• 1
  • 93
  • 94
  • 95
  • 96
  • 97
  • 98
Най - вълнуващия въпрос зимно време.
шоп - майстор
@Hursa, то и аз не съм сигурен доколко разбирам нещата, още се уча и може би хрешно се изразих, като като написах, че системата е затворена. Имам предвид, че вфреона се върти в кръг и когато компресора не е инверторен почти не можем да и влияем. Тя се стреми към баланс и равновесие.

При ТП вода-вода няма как да влияем на температурата на изпарение освен с дебита на сондажната вода.


При увеличаване на дебита можем и с някой градус да вдигнем кондензацията, това ще се отрази положително на КОПа

Понеже говорим за неинверторен компресор, неговата обемна производителност е константа ( константна честота и константни обороти), но масовата производителност се мени спрямо плътността на фреоновите пари.

В твоя пример добавяме външна топлина в изпарителя, вдигаме ниското налягането и съответно пада масовата производителност. Демек системата пак се уравновесява. Това имах впредвид.

Абе като цяло освен с дебитите на вода през изпарител и кондензатор почти не можем да влияем на режима.
Hursa - специалист
чет юни 07, 2018 9:44 pmшоп написа:
вдигаме ниското налягането и съответно пада масовата производителност.
Вдигането на налягането на "входа" - ще увеличи масовата производителност - подаваме по "плътна" среда. Налягането на изхода също ще се повиши. Но тъй като ще се увеличи и температурата (на "входа") е спорно увеличаването на масовата производителност. Трябва да видим характеристиката на конкретния компресор, как ще реагира на понижаването на противоналягането (отварянето на вентила) - в "примера" се увеличава разхода му (масовия), но може и да греша, за съжаление, не съм запознат много с обемните компресори (разбира се всичко при постоянни обороти). (пс явно имам груба и глупава грешка в разсъжденията, няма как наляганията на всмукване и напор да останат непроменени, а масовия разход да се промени при непроменен обемен разход. И това независимо от типа на компресора. Трябва да се отчете променения пад на налягане на ТРВ.)
Под външни въздействия нямам предвид само тези "върху" изпарителя. Влизате/излизате от помещенията, проветрявате - получава се въздействие върху кондензатора. Проиграва честотата или напрежението в мрежата - работещия двигател реагира и чрез компресора въздейства на системата.
Virtex - специалист
Не знам дали е много по темата, но да попитам:

Какви тръби се използват, ако човек се спре на варианта да се заровят такива в земята (с достатъчно голяма площ и на дълбочина) с цел топлообмен ?
шоп - майстор
Единия тип тръби филма го написа.

Има още една система все още екзотична. Колегата Торбалан я има и не е разпространена ( засега ) в Бг.

В земята директно се заравят медни тръби ( според мен по-добре с полиетиленова обвивка) и в тях директно тече фреон. Имаме ТП тип DX с директно изпарение.

Както всяка система си има + и -
Boyan - специалист
ТРВ.
Като напишете „how a txv-s works“ ще откриете коректни и разбираеми обяснения .
Това , което е по-трудно за намиране са практическите сентенции , с които се работи лесно .
Например :
„Посредством настройката на ТРВ-то , можем да открием температурата на изпарение , при която нашата система извлича максимална мощност от охлажданата среда “
Или :
„Посоката на пренастройка на ТРВ , за по-висока температура на кондензация е към затваряне .“
Или :
Когато не сте сигурни дали сте направили идеалната настройка на ТРВ , но мислите , че сте „там някъде“ , затворете още 1/2 оборот .

Нека започнем от начало . Например със TX2 на Данфос , като едно от най-просто устроените .
Ако някой сега започва да се учи и схване цялата картина веднага , значи или е луд или гений !
Просто размишлявайте върху нея и разбирането ще дойде изведнъж в някакъв момент .

Прикачен файл:
ТРВ.1.jpg
ТРВ.1.jpg (58.9 KиБ) Видяна 148 пъти


Хладилният цикъл действително има зона , в която се стреми към динамично расновесие .
За да влезем в зоната на устойчива работа е нужно да се разделят двата полуконтура от добре подбран елемент с ограничена пропускливост . Тази функция се изпълнява от дюзата на ТРВ-то .
Нейният номер (размер) на практика задава максималният поток при избрани от нас налягания , температури и тип на хладилният агент .
Това е от нещата , които не ги мислим , защото производителите на ТРВ-та ни дават изчислена правилната дюза за всеки наш случай .
Но разбирането им ще ни е от полза !
В един от разговорите си със Шоп му бях казал защо го правя некомерсиално .
Ако тази тема помогне дори само на 10 колеги , значи задачата ми е изпълнена .

Когато системата стартира , тя преминава през серия неустойчиви състояния , до момента в който масовият разход , генериран от компресора се изравни с този , протичащ през дюзата на ТРВ-то.
Това се случва поради простият факт , че с нарастването на разликата в наляганията на полуконтурите , нараства и потока (масовият разход) през дюзата .

Да усложним леко картината :
Производителя на ТРВ-то всъщност вече е приложил един прост трик . Той ни е препоръчал малко по-голяма дюза , имайки предвид , че механиката на ТРВ-то ще започне да я управлява (притваря) в някакъв момент .
Силата , която държи дюзата отворена е налягането в сензора ( сондата , сензорният балон ) на ТРВ-то . Когато системата заработи , се понижава температурата в изпарителя . Той охлажда сондата , което води до понижаване на налягането в нея и съответно до частично затваряне на дюзата .
При добре изчислена система , това затваряне води до още по-ниска температура на изхода на изпарителят и още по-голямо затваряне на дюзата . В един момент затварянето ограничава дотолкова потока , че температурата на изхода на изпарителя спира да пада ( просто потока е недостатъчен за да охлади целият изпарител до самият му изход , където е сондата ) и дори може да се покачи . ( ако се покачи , ТРВ-то отваря леко и я връща обратно )
Ето това е търсеният от нас момент , когато системата е в режим и държи стабилно или леко колебаещо се налягане на изпарение .
Тук на жаргон се казва , че ТРВ-то търси ( ловува , наблюдава се „hunting effect“ ) .
Целта е да улови , намери този масов разход , при който изпарителят е максимално ефективен.

Още мъничко усложняване :
Ние можем да влияем върху този процес посредством винта за регулиране на ТРВ-то .
Можем да го прецизираме , а можем и „тотално да вкиснем млякото“ .
Винта за регулиране натиска мембраната през пружина , в противовес на налягането от сондата . Тоест при завиване на винта ( натягане на пружината ) , ние изместваме графиката на затваряне на ТРВ към по-висока температура на сондата . ( ще започне да затваря „по рано“ ).
Много често се казва , че по този начин се повишава прегряването на фреоновите пари с еди колко си градуса . За сега ще приемем това твърдение в този му вид , за да не си усложняваме излишно задачата . ( И все пак не забравяйте , че с него променяте не конкретна точка , а цялата крива на регулиране ) .

Вместо това ще добавим натиска „под“ мембраната , който се осъществява от налягането на входа на изпарителя ( респективно на изхода на самото ТРВ ).
Посоката на действие е отново срещу отварящата сила , която упражнява налягането в сондата .
Интересно е да отбележим , че това е страничен ефект от самата конструкция .
След като вече е наличен обаче , конструкторите забелязват потенциала на тази сила и така се ражда така наречената „изравнителна линия“ или на английски „equalizer“ .
Посредством обособяването на долната страна на мембраната в отделна камера със неин си конектор , се създава още един датчик в конструкцията на ТРВ-то.

Прикачен файл:
ТРВ.2.jpg
ТРВ.2.jpg (62.78 KиБ) Видяна 135 пъти


Неговата функция е да компенсира съпротивлението на изпарителя , когато то е високо .
Например когато използваме паралелни кръгове с разпределителна глава и дроселиращи изравнители на потока . В този случай , за да работят добре изравнителите , може да се наложи общото съпротивление на системата глава-изравнители-изпарител да нарастне много .
За сега няма да ви мъча с повече теория . Допълнителните екстри като gcc , lcc и mop оставям за по-късно . Разбира се бих бил щастлив , ако някой колега реши да ми помогне с писането .
Hursa - специалист
Благодаря! Смятах да питам, какви процеси протичат след пуск - обяснили сте и това - благодаря!
А как се изменя консумацията при този преходен процес, след пуск.
kabel96 - специалист
Шоп каква ти беше сондажната помпа че на едни приятели им писна от един румънски хидрофор с инжектор.
Boyan - специалист
пон юни 11, 2018 12:26 pmHursa написа:
Благодаря! Смятах да питам, какви процеси протичат след пуск - обяснили сте и това - благодаря!
А как се изменя консумацията при този преходен процес, след пуск.
Извинявай за забавянето .
Свалих характеристиката на старта на един агрегат тип БГВ , който издавам сега .
Отнася се за трифазна ТП вода-вода с топлинна мощност 30 киловата и сумарна маса 130 килограма на целият контур .
Това е машина в тежък работен режим , проектирана да подава 65 градуса към бойлер . За това и ще видите , че КОП-а е много нисък .
За петък имам тест на стандартен агрегат и ще ви сваля и неговата диаграма .
Прикачен файл:
Диаграма на старта.jpg
Диаграма на старта.jpg (73.59 KиБ) Видяна 43 пъти
шоп - майстор
ср юни 13, 2018 10:39 amkabel96 написа:
Шоп каква ти беше сондажната помпа че на едни приятели им писна от един румънски хидрофор с инжектор.

Помпата ми е Беларди, най-маломощната 370 вата
https://www.onlinemashini.bg/sondajna-p ... 3-m-/17218

За една година цената и е скочила със 100 лв :|
  • 1
  • 93
  • 94
  • 95
  • 96
  • 97
  • 98

Тема "Термопомпи Вода-Вода - всеки може да си направи сам" | Включи се в дискусията:


Сподели форума:

Бъди информиран. Следвай "Направи сам" във Facebook:

Намери изпълнител и вдъхновения за дома. Следвай MaistorPlus във Facebook: