Тука, https://en.wikipedia.org/wiki/Nuclear_p ... ted_States за реакторите в Америка пише, че са сто и май не се канят да ги спират, ами ще правят нови. И никой, освен нас не коли кокошката, която снася златни яйца. Мигленчето Кунева и всички, които преждевременно погубиха Козлодуй, трябва да ги пратят да копат с лопати в Белене. При тези цени на фото волтаиците и при това мижаво КПД, без- субсидии нямат никакво бъдеще. Ако стане някакво чудо с КПД-то за напред, може би.
Не мисля, че фотоволтаиците нямат бъдеще. Напротив (затова, жалко за темата). Те имат безспорни „плюсове”, при сравнение с другите способи за добив на енергия от така наречените „възобновяеми източници” и не само. Например - трудно ще си направим хидроелектро централа, ако нямаме водоизточник. Но слънцето ще ни е достъпно. Най-големите слънчеви електроцентрали са топлинни електро централи – но едва ли за отделно семейство може да се изгради такава. Дори "вятърните" им отстъпват в много отношение – все пак те са механични устройства със свой минуси (но и плюсове). Космическите станции до голяма степен добиват енергията си чрез фотоволтаици, спътниците изпълняват ролята си благодарение на фотоволтаици, луноходите и марсоходите също. Погледнете колко осветителни тела, например при пътни знаци, помпи – далече от населени места и мн. др. работят на фотоволтаици. Имат своя пазарна ниша в която са практически без конкуренция.
Субсидирането в използването и внедряването на „електроцентрали” на възобновяеми енергийни източници (не само фотоволтаици) според мен бе правилно – това им даде много голям тласък за развитие. Но постепенно тази инициатива се изроди (според мен, щом дори италианската мафия седна на тази „трапеза” с дизелгенератори регистрирани като ВЕИ, изроди се не само у нас). Почти всички „зелени” идеи се изродиха в последно време, практически „екоактивист” стана мръсна дума (само според мен). Отначало, при субсидирането, тласъка в развитието им бе голям. Но постепенно се загуби – изроди се в купуване на евтиното за да се регистрират по големи мощности и да се снема голямата гарантирана печалба или вземане на най-достъпното, за да се изпълни минимума. А новото, по ефективно и прогресивно, рядко е евтино и достъпно, поне в началото. Директивите, според мен само задълбочаваха проблема. Вместо подкрепата на новото и перспективното, започнаха да се опират най-вече на забрани и ограничения, вместо насочване, чрез стимулиране, те носят задължителен характер и санкциониране. И вместо да се развиват все по интензивно, да се въвеждат все по нови и високоефективни (конкурентноспособни) т. н. "еко" технологии, те забоксуваха, до голяма степен (поне според мен). Вместо все повече средства да се отделят в развитието на тези „зелени” технологии – все повече енергия и по-лошото – средства, започнаха да се отделят за антиреклама, оплюване, движения, директиви срещу конкурентни технологии – които безспорно си имат минуси, кои по големи, кои по малки – но за съжаление е така със всички технологии, дори и „зелените”.
Затова, мисля, че в последно време голямото им субсидиране, подкрепата им с такива безапелативни директиви, унищожаването на конкуренцията им, гарантирането на "твърди" печалби - започна да спъва все повече развитието на технологиите работещи на т. н. ВЕИ. Защо да се развиват, да се влага в новото, като така или иначе ще бъдат закупени и внедрени по старите с настроено производство.
Може би не съм прав, може би с "правилни" директиви и "по голям контрол" всичко се развива добре. Но пазара и инвестирането обикновено трудно се управлява с директиви.
