И доста от тях са с подобни топлообменници
Има няколко проблема . Старата водопроводна мрежа на Лондон е медна и на над 150 години , но е правена от първична мед .
Медната тръба у нас най-често не е електролитна мед , а вторичен материал , еструдиран от скраб .
В леярните отделят до колкото им се занимава примесите , но не много прецизно .
В резултат получаваме тръба с нееднородна структура , в която се отварят шупли при престой във вода .
Периода варира според партидите между 1 и 10 години .
Вторият проблем е , че медта е много мек материал и не издържа на абразиви като пясък например .
Трети проблем имаме на местата със заварки на меднофосфорен припой . Отварят се шупли точно до заварката . ( не знам защо се получава , но съм го виждал много пъти )
На местата , където имаме контакт между медна тръба и желязо , ръждата от желязото пробива медната тръба .
Не забравяйте и че топлообменниците на климатиците са с много тънкостенна медна тръба , под 0,5 мм стена .
Ако все пак искате да си направите такъв топлообменник използвайте дебелостенна медна тръба .
Ако ще има заварки нека да са на сребърен припой .
Дайте готовият топлообменник за никелиране или подцинковане . Не е скъпо . Ще трябва да го запушите със спойки .
На горещо подцинковане няма да ви го вземат , защото от температурата можело "да гръмне" .
Медната тръба не бива да се опира директно в нищо , ако ще има пясък и вибрации.
На местата на упор се нанизва втулка от каучуков или силиконов маркуч плътно по тръбата или се ползва самовулканизираща лента .
Има приложения , където топлообменник от навита медна тръба е рентабилен и надежден .
Например серпентина в бойлер . Тук няма вода с висока скорост , носеща абразиви и удряща в серпентината .
Серпентината е самоносеща и не се опира в нищо . Ако се нанесе защитно покритие ще изкара дълго време .
Както и за разни самоделки с малка мощност .
За мощности над 8-10 киловата в режим изпарител , моето лично мнение е , че не си струва усилията на фона на поевтиняващите пластинчати топлообменници .