• 1
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
Заваряване, ковачеството, студената обработка, тенекеджийството и др.
edemy2001 - специалист
Наскоро за една техника правих нова отливка с циментово-маслената формовъчна пръст. Резултата според мен е доста задоволителен.
На първите снимки е изработката на модела, след това модела и частично обработената отливка:
Прикачен файл:
DSCN4191_resize.JPG
DSCN4191_resize.JPG (99.42 KиБ) Видяна 2584 пъти
Прикачен файл:
DSCN4192_resize.JPG
Прикачен файл:
DSCN4193_resize.JPG
Прикачен файл:
DSCN4196_resize.JPG
Прикачен файл:
DSCN4197_resize.JPG
edemy2001 - специалист
Не стигна място за симки и затова продължавам...
Частично обработена отливка и окончателен вид:
Прикачен файл:
DSCN4200_resize.JPG
Прикачен файл:
DSCN4222_resize.jpg
Zoro5 - специалист
edemy2001, като специалист по алуминолеенето, да те питам няколко въпросчета. :)
Казват ,че железните поти се разяждали , но от коя страна - откъм алуминия или откъм горелката? Кое точно ги разяжда?
Правил ли си сметка колко енергия/газ отива за едно отливане?
Ако стопилката в потата е под вакуум (евентуално и калъпа), дали ще се избегне "газирането" на отливката, както и "гоненето" на въздуха от калъпа?
edemy2001 - специалист
Zoro5 написа:
edemy2001, като специалист по алуминолеенето, да те питам няколко въпросчета. :)
Казват ,че железните поти се разяждали , но от коя страна - откъм алуминия или откъм горелката? Кое точно ги разяжда?
Правил ли си сметка колко енергия/газ отива за едно отливане?
Ако стопилката в потата е под вакуум (евентуално и калъпа), дали ще се избегне "газирането" на отливката, както и "гоненето" на въздуха от калъпа?
Не съм специалист - има мноооого по-добри от мен.
Железните поти се "разяждат" и от двете страни. Отвън се образува дебел слой окалина, който след това се изронва. На всяко леене около 0.2 - 0.3 мм. отпадат отвън. Отвътре - желязото/стоманата се разтваря в разтопения алуминий. Не знам колко, но след около 7 - 10 леения пота от 2.5 мм стомана се пробива. В същото време потата ми от същата горе-долу дебелина хромникелова ламарина не е изтъняла забележимо за около 2 години използване и около 40 - 50 леения за това време.
За разхода на газ - една домашна бутилка пропан-бутан ми стига за около 6 - 8 стопявания, но при започване от студена пещ, като вместимостта на потата ми е около 2 кг. алуминий. Тук има и подробности. Ако имаш подготвени много детайли за леене, когато пещта е вече загрята, разхода за стопяването на поредната пота алуминий е значително по-малък. Наскоро си направих горелка, която работи със смес от отработено олио и нафта в съотношение приблизително 3:1 в полза на олиото. Сега мисля да я подобря. Разхода е около 1 л. от сместа за стопяване на около 2 кг. алуминий от студена пещ.
Това с вакуумирането не съм пробвал а и не съм чувал някой да го използва, освен в златарството. Най-използвания начини за изкарване на разтворения водород в стопилката е като се добави малко (около 1 чаена лъжичка за 2-та кг.) сода за бъчви, но на мен не ми харесва, защото твърде голямо количество от содата излита във въздуха и трябва да се работи с маска - содата за бъчви (натриев карбонат) е силно агресивна към органични вещества включително и към белите ви дробове! Предпочитам сода бикарбонат - готварска сода, която си купувам по килограм от магазини "Метро". Освен, че е по-безопасна е и често използван флюс за запояване на метали например в златарството. Тоест играе значително добра роля за тънколивкост. При добавянето и в стопилката трябва да се внимава. Задължително е използването на дебели кожени ръкавици, кожена престилка, гамаши, дебели кожени обувки и поликарбонатна маска пред лицето с кожена шапка. При добавянето на содата и разбъркването и в стопилката тя буквално кипва и е много вероятно да изпръска и без предпазни средства става страшно!!!
Пълненето на формата се осигурява от собствената тежест на стопения алуминий. За целта се добавят "екстеншъни" върху леяковия вход и изхода за въздух на формата. Те служат (екстеншъните) и за осигуряване на допълнителен стопен материал, който да компенсира температурното свиване на алуминия. Ако се леят дребни неща, по малко от 100 - 150 гр. е по-добре да се използва центробежно леене както в златарството.
Дано да съм бил полезен!
Zoro5 - специалист
edemy2001 написа:
...Дано да съм бил полезен!
Не се съмнявай - всяко мнение на "патИло" е полезно! :)
Като казваш "хром-никелова" това си е "неръждавейка", нали? Но знаеш ли марката дали има значение? Понеже най-разпространена е AISI-304, но пък AISI-316 я водят жароустойчива и е 2 пъти по-скъпа.
За вакуума се сетих по аналогия с леенето на смоли - там така се изтеглят мехурчетата от разбъркването. Но не съм сигурен дали газовете в металите се държат по същия начин - да "изкипяват" при вакуум.
Понеже си мисля дали не може да се направи пота с индукционно нагряване? Има едни китайски котлончета по 35-40лв от които може да се изстиска около 1кВт мощност. Цялата пота може да се изолира отвсякъде (дори откъм котлона) и така да паднат драстично загубите на топлина. Изчезва и корозивното действие на горивото. Проблема е ,че тези котлони не работят с всички неръждавейки и може да се наложи ползването на желязо. Освен това над 730оЦ изчезват магнитните свойства и се срива индукцията. Ако алуминия се загрее до 700оЦ дали е достатъчно?
Тези соли, които слагаш може ли да се слагат предварително, или само след като се е стопил всичкия метал? И ако вече сме дегазирали метала и го оставим известно време "на въздух" (минута-две, докато гласим отливането), ще поеме ли пак газове?
gogo7777 - майстор
Освен това над 730оЦ изчезват магнитните свойства и се срива индукцията.
Направи неръждаема пота и след това й завари на дъното железен кръг /колкото е дъното на потата/. Според мен котлона е най-лошият вариант. :)
Zoro5 - специалист
gogo7777 написа:
Освен това над 730оЦ изчезват магнитните свойства и се срива индукцията.
Направи неръждаема пота и след това й завари на дъното железен кръг /колкото е дъното на потата/. Според мен котлона е най-лошият вариант. :)
Котлона е почти за без пари, може да се ползва и само електрониката, но по-скоро е важен принципа на индукционното безконтактно нагряване. Ако даде 500-1000 вата и няма много загуби ,се връзва енергийно сметката. Фабрично между индуктиращата "плоча" на котлона и дъното на съда има 12мм разстояние - там спокойно може да се сложи 1см изолация която да пази котлона, че е много пластмасов. :) Интересното е ,че котлона някои неръждавейки ги нагрява, а други не иска (дава грешка). Да, в краен случай може да се сложи и второ желязно дъно, макар ,че би било по-добре да е директно нагряването. Но термо-магнитната "граница" важи за всичко, което съдържа желязо.
edemy2001 - специалист
Zoro5 написа:
...
Като казваш "хром-никелова" това си е "неръждавейка", нали? Но знаеш ли марката дали има значение? Понеже най-разпространена е AISI-304, но пък AISI-316 я водят жароустойчива и е 2 пъти по-скъпа.
Понеже си мисля дали не може да се направи пота с индукционно нагряване? Има едни китайски котлончета по 35-40лв от които може да се изстиска около 1кВт мощност. Цялата пота може да се изолира отвсякъде (дори откъм котлона) и така да паднат драстично загубите на топлина. Изчезва и корозивното действие на горивото. Проблема е ,че тези котлони не работят с всички неръждавейки и може да се наложи ползването на желязо. Освен това над 730оЦ изчезват магнитните свойства и се срива индукцията. Ако алуминия се загрее до 700оЦ дали е достатъчно?
Тези соли, които слагаш може ли да се слагат предварително, или само след като се е стопил всичкия метал? И ако вече сме дегазирали метала и го оставим известно време "на въздух" (минута-две, докато гласим отливането), ще поеме ли пак газове?
Точно това имах предвид. И не съм подбирал специална неръждавейка. Понеже не съм добър в заваряването и то не само на неръждавейка :-D, отидох в местна фирма, които продават такива материали и имат и цех за извършване на разни услуги във връзка с материала, избрах от тръбите които имат едно парче с най-големия разполагаем диаметър и им поръчах да му заварят дъно. Като им обяснявах какво ми трябва поисках да направят дълбока фаска на дъното и да запълнят всичко при заваряването, за да не се получи само повърхностна заварка. За съжаление разполагаемия диаметър тръба беше 90 мм. и имам в момента твърде голямо разстояние между потата и вътрешната стена на пещта. Мисля това лято да си направя нова пота, но този път ще поръчам да ми сгънат тръба със заваряване по дължина и да е около 120 - 130 мм. външния диаметър. Мисля, че няма да е проблем да се направи, след като не ме вълнува въобще дали ще е правилен цилиндър...
Според мен това с индукционния котлон го забрави. По съвсем груби сметки мощността на пламъка, който използвам е не по-малко от 2,5 - 3,5 киловата. Въпросния литър олио + нафта се изразходва за около 20 минути (за толкова време се стопяват около 2 кг. и се прегрява леко, за да не изстине докато се лее), а литър течно гориво дава около 10 киловата доколкото знам. Вероятно ще стане с индукционния, но ще ти трябват примерно 3 часа за да стопиш и то ако нямаш абсолютно никакви топлинни загуби. За целта си има индукционни пещи. Би могло и да е "направи сам" такава пещ, но лично мен за в момента не е на дневен ред. Би имало смисъл ако всеки ден лея по стотина килограма алуминий например... А изработката на обикновена пещ от типа на тази която използвам е въпрос на 30 - 40 лв. и една седмица време. 8 - 10 стопявания ми струват 20 лв. когато използвам газ и малко по-малко с течното гориво. Ако имам приготвени неща за леене с общо тегло над 6 - 8 кг. излиза още по-евтино заради загрятата вече пещ.
За да е достатъчно течлив и да не застива докато добавиш содата, махнеш шлаката и отлееш, алуминия трябва да е загрят до 750 градуса. Той започва да се топи около 650 в зависимост от състава му (легиращи добавки).
Добавките се слагат след стопяването, защото содата се стапя при доста по-ниска температура от самия алуминий, а поглъщането на водород от материала става в самия процес на стапяне. Има начини за стапяне със защитна среда от флюс, но това го знам само като възможност - не съм го пробвал и практикувал. Не възнамерявам и да го изпробвам, защото целия процес на приготвяне на форма, стапяне, отливане е доста време и трудоемък и всяка грешка се заплаща с приготвяне и правене всичко наново, което може да стигне и до дни като време - не си заслужава!
Последна промяна от edemy2001 на вт май 24, 2016 9:49 am, променено общо 1 път.
edemy2001 - специалист
Започнах да снимам видеоклип за цялата "хамалогия", който ще пусна в тубата. За сега съм събрал видеоматериал от подготвителната работа по метода с използването на восъчен модел и гипсова форма. Предстои да заснема самото леене. След това ще направя видеоклип и за метода с твърд модел - дърво, пластмаса и всякакви подръчни материали и леярска пръст. Като събера всички видеоматериали ще ми трябва и малко време да синтезирам и самия клип. Надявам се до около 15 - 20 дни да е готов първия и да мога да дам тук линк към него.
n_a - МАЙСТОРИЩЕ
Answers: 1
Голяма си работа! Честит празник!
  • 1
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9

Тема "Отливане на алуминий" | Включи се в дискусията:


Сподели форума:

Бъди информиран. Следвай "Направи сам" във Facebook:

Намери изпълнител и вдъхновения за дома. Следвай MaistorPlus във Facebook: