Буфер 927 мнения

[Evgeniy]

Добавих 4 х 2.6 кв.м колектора към съществуващата система с буфер без налягане със серпентина. Те са на дрейнбек, като входа е през стратифицираща тръба.
Ето пълната схема:

Прикачен файл:

New_Solar.jpg (78.98 KиБ) Видяна 1869 пъти

Ето и "фотоотчет" как са направени нещата:
Стратификационната тръба - изплзвах Ф110"ППР за канализации" - работна температура - 80-90 градуса. Не е ПВЦ.
От приемащия съд горе тръгва тръба Ф32 надолу до дъното му. Там е разпробита с много отвори за да се издига нагоре входящата вода.
Тръбата, която влиза в приемащия съд, влиза под нивото на водата , за да не бълбука много, но е разпробита в горния край за да засмуква въздух за изпразването

Прикачен файл:

Клапите, от тънка алуминиева ламарина за плаки:

Прикачен файл:

[шоп]

@Evgeniy, номер 1

От какъв материал е тръбата в буфера която стига до дъното му и от там тегли помпата към колекторите?

Не се ли притесняваш, че буфера е висок почти 1,90 м и тази тръба малко или много ще се загрява в горният си край? Предполагам е от полипропилен, който ще върши работа в случая.

Мислил ли си по въпроса да пробиеш буфера в долната му част и с резбово съединение и две гарнитури помпата да тегли от там?

[Evgeniy]

Полипропилен с базалтов слой и с дебелина на стената 3.5 мм. По скоро ме притеснява да не се разпадне с времето както тръбите за топла вода в някои бойлери. Иначе и да се загрее малко през тази дебела стена, няма загуба, защото се достопля от колекторите нагоре.
А и аз управлявам скоростта на помптата така, че да поддържа номинална температурна разлика между дъното и изхода на колекторите.
Буфера е пробит за серпентината и долния сензор, но не ми се занимаваше с източване на 1000 литра мека вода за нова дупка.

[Hursa]

Много е любопитно подобно решение. За съжаление не мога да преценя до колко е по-ефективно, ще е ми е интересно да видя, как се изчислява такава разлика.
А в какви граници е разхода през колектора?

[шоп]

По скоро ме притеснява да не се разпадне с времето както тръбите за топла вода в някои бойлери.

Не съм запознат с ППР + базалтов слой, но мисля, че няма да има проблеми. От над 15 години имам едни самоделни буфери от неръждаеми 80 л водосъдържатели вързани последователно точно с ППР. Няма проблеми, а се е случвало и да завират

Мога да снимам при интерес. Тия дни подготвям една серия от 12 бойлра за един приятел със солари и басейн.

[Evgeniy]

Много е любопитно подобно решение. За съжаление не мога да преценя до колко е по-ефективно, ще е ми е интересно да видя, как се изчислява такава разлика.
А в какви граници е разхода през колектора?

Използвах алгоритъма на sonenkraft контролер. Задавам номинална dT (10*), и ако измерената я надвиши с 2 градуса вдигам скоростта с една стъпка (5%). Ако падне под номиналната, намалявам с една стъпка.
Увеличаването на скоростта позволява точно по-голям дебит на по-ниска температура, когато има силно слънце, а намаляването избягва On-Off режима - изключване за дозагряване, прегряване в средната част и пак включване.
Сутрин след първото загрявне обикновено слиза до минимума (засега 20%), а до обяд постепенно стига до 70%. При заоблачаване намалява респективно.

Не знам какъв е дебита, не съм пускал през водомер. Помпата е grundfos UPER 25-60 с минимална мощност 39W и максимална 80.

[Hursa]

Въпроса ми за дебита бе - защото мисля, че с тези големи клапи, не лягащи добре на тези широки тръби - дават значителни протечки. Затова при неголям дебит, относителната ефикасност на тези клапи ще е много малка, според мен. Може би ще е добре да се използват отвори със значително по-малък диаметър - така неплътността на леките клапи (а те няма как да се направят много плътни, защото усилията, които им действат са много малки, до колкото разбирам; отворите да са неголеми - както е и на показаните картинки) - ще оказва несъществено влияние. При тези големи отвори (затваряни неплътно от клапите), мисля, че ще има съществено увличане на по-хладна вода, през по-ниските отвори - от издигащата се, евентуално, по-топла вода в широката тръба.
(Любопитна ми е схемата, но не знам дори къде да търся методика за изчисляването и, така да се каже - за "теоретичната и обосновка". Т. е. съвсем не съм наясно с написаното по-горе )

[Evgeniy]

Ето малко сравнителни изследвания и методика:
http://eyecular.com/wp-content/uploads/ ... eering.pdf

[Evgeniy]

Успях да прегрея буфера - бидон и той се е спукал и изтекъл в продължение на 2 часа. Предполагам долу на ръба или някъде по дъното, защото сълзи отпред на ръба. Втори сезон му е и е нямало проблеми да го топля с котела до около 65* горе, но в долната част е загрявал до 50-55*. Сега след като е бил вече топъл е загрял целия обем до над 70* особено в долната част, където налягането е най-голямо.

Основни грешки:
1. Не сложих безшевен трислоен бидон, който е по-добър но с по-лоша форма - голям диаметър
2. Трябваше да корегирам системата за разслояване на топлата вода в буфера, след като забелязах, че долу е по-топъл с около 5 градуса повече от горе - да изтегля входящата тръба по средата на бидона в стратификационната тръба, а не да я оставям най-долу.
3. Не пуснах таймера, така, че котела да топли само вечер след като залезе слънцето. Той се е включил в 3:00 и сутринта вече е бил топъл буфера, когато е дошло силно слънце. Подцених това, защото беше топло и бях оставил цялата къща на 15* докато ме нямаше десетина дена, но е изстинало през нощта.

Моля тези, които са направили или планират подобен буфер да имат всичко това в предвид.

Между другото на сайта на производителя "POLDE" си пише, че водата не трябва да надвишава 50*, но българския представител е написал за обикновените еднопластови: "Издръжлив от -40°C до + 80°C."

[vrangelov]

Сега да не вземеш пак да търсиш пластмасов буфер. Сложи си жИлязо и си гледай кефа.

Поздрави