ТИГ Заваряване 100 мнения

[bigdragon]

Ако някой може да покаже ,други документи с изисквания с други методи за заваряване на тръби в хранително вкусовата промишленост моля да ги покаже?

Изискванията по отношение на хранително-вкусовата индустрия у нас са регламентирани със Закон за храните, Наредба 4/19.02.2008 г. и БДС 12:2010 г. В Наредбата са изброени технически изисквания към оборудването за млечни, месни и други хранителни продукти.

На ЕСАБ подходящите електроди са: OK 63.30

E 19 12 3
БДС EN 3581:
E 19 12 3 LR 12
AWS A 5.4:
E 316L-17
E 19 12 3 LR 12
E 316L-17

Неръждаем електрод с изключително ниско съдържание на въглерод,
за заваряване на стомани от типа 18%Cr, 12%Ni, 2,8%Mo. Има ниско
съдържание на делта-ферит (FN 3 - 10). Използва се широко в химическата,
хранително-вкусовата промишлености и в корабостроенето. Подходящ е
за заваряване на стабилизирани стомани с подобен състав, с изключение
на случаите, когато трябва да се достигне пълната устойчивост на пълзене
на основния метал (до 400 °C). Електродът е лесен за използване, с отлично
първоначално, повторно запалване и самостоятелно отделяне на шлаката.

[gogo7777]

По наредба може и да е така, но съвременните технологии не позволяват друг метод освен ВИГ. Заварява се на ВИГ и задължително с обратна защита. Целна е шева от обратната страна да е гладък, за да може инсталацията от тръболяк да се промива лесно. Преди се е заварявало и на ММА, но сега НЕ.

[pansim]

Дай нормативен документ за това твърдение.

[gogo7777]

Нямам такъв. За да се прави проект за изпълнение е нужен чертеж (пълен барабар със спецификацията) там главният (те) инжинер , конструктор и други упълномощени лица са изготвили технологията на заваряване и са се подписали. Няма мърдане от дадената технология, освен ако горните лица не го променят, съответно пак срещу подпис. Издават се сертификати след това и всичко е ОК. Законовите нормативи там не играят, стандарта е един за ЕС и повечето страни от света. На БДС-то изобщо не му обръщат внимание Сега (и малко по-отдавна) не се допуска друг метод на заваряване на тръбна инсталация от неръждавейка при хранително-вкусовата промишленост освен ВИГ метода при РЪЧНО изпълнение. Според същноста на инсталацията има и по-взискателен контрол и технологията е по-сложна. Най-често се изисква корена да е наравно или минимално изпъкнал. Не се допуска подрези и шева да е гладен. При тръболяка тези изисквания се постигат лесно на ВИГ. Обратната защита също е задължителна. Търси се хомогенност и гладкост на заварката (от вътре) и лесното и промиване. Заварката не трябва да задържа някакви остатъци от нещо си.....Така беше при няколко бирени фабрики, една шоколадова и една млекопреработваема, в които съм правил ремонти и съм изграждал инсталации. Технология, изпълнение, контрол, сертификат и после яко газ на завода....

Законовите нормативи по-скоро контролират само използваните материали. Няколко метала са забранени в някои страни, при други не..

[pansim]

Питам - защото някъде гледах рекламен клип май бе на ФРОНИУС. Там заваряваха точно неръждаема тръба с електрод, и се предлагаше като метод значително по-бърз и евтин в сравнение с ТИГ. Разбира се, не се спомена за какви точно цели е тръбата
Та...само питам, от любопитство. Все пак трябва да има нормативни документи някъде, които регулират тези неща.

[gogo7777]

Възможно е като варянт, ако има технология и тя позволява. За хранителните инсталации обече много е строг контрола и не ми се вярва. Примерно (сега се сетих) в месокомбинатите има едни транспортни линии, по които бутат трупно месо закачено на куки с ролки. Там също е с тръби от неръж и няма проблем да се заварява на ММА. Даже е препоръчително от техническа и икономическа гледна точка.

[pansim]

А може би се ползува ТИГ като вариант най-подходящ за тънки тръби, а предполагам за тръбите и куките за трупно месо са доста по-дебели и позволяват получаване на качествен шев с електроди, което спестява време и пари.
Само предположение...

[gogo7777]

Да там са дебелостенни тръбите.
Метода на заваряване се подбира според целта и възможноста му на изпълнение. На големи обекти със всичките му документации и изисквания почти винаги имаш зададена технология и техник дето ти виси на главата и контролира процеса и спазването и. Редно е да е така (нали ще ставаме европейци). Когато обаче обекта е по лабав от частен тип, има повече възможности и заварчика сам избира или предлага метода и изпълнението му съгласуван естествено с чорбаджията или техническо лице ако е в някой завод или цех. В една фабрика за хартия всички ремонтни дейности свързани със заваряване съм ги заварявал на ВИГ. Без значение вида, дебелината на материала и какво се заварява, планки, тръби и др.. Това е с цел безобастност породен от възможноста от предизвикване на пожар. Много е неудобно да се мъкне аргона по разни скелета и стълби, обаче няма пръски и падаща гореща шлака.

[agj]

А може би се ползува ТИГ като вариант най-подходящ за тънки тръби, а предполагам за тръбите и куките за трупно месо са доста по-дебели и позволяват получаване на качествен шев с електроди, което спестява време и пари.
Само предположение...

Естествено че може! Ние в България сме царе по нарушаване на правилата изискванията, особено пък що се отнася до частен обект в който собственика може да купи всичко.....!
Затова семе и на това дередже!

[pansim]

agj нали за това питах - къде са правилата т.е нормативните документи указващи къде какво и как се прави?
А иначе си прав - царе сме на измислените работи....