре. Нанасят се с мека четка или гъба равномерно, без да се повтаря. Нанасянето става по посока на жилките на дървото. При отвесни плоскости то трябва да започва отдолу нагоре. Трябва да се знае, че чрез байцването дървото само се оцветява и байцът в никакъв случай не го предпазва от износване, стареене или от действието на атмосферните влияния. Тъкмо обратното, изсъхналият байц е много чувствителен спрямо влагата. След като изсъхнат напълно, байцваните повърхности трябва да се лакират 2-3 пъти с безцветен лак. След изсъхване на първия, респ. на втория пласт лак повърхността трябва леко да се шлайфа.
Ето и някои рецепти за различни видове байц:

Рецепта № 317. Кафяв байц от зелени орехови черупки
Зелените орехови черупки се оставят на влажно място малко да позагният, вследствие на което те почерняват. След това се варят в мека вода и получената отвара се прецежда и загрява,
докато се сгъсти. Преди употреба гъстата течност се разрежда с вода и към разтвора се прибавя малко калцинирана сода или калиев карбонат (около 10-15г). Последните могат да се заменят с разтвор, получен, като се вари дървесна пепел във вода и се прецеди през гъсто платно.

Рецепта № 318. Сух кафяв байц от зелени орехови черупки
Слабо загнили орехови черупки се изсушават на сянка и се стриват на ситен прах, който се съхранява в добре затворени съдове на тъмно място. Преди употреба прахът се вари във вода, прецежда се, отварата се смесва с малко сода или поташ и полученият разтвор се употребява за байцване.
Ако намазаната с орехов байц затоплена дървесна плоскост след изсъхване се намаже с разтвор от 10г калиев бихромат в 50 см3 кипяща вода, тя придобива червеникав цвят. Ако вместо калиев бихромат се употреби разтвор от разредена оцетна киселина или разтвор от зелен камък (железен сулфат), повърхността придобива сивкав оттенък.

Рецепта № 319. Друг вид кафяв байц
В 1л мека вряща вода се разтварят 50 - 100г кристална сода (сода за бъчви или сода за пране) или 25 - 50г поташ. След 10 мин. към разтвора се прибавя каселска кафява боя, която в продължение на 1 - 2 часа при слабо загряване оцветява содовия разтвор. След като изстине, бистрият разтвор се отлива или се прецежда. Употребява се за байцване горещ.
С този байц се наподобява американски орех върху липа, бреза и бял орех, а разреден с вода, служи за имитация на стар дъб и обикновен орех върху буков материал.

Рецепта № 320. Наподобяване на махагоново дърво

Полираната дървена плоскост от бреза, бряст, ела или бор се байцва с разредена азотна киселина и след това повторно се полира с оцветена политура от шеллак.

Рецепта № 321. Кафяв байц от калиев перманганат
Разтварят се 50г калиев перманганат в 1л топла вода. С този разтвор се намазва дървената плоскост посредством четка от лико или памучен парцал (четката от четина се поврежда).
Този вид байц трябва да се приготвя непосредствено преди употребата му, защото при стоене се променя. Ако байцваната, повърхност стане светла, байцването се повтаря, а ако е станала
много тъмна, тя може да се осветли, като се намаже с разредена солна киселина (10см3 солна киселина в 200см3 вода). След като се намаже със солна киселина, повърхността се измива с вода.
За да не се образуват петна при байцването с калиев перманганат, 5 мин. след това повърхността се избърсва с влажна гъба. Този байц е траен спрямо светлината и въздуха, но не и спрямо киселините, което му свойство се използва за рисуване (интарзия) върху байцваната повърхност.

Рецепта № 322. Байц от калцинирана сода и танин
Предназначената за байцване повърхност се намазва с раз-твор от 75г калцинирана сода или 35г поташ, разтворени в 1л вода. След като повърхността изсъхне, тя се намазва с разтвор на 60г танин в 1л вода. Цветът на байца се проявява след 30 до 60 мин. Този байц е добър за дъбов материал.

Рецепта № 323. Байц от зелен камък (железен сулфат)
Дървената повърхност се намазва с разтвор, приготвен от 200г зелен камък в 1л вода. След като изсъхне, повърхността се намазва с разтвор от 25г танин в 1л вода. Цветът на байца (тъмнокафяв до кафяво-черен), се проявява след 30 до 60 мин.

Рецепта № 324. Байцване с варно мляко
Ако дъбово или друг вид дърво, съдържащо повече танин, се намаже с варно мляко (гасена вар) и се остави да изсъхне, то се оцветява светлокафяво. Ореховото дърво става зеленикаво-кафяво.

Рецепта № 325. Оцветяване с амонячен разтвор
Ако се намажат с 12% -ен разтвор от амоняк дъбови, орехови или други дървени плоскости, съдържащи повече танин, те се оцветяват сиво-кафяво. Байцването с газообразен амоняк става по-равномерно, тъй като трй прониква по цялата повърхност еднакво и не се образуват петна. За тази цел шлайфаният и добре почистен предмет се поставя в плътно затварящ се сандък или в малка стаичка и се излага на действието на амонячни пари в про-дължение на 18 - 24 часа. Необходимият за целта газообразен амоняк се получава от 25% -ен амонячен разтвор, който се разлива в чинийки, поставени в сандъка или в стаичката около предметите за байцване. При студено и влажно време амонякът излита от разтвора по-трудно и за да се ускори отделянето му, в чинийките се поставя по една бучка негасена вар. Ако дървото
не съдържа достатъчно танин или ако искаме то да се оцвети по-тъмно, предварително го намазваме с разтвор от 100г танин в 1л вода и го оставяме да изсъхне, преди да го подложим на действието на амонячните пари.
Забележка. Концентрираният 25% -ен разтвор от амоняк отделя пари, които силно дразнят очите и носа. Поради това е необходимо да се работи с марлена маска и гумени ръкавици.

[egomen66]

Още по темата..

Лакиране и полиране

Чрез лакиране и полиране дървените плоскости придобиват особено красив блясък и се предпазват от атмосферни влияния.
Лакове и лакови бои



Лаковете представляват разтвори на различни смоли, смес от смоли и съхливи масла или целулозни естери в органични разтворители. При нанасяне върху твърда повърхност след известно време те образуват тънко, приличащо на ципа покритие (филм).
В зависимост от употребените филмообразуватели лаковете биват смолни, маслени и целулозни.
Смолните лакове се приготвят от естествени смоли (колофон, шеллак, различни копалови смоли и др.) Или от изкуствени смоли (фенолформалдехидни, алкидни, епоксидни, полиамидни, силиконови, поливинилхлоридни,перхлорвинилни и др.).
Маслените лакове се приготвят от естествени или изкуствени смоли и растителни масла (ленено, лалеманциево и др., а в някои случаи и преработени растителни масла, наречени щандьоли).
Целулозните лакове се приготвят главно от нитроцелулоза (нитролакове) и ацетилцелулоза (ацетатни лакове). От органичните разтворители за лакове най-често се употребяват бензол, тулуол, ксилол, спирт (етилов алкохол), бутилов алкохол, ацетон, солвентнафта, минерален терпентин, лаков бензин и др.
Лаковете се употребяват като защитни, декоративни, електроизолационни и антикорозионни покрития на дървени, метални и кожени изделия. Нанасят се чрез шприцоване с пистолет, мазане с четка, потапяне на предметите в лака или заливане със специални машини.
Политурите подобно на лаковете са разтвори на различни смоли в органичен разтворител (спирт, денатуриран спирт, терпентин, бензин, бензол и др.). Разликата между политурите и лаковете се състои в това, че политурите са по-течни.
Една от най-обикновените и лесно достъпни политури е политурата от шеллак, която се приготвя по следната рецепта:

Рецепта № 329. Шеллакова политура
В стъклена бутилка се поставят 10г стрит на ситно шеллак и се заливат със 70 - 80г денатуриран спирт. Бутилката се оставя на слънце или в затоплено помещение, като се запушва с памучен тампон или парцалче (ако се запуши с тапа, бутилката може да се пръсне) и от време на време се разклаща. След като шеллакът се разтвори, политурата се прецежда през филтърна хартия или чист памук, като фунийката се похлупва, за да не се изпарява спиртът.

Рецепта № 330. Избелване на шеллакова политура
Получената по рецепта № 329 политура се налива в безцветна

Бутилка с широко гърло и към всеки 100см3 от нея се прибавят по около 25г сухи костени въглища. Бутилката се запушва и се излага на слънчева светлина в продължение на 8- 10 дни, като от време на време се разклаща. Така щеллаковата политура ще се избистри, но няма да загуби напълно цвета си. Тя се филтрира през филтърна хартия (при похлупена с парче стъкло фунийка).

При филтрирането се отделя само половината от политурата, а останалата й част се задържа от костените въглища. За да се извлече от тях, след филтрирането те се заливат на 2 - 3 пъти с по 25г горещ спирт (загрява се на водна баня). Извлечената със спирт политура се употребява за ново разтваряне на шеллак.

Рецепта № 331. Обикновена дърводелска политура
За тъмни видове дървесина. Смесват се 40г шеллак с 5г стрит на прах колофон, поставят се в стъклена колба и се заливат с 200см3 денатурнран спирт (спирт за горене). Колбата със сместа се нагрява на водна баня до 40 - 45°С до пълното разтваряне на шеллака и колофона.
За светли видове дървесина. 50г избелен шеллак се залива с 400 - 500см3 денатурнран спирт и се разклаща от време иа време до пълното разтваряне на шеллака. След като се прецеди през памук или филтърна хартия, политурата е готова.
Могат да се лакират или полират както небайцвани, така и байцвани дървени повърхности. И в двата случая обаче те трябва да се шлифоват добре и да са със запълнени пори.
При байцването дори и при най-грижливо предварително шлифоване и запълване на порите на дървесината последните наново се показват. Ето защо след байцването трябва да се направи ново шлифоване, като се внимава да не се повреди и изтърка байцът. За да се избегне това, след като изсъхне, байцваната повърхност се покрива с тънък пласт от гъста политура или със спиртен лак или с тънък пласт разтвор от туткал (при тъмни байцове). При светли байцове се използва желатинов разтвор, състоящ се от 1 част стопен (за обикновено лепене) туткал, 1 част желатин и 4 части вода. Разтворът се нанася с четка.
Туткалът обаче не е за предпочитане, тъй като нанесените върху него лакове или политури са нетрайни.
След като изсъхне това покритие, дървесната повърхност се шлифова леко (изтрива се) с употребявана и доста износена шкурка в присъствие на малко ленено масло или с прах от пемза, посипан върху парче груб плат, върху който се капват няколко капки ленено масло, стопена свинска мас или течен парафин. Може да се използва и парченце дребнозърнеста пемза. При шлифоването трябва да се обърне особено внимание на ръбовете на предмета, за да не се изтрие покритието им с байц. Затова най-добре е да се използва прах от пемза върху плат. При това не трябва да се капва много ленено масло, защото излишъкът от него впоследствие ще замъгли политурата. При светлите породи дървесина е по-добре да се употреби свинска мас или течен парафин, тъй като от лененото масло или безира потъмняват както дървесината, така и байцът. Шлифованата повърхност се избърсва от мазнините с чисти дървени стърготини или мек талаш и се оставя да престои до пълното изсъхване на маслото.
Лакиране

Добре шлифованият, избърсан и изсъхнал небайцван или байцван предмет се лакира, като се нанесат върху него един или няколко пласта лак.
Лаковете се нанасят с мека четка или валяк само в една посока - надлъжно или напречно на дървесинните влакна, без изкривявания, за да не се образуват засукани лакови нишки.
Лакът не трябва да се нанася наведнъж на дебел пласт, а на пласт с дебелина, не по-голяма от тази на хартиен лист. Ако е необходимо плоскостта да се лакира няколко пъти, всяко следващо лакиране се прави, след като предният пласт от лак изсъхне и лакираната повърхност се шлифова леко със ситна и поизтъркана шкурка.
Някои лакове са доста гъсти, затова преди да се употребят, трябва да се разредят със съответния разтворител съгласно упътването, дадено върху опаковката им. По правило първото нанасяне се прави с по-гъст лак, а ако се налага да има следващи - с по-разреден лак.
При прекъсване на работата по лакирането за известно време четката или валякът трябва да се потопят в съд с разтворител или с вода, за да не се втвърдят и засъхнат. При подновяване на работата поетата от четката или валяка вода трябва да се отстрани чрез изтръскване и избърсване с мека хартия или парцал.
Лакирането се прави в топло, сухо и без прах помещение при температура на въздуха 20-25°С.
Полиране

Върху добре шлифованата повърхност на дървесината се капват няколко капки ленено масло или друго растително масло, което се избърсва с парцал, и полирането започва.
Ако повърхността не е подготвена, тя трябва да се грундира със запълнител на порите и да се шлифова.
Класическата политура, както вече знаем, е спиртен разтвор на шеллак, но в търговията се предлага и т.нар. Нитрополитура, която представлява разновидност на нитроцелулозни лакове. Тази политура в много отношения превъзхожда шеллаковата, тъй като времето на съхнене на отделните слоеве е значително по-кратко. От друга страна, нейното покритие издържа значително по-добре на действието на водата и спирта и е с по-силен блясък.
Полирането се извършва на три етапа:
1. Запълване на порите и заполирване (грунд).
2. Същинско полиране.
3.Отполирване или завършване на полирането.
Ако дървесната повърхност е от по-твърда дървесина и с по-малко пори, тя се полира по-лесно. При по-меките дървесни породи и тези с по-едри пори, за да се получи хубава блестяща повърхност, дори и при добро шлифоване, също е необходимо предварително да се запълнят порите върху плоскостта, като се посипва по малко фин прах от пемза. Порите могат да се запълнят и със запълнители, един от които се приготвя по следната рецепта:

Рецепта № 332. Запълнител на пори
Смесват се 75г талк, 7,5г каолин и 100г лак по такъв начин, че лакът да ги намокри добре. След това масата се стрива в хаван, докато се хомогенизира, и към нея при бъркане се прибавят 50г лак, 30г ксилол, 8г сикатив и 50 см3 вода. Получената паста трябва да има гъстота на пчелен мед.
Политурата се нанася ръчно с помощта на вълнена баля (тампон), която се прави от мек сукнен материал, вълнена прежда и др. Удобно приспособление представлява вълна, свита на топка и увита в платно (рехав американ, предварително изварен и изпран от апретурата), краищата на което се събират и завързват така, че да се образува мека, удобна за държане топка. Преди да се завържат краищата, сукненият материал или вълната се напояват с по-гъста политура (10г шеллак в 50г денатуриран спирт). При полиране на по-големи повърхности, например плотове, се употребява по-голяма баля (да изпълни ръката), а при полиране на по-малки повърхности, като рамки и др. - по-малка. Напоената с политура баля се поставя върху плоскостта за полиране и започва да се движи, като се натиска съвсем леко. Тя трябва да се движи така, че да описва малки полукръгове, като се внимава да не се пропусне и най-малка част от повърх-ността.
При движението на балята от нея излиза по малко политура, която се наслоява върху дървената плоскост и след изпаряването на спирта остава твърдо, блестящо смолно покритие. Когато балята започне да позасъхва и трудно се плъзга по дъс-ката (прилепва към нея), по долната й страна се капват 2 - 3 капки ленено масло. Маслото може да се капне и върху самата повърхност, а след това да се разнесе с балята.
След като е нанесен пластът от политура и се забележи, че не е достатъчно блестящ, поради това, че порите не са добре запълнени при шлифоването, върху полираната повърхност се посипва малко фин прах от пемза, който с балята се разнася навсякъде и особено там, където най-ясно личат порите на дървото. Прахът се посипва и разнася дотогава, докато се запълнят порите, което се познава по това, че започва да се получава навсякъде блестяща повърхност.
Като се получи лаково покритие, то се оставя да засъхне в продължение на 10 - 12 часа, след което започва същинското полиране. То се състои в нанасяне на по-разредена политура по повърхността. При това балята трябва да е в постоянно движение и нито за минута да не се задържа на едно място. След като
Се изчерпи политурата, балята се напоява отново, а ако се скъса платното, то се заменя с ново. Когато полирането се прекрати, балята се прибира в добре затваряща се кутия, за да не се изпарява попитият в нея спирт.
Прибавката на няколко капки ленено масло, безир или друго растително масло по време на полирането улеснява плъзгането на балята по плоскостта, която се полира. Нова прибавка на масло обаче се прави, когато движението на балята се затрудни. Трябва да се има предвид, че излишното масло избива върху политурата и я замъглява, затова то трябва да се отстрани чрез изтриване или чрез отполирване. Това особено много важи за слънчогледовото или за други по-слабо съхливи масла (дървено, репично и др.).
Към края на полирането тампонът трябва да бъде само влажен. Ако е силно напоен с политура, при случайно по-силно натискане тя може да излезе в по-голямо количество, което ще предизвика размекване на пласта и ще се получи мътно петно. В практиката то се нарича „загоряло". На такива места трябва да се капва малко масло и с не много напоена с политура баля да се полира цялата повърхност.
Полирането продължава, докато се получи блестяща и равна повърхност. Полираният предмет се оставя няколко дни да изсъхне и по повърхността му да избие част от употребеното масло.
Полирането завършва, като по повърхността се прекара баля, напоена със силно разредена със спирт политура, а още по-добре само със спирт или със спирт с прибавка на малко бензол. Полираните и лакираните предмети трябва да се пазят в сухо помещение.
Матово лакиране и полиране (матиране)

Когато полираната повърхност не е много блестяща, полирането се нарича матово. То може да се постигне по следния начин:
Полираната повърхност, без да е направено последното спиртно изтриване, след около 24 часа се шлифова внимателно със ситно стрита и пресята пемза, смесена с няколко капки терпентиново или ленено масло. Шлифоването се прави с грубо парче плат, постоянно намокряно с боров терпентин, докато навсякъде се получи матова повърхност.
Ако върху полираната повърхност се постави шаблон от тънък здрав картон, на който са изрязани различни фигури или надписи и се шлифова върху шаблона, ще се шлифоват само откритите места на полираната повърхност, в резултат на което ще се получат матови рисунки.
Поддържане и почистване на лакирани и полирани предмети

Върху лакираните и полираните предмети не трябва да се разлива спирт или спиртни напитки, тъй като те разтварят смолата на лака и политурата й ще загуби блясъка си. Покритията от лак и политура не се влияят от студената вода, обаче при избърсване с топла вода блясъкът им намалява. Полирани предмети, внесени от студена в топла стая, не трябва да се избърсват от кондензираната по повърхността им влага. Лакирани и полирани предмети не трябва да се държат близо до печки и радиатори, тъй като покритието им ще се напука.
Лакираните и полирани предмети се почистват с мек фланелен парцал или с чиста мека четка, потопена в чист лек бензин. След това внимателно се изтриват с мека кожа (гюдерия). Чистенето с бензин трябва да става на открито или на проветриво място, далеч от огън. Абсолютно е забранено да се пуши!
Лакираните и полирани предмети могат да се почистват също като се намажат с малко дървено масло (зехтин), след което върху тях се посипва брашно, пудра, талк или друг подобен прах и се търка с мек парцал. По този начин не само се отстраняват петната, но и предметът добива по-голяма лъскавина.
Полираните повърхности могат да се почистват с помощта на поташ и винена кал според дадената по-долу рецепта:

Рецепта № 333. Почистване на полирани повърхности
Разтварят се 10г поташ (калиев карбонат) в 1л вода и към получения разтвор се прибавят 4г предварително загрята и след това стрита на фин прах винена кал (остатък след претакане на виното). Преди употреба сместа се разрежда с още малко вода, намазва се с нея замърсената повърхност и след 3 - 4 мин. Се изтрива с мек парцал.

Рецепта № 334. Течност за освежаване на мебели
150г ситно нарязан пчелен восък се поставя в еднолитрова стъклена колба и към него се прибавят 20 куб.см. Спирт, 5 г 25% -ен разтвор от амоняк и 5 г лимонена есенция. Получената смес се долива до един литър с чист лек бензин. Преди употреба препаратът се разклаща силно, за да се получи емулсия, с която се на-влажнява мека фланелена кърпа. Повърхността на мебелите се намазва със сместа, а след 5 - 6 мин. Се излъсква със суха мека кърпа.

Рецепта № 335. Паста за освежаване на мебели
В емайлиран съд, поставен на водна баня, се стапят 150г пчелен восък и 100г парафин. След като се стопят, съдът се изважда от водната баня и при непрекъснато бъркане към сместа се прибавят 150г лек бензин. Разтворът се налива в стъклени бурканчета (най-добре от детски храни) и след като изстине, се употребява за почистване по начина, даден в рецепта № 334.

[egomen66]

И още...

Боядисване с блажни и алкидни бои

Блажните бои и лаковете са сигурно средство за запазване на дървени предмети и плоскости от влага, гниене, изкривяване, атмосферни промени и др. Наричат се още безирени. С тях се боядисват предварително грундирани дървени, железни или други видове повърхности, които не са изложени на постоянното въздействие на вода, органични разтворители (спирт, бензин и др.), агресивно действащи химикали и газове и др. В зависимост ог количеството и вида на пигментите, пълнителите и най-вече oт вида на свързващото вещество (безир) блажните бои биват два вида: обикновени, означавани у нас като марка „О", и екстра - означавани като марка „Е". Първите съдържат от 22 до 29% синтетични или комбинирани безири и се употребяват за боядисване предимно на закрити вътрешни повърхности. Вторите съдържат от 35 до 48 % съхливи безири (предимно от ленено масло).
Ако разполагаме с изходните материали за блажни бои, можем да си ги приготвим сами. Към безира се прибавя забърканият на гъсто в малко терпентин пигмент. Сместа се разрежда с още малко безир и се прецежда през фино сито или дамски найлонов чорап.
Готовите блажни бои могат да се смесват помежду си, за да се получат различни нюанси, докато пигментите се смесват само под форма на каша, приготвена с терпентин или друг разтворител.
Ето няколко рецепти, по които можем да си приготвим блажна боя. Рецепта № 301. Бяла блажна боя
Към 1кг ленен или синтетичен безир се прибавя на малки порции и при непрекъснато бъркане 500г цинквайс (цинков окис). Ако към сместа се прибави малко ултрамарин (синка), белият тон на боята изпъква по-силно, а при по-голяма доза от него боята придобива синкав оттенък. За да се получи чисто бяла боя, трябва да се употреби избелен безир. След грижливо разбъркване боята се прецежда през стар найлонов чорап или гъсто сито.
За да запазят първоначалния си бял цвят непроменен, боядисаните с бели блажни бои повърхности трябва да се покрият с тънък безцветен лак.

Рецепта № 302. Бяла боя с вид на гипс
Предназначената за боядисване дървена повърхност се намазва с разтвор от желатин (10г желатин в 100г вода) и се оставя да изсъхне, след което се шлифова със ситна шкурка. Отделно се разбърква утаечен калциев карбонат преципитат (продава се в аптеките) с разтвор на желатин, докато се получи средна гъста каша и с нея се намазва 2 - 3 пъти подготвената повърхност. След като изсъхне първото, респ. второто покритие, повърхността се шлифова леко със ситна шкурка.

Рецепта № 303. Блажна боя „слонова кост"
Стриват се 20г сварен желатин и се смесват с 20г цинквайс. Сместа се поставя в широкогърлена бутилка или буркан. Към нея се прибавя 50г колодий (купува се от аптеката) и се разклаща енергично, докато се получи еднородна маса. Повърхността се намазва с мека четка по дължината на дървесинните влакна, а след като изсъхне, се покрива с нитроцелулозен лак.

Рецепта № 304. Небесносиня блажна боя
Към 1кг безир се прибавят 50г цинквайс и толкова ултрамарин (синка), че да се получи боя с желания цвят.

Рецепта № 305. Сива блажна боя
Към 1кг ленен безир се прибавят при непрекъснато бъркане на малки порции 400г цинквайс и толкова сажди, че да се получи желаният сив тон.

Рецепта № 306. Червена блажна боя
Получава се от червена охра или оловен миниум ( в количество за получаване на желания цвят) и безир.

Рецепта № 307. Масленозелена блажна боя
Към 1кг ленен безир с бъркане се прибавят 400 - 500г жълта охра и толкова синя боя, че да се получи желаният цвят.

Рецепта № 308. Кафява блажна боя
Към 1кг безир при непрекъснато бъркане се прибавят 300г умбра или 300 г червена охра и 150 г черен пигмент (сажди, оксидна черна, дървесна черна и др.).

Рецепта № 309. Черна блажна боя
Към 1кг безир се прибавя при бъркане 500г черна боя и се разрежда с още безир според нуждата. Когато боята ще се използва като първо покритие (основа), към 1кг от нея може да се прибавят 200г сикатив. По-доброкачествена черна блажна боя се получава, ако вместо сажди се употреби шподиум (костени въглища) или кръвни въглища.
Смесване на боите

От блажните бои могат да се правят различни комбинации, от които по-характерни са следните:
От бяла и черна се получава сива.
От бяла и синя - небесносиня.
От бяла и червена - розова и други по-тъмни или по-светли тонове.
От бяла и хромова жълта - лимоненожълта.
От червена и черна - кафява.
От синя и червена - теменуженосиня (виолетова).
От синя и жълта - зелена.
Почистване на повърхността

С боядисването може да се започне, след като повърхността се почисти напълно от мазнини, обгаряния, ръжда и други замърсявания.
Мазнините по дървените плоскости се измиват със сапун, перилни препарати, с горещ содов разтвор, гореща вода и пепел и др. Ако старата боя е започнала да се лющи, тя се остъргва с шпатула, след което повърхността се обработва най-напред с по-груба, а след това с фина шкурка. Старият пласт от блажна боя може да се премахне и с химически средства: да се намаже с разтвор от сода каустик или от равни части варна каша (гасена вар) и сода бикарбонат. 50 минути след намазването с тази смес повърхността се остъргва с шпатула.
В търговската мрежа се продава т. нар. „смивка за блажни бои", чието действие е бързо и ефикасно. Поради почти моменталното действие на препарата за предпочитане е да се изпробва най-напред върху някой изваден от употреба предмет, за да се придобие известен опит в работата с него. Обаче, след като подобни химически средства се приложат, повърхността непременно трябва да се измие старателно с вода, тъй като евентуални остатъци от тях могат да се окажат вредни за покритието. Не е излишно към последната промивна вода да се прибави малко оцет (на 1 л вода 1 супена лъжица оцет).
Стари покрития от блажни бои върху дървени плоскости, метални части на огради и други се отстраняват също чрез обгаряне с бензинова лампа и последващо остъргване. При това нека не се забравя, че изгарянето на стари покрития от нитроцелулозни лакове е абсолютно забранено поради опасност от възпламеня-ване и експлозии. С бензиновата лампа се работи по следния начин: В лявата ръка се държи лампата, а в дясната - шпатулата. Обгарянето се извършва равномерно на малки участъци с размери около 10 на 10 см. Веднага щом се образуват мехури, омекналият пласт боя се остъргва с шпатулата, като се внимава да не се допусне овъгляване на стария пласт боя, което ще затрудни отстраняването му. След обгарянето повърхността се заглажда с фина шкурка.
Ръждата по железните предмети, които ще се боядисват, се отстранява, като се намажат с газ. За да се попречи на почистените метални повърхности да ръждясат, те се излъскват със специални препарати.
Китосване

Малките цепнатини и дупки па дървените плоскости трябва да се запълнят с маслен кит, който можем да си приготвим и сами по следната рецепта:

Рецепта № 310. Маслен кит
Разбъркват се 300г винервайс с 50г ленен безир, отначало с шпатула, а след това се омесват с ръка или точилка върху подложка или дъска. Ако искаме да получим цветен кит, към сместа се прибавя пигмент по желание, забъркан с няколко капки безир.
Шлайфане

Повърхностите, които са били боядисани с блажни бои, а също и тези, които са били шпакловани (китосани), трябва да се шлайфат, т. е. да се матират, като се изтъркат с шкурка - най-напред с по-едра, а след това ис по-ситна. Шкурката се приковава на парче летвичка или се прикрепва на шлайфмашина. Наред с обикновената и по-евтина шкурка се продава и водоустойчива шкурка, с която се шлайфат мокро лакирани повърхности.
По този начин на работа се получава особено фина матова повърхност.
Боядисване



С блажни и алкидни бои трябва да се боядисва в сухи и топли дни, при температура на въздуха между 20 и 25° С. При по-ниска температура и по-голяма влажност на въздуха покритията с блажни бои изсъхват по-трудно и се замърсяват по-лесно с прах. Ако основата, която ще се боядисва, попива силно или поема боята неравномерно, тя предварително трябва да се грундира, т.е. да се намаже с безир или със специален грунд за дърво. След грундирането основата не трябва да е лъскава. Ето защо местата, в които безирът не е попил, след 3 - 4 часа трябва да се избършат със сух парцал. Безирът не трябва да се оставя близо до дървени стърготини, вълнени парцали и други запалителни материали, за да се избегне опасността от самозапалване.
Ако не разполагате с безир, можете да си го приготвите сами от ленено или слънчогледово масло. За тази цел лененото масло се загрява известно време с определени метални окиси или с т. нар. сикативи.

Рецепта № 311. Ленен безир
В емайлиран съд се налива 1кг ленено масло и се нагрява до 140 - 150°С. Отделно се смесват 100г ленено масло, загрято до 140 - 150°С, с 50г сикатив и получената смес се прибавя към загрятото ленено масло при внимателно бъркане, което продължава около 15 - 20 мин.

Рецепта № 312. Сикатив (оловно-манганов резинат)
В емайлиран съд се стапят 200г колофон и се загрява до 210°С. При тази температура към стопената маса се прибавят на малки порции и при непрекъснато бъркане 5,5г манганов хидроокис. След това температурата се повишава до 250°С и към сместа на малки порции и при бъркане се прибавят 13,5г миниум. След като той се разтвори, към сместа се прибавят и 4г хидратирана вар.
Забележка. Хидратирана вар се получава, като се потопи във вода малка кошничка с бучка негасена вар. Напоената с вода вар се насипва накуп, покрива се с пясък и се оставя да престои 5 - 6 дни.
Преди боядисването трябва да се провери дали боята е годна, т.е. дали не е изтекъл срокът за съхраняването й. Боядисването трябва да става точно според упътването, дадено върху опаковката на боята. След като кутията се отвори, боята се разбърква
добре с дървена пръчка и се прецежда през сито или стар найлонов чорап. Ако желаем да променим нейния оттенък, ще постигнем това със специалните пасти, които се продават в магазините за художествени бои. При нюансирането най-напред се прави проба върху твърда бяла хартия или бял картон, докато се получи желаният цвят. Ако в упътването се препоръчва разреждане на боята, то се прави със специални препарати, каквито са например „Коресилин", АМВ и др. С тях могат да се почистват и пръските от боите, паднали върху различни предмети.
По правило блажните и алкидните бои се нанасят на три етапа: грубо нанасяне в зигзагообразна форма след потапяне на четката или валяка; основно разнасяне на боята и накрая внимателно заглаждане на нанесената по повърхността боя. При боядисването на дървени плоскости заглаждането трябва да става успоредно на жилките на дървесината. Когато се работи с валяк, боята трябва да се прехвърли в по-широк съд. Валякът най-напред се покрива равномерно с боя, след това се превърта няколко пъти върху телено сито и накрая с него се маже по основата. След всеки нанесен пласт трябва да се изчака известно време, докато засъхне, и след това да се пристъпи към следващото боядисване.
Блажните и лаковите покрития могат да се нанасят и чрез шприц-пистолет или направо от аерозола.Този начин на боядисване обаче е пригоден само за много добре проветрявани помещения. По-малки предмети се обработват с шприца, като се поставят направо върху касата на отворения прозорец и струята от боя се насочва навън. Шприцоването може да се извърши и с помощта на прахосмукачка, която е снабдена с пулверизатор, като не се забравя, че веднага след използването й дюзата на шприц-пистолета трябва да се измие грижливо с разредител. В противен случай засъхналата боя може сериозно да го повреди и запуши. И при този начин се боядисва на три етапа: леко напръскване с тънък пласт боя, последвано от хоризонтално, кръстосано и вертикално движение на ръката с пулверизатора, като следващите пръскания се правят след изсъхването на нанесения преди това пласт боя.

[mavryt4o]

трябва да се пробва някой рецепта

[griffin]

има доста полезна информация, според мен модераторите трябва да го закачат най отгоре и да оставят само постовете с инфо.

към рецептите ще добавя и кита който ползвам аз, дървесен прах лепило и малко вода, става много по хубаво от купешкия кит, само дето му трябва време да съхне.

[mavryt4o]

Направих от сухия орехов байц. Превърна гъбясалия орех в американски

[themask]

Браво за усилието

Дай и линк, ако е възможно.

[mavryt4o]

Браво за усилието

Дай и линк, ако е възможно.

Виж горе номер 318

[themask]

Браво за усилието

Дай и линк, ако е възможно.

Виж горе номер 318

Имах предвид авторът на темата да даде линк към източника на тази информация.