preslav написа: Hursa, теоритично може да си прав, особено когато става въпрос за бойлер, но дори и да разгледаме къщата като един гигантски бойлер, никой няма да я опакова с такава дебела изолация, невъзможно е.
Образно казано и съвсем примерно, ако бойлерът ти е с диаметър 20 см. и изолацията 5 см. диаметърът на външния цилиндър ще е 30 см. Ако след тези 5 см. изолация се получава ефектът, за който говориш то за къщата схематично този ефект би трябвало да се получи при 20 м. диаметър на постройката и 30 м. диаметър на изолираната сграда. Греша ли в аналогията? А кой и как би сложил изолация с дебелина 5 метра?
marian1 написа:Ами аз веднага се сещам за пример за преизолиране.Това, което съм написал
Hursa написа: слоя топлоизолция има максимум по дебелина и увеличаването му над този максимум започва да увеличава топлозагубите, макар и с "малко"не е вярно, погрешно е. Написах, че съм го сгрешил, по предната реплика. И се извинявам
За съжаление, явно не съм успял с обясненията и в предната реплика.
Нека имаме тръба с топла вода в нея, с диаметър примерно 20 мм. Опитваме се да я топлоизолираме. Но избираме материал с относително високо λ. При условията, които имаме около тръбата имаме - коефициент на топлоотдаването на външната повърхност на поставяната на тръбата топлоизолация – α. По формулата
dкр = 2λ/α
за „нашите” λ и α, получаваме примерно dкр = 50 мм. Нека поставяме изолацията от този избран материал на слоеве от по 1 мм (примерно). И след поставяне на всеки слой изолация измерваме топлинния поток през стената на изолираната тръба (топлозагубите в случая). Отначало този топлинен поток нараства. Имаме по големи загуби отколкото, ако не сме поставяли топлоизолация. С всеки следващ поставен слой, тези топлозагуби нарастват докато слоя изолация не стане 15 мм, т. е. диаметъра на така изолираната тръба не стане 50 мм. (С „приближаването” до тези 15 мм нарастването на топлозагубите намалява и при 15 мм са най-големи.) Продължаваме да поставяме по 1 мм изолация върху така изолираната тръба. Отначало бавно, но със всеки следващ слой все с по повече – топлозагубите започват да намаляват. И при слой топлоизолация около 30 мм топлозагубите „стават” равни на топлозагубите от неизолираната тръба. Продължавайки да „навиваме” допълнителни пластове топлоизолация – вече загубите започват да намаляват спрямо тези на „голата” тръба.
Преди често се срещаха радиатори от дебели тръби (без оребрение) – към тях водата от парното отопление се подава от „стандартни” (тънки) тръби. Подавайки водата в тези дебели тръби – се разчита на увеличената топлообменна площ, поради по-големия периметър на тези тръби – за да отдават топлината на протичащия през тях топлоносител. Фактически поставяйки избраната от нас изолация ние „превръщаме” нашата тръба в такова топлоотдаващо тяло (малко по ефективно от 20 мм гола тръба), но това само до определена дебелина на избраната топлоизолация, все пак за да изберем този материал за топлоизолация той има много по-ниска топлопроводност от тръбата или водата.
Но нека топлоизолираме тръба с диаметър 50 мм, със същия топлоизолационен материал. Тръбата е при същите заобикалящи я условия, т. е. от повърхността на поставяната топлоизолация имаме същото топлоотдаване с коефициент – α. Вече диаметъра на тръбата която изолираме е равен на критичния. Т. е. поставяйки, дори един пласт – 1 мм топлоизолация имаме намаляване на топлозагубите. (Но тъй като външния диаметър на изолираната тръба с „първите” пластове изолация ще бъде близък до критичния – отначало топлозагубите ще падат с много малко, но с всеки следващ пласт те ще намаляват с все повече. За цилиндрична стена това уравнение за топлинния поток, което бях написал в първата реплика в темата - изглежда по различно, съответно и формулата за термичното съпротивление на цилиндричния пласт изолация е различно). Трябва и да се отбележи – топлозагубите на 50 мм „гола” тръба, ще бъдат чувствително повече от топлозагубите от 20 мм тръба увита с 15 мм пласт от избраната изолация (т. е. с критичен външен диаметър от 50 мм).
Т. е. този критичен диаметър зависи λ на избрания изолационен материал. За да нямаме такива „проблеми” при изолирането на 20 мм тръба в примера - λ на топлоизолационния материал трябва да е такъв, че dкр изчислен по горната формула да е по-малко или поне равно на 20 мм (а желателно да е чувствително по-малко, за да изолира ефективно дори при тънки пластове).
Virtex написа: въпроса беше по-скоро дали е трябвало да мисля 10см XPS на пода или 5Ако ще изолирате наистина пода, според мен два пласта от по 5 см ще бъде по-ефективно и дори практически няма да бъде много по-скъпо (според мен). И по-голямата ефективност ще „идва” не толкова от по-малкото λ на по-тънкия материал (което сте забелязали), а най-вече от разминаването на фугите в двата пласта по-тънки плочи изолация. Все пак, между тези плочи се получават фуги, макар и много малки, поради тях загубите, макар и с малко се увеличават. Друго – при нареждането на относително дебелите плочи на не идеално равния под – се получава леко отваряне в долния или горния край на тези фуги (поради неравностите на пода). При двата пласта, поради това, че плочите са по-тънки и поради това, че се получава „подравняване” на пода на два етапа – споменатото „отваряне” на фугите ще е значително по-малко. Обикновено се пренебрегва – но контакта между двата пласта топлоизолация не е така плътен (а евентуално, ако има и лепилен слой от полиуретанова пяна например) това макар и с малко ще повиши общите топлоизолационни качества.
Но най-важното – поставената на вътрешни повърхности топлоизолация води до „изстудяване” на същинския под (стена) под топлоизолационния слой. ХПС изпълнява и допълнителна роля – добра паропреграда е. Но, наличието на фуги позволява по-топлия и влажен въздух да получи достъп до студената стена и евентуално да се получи конденз. Затова обикновено краищата на плочите ХПС за вътрешна топлоизолация на стени, са така изрязани, че да се препокриват. Монтирайки два пласта плочи ХПС с разместени фуги – получавате този ефект.
шоп написа: В момента около къщата ми правя бетонни пътеки, под тях слагам 10 см фоамбордНе е ли по-добре да „прекъснете” контакта между бетона на „пътеките” и основите на къщата.