Най - вълнуващия въпрос зимно време.
Hursa - майстор
preslav написа:
Hursa, теоритично може да си прав, особено когато става въпрос за бойлер, но дори и да разгледаме къщата като един гигантски бойлер, никой няма да я опакова с такава дебела изолация, невъзможно е.
Образно казано и съвсем примерно, ако бойлерът ти е с диаметър 20 см. и изолацията 5 см. диаметърът на външния цилиндър ще е 30 см. Ако след тези 5 см. изолация се получава ефектът, за който говориш то за къщата схематично този ефект би трябвало да се получи при 20 м. диаметър на постройката и 30 м. диаметър на изолираната сграда. Греша ли в аналогията? А кой и как би сложил изолация с дебелина 5 метра?
marian1 написа:
Ами аз веднага се сещам за пример за преизолиране.
Това, което съм написал
Hursa написа:
слоя топлоизолция има максимум по дебелина и увеличаването му над този максимум започва да увеличава топлозагубите, макар и с "малко"
не е вярно, погрешно е. Написах, че съм го сгрешил, по предната реплика. :) И се извинявам :)
За съжаление, явно не съм успял с обясненията и в предната реплика.
Нека имаме тръба с топла вода в нея, с диаметър примерно 20 мм. Опитваме се да я топлоизолираме. Но избираме материал с относително високо λ. При условията, които имаме около тръбата имаме - коефициент на топлоотдаването на външната повърхност на поставяната на тръбата топлоизолация – α. По формулата
dкр = 2λ/α
за „нашите” λ и α, получаваме примерно dкр = 50 мм. Нека поставяме изолацията от този избран материал на слоеве от по 1 мм (примерно). И след поставяне на всеки слой изолация измерваме топлинния поток през стената на изолираната тръба (топлозагубите в случая). Отначало този топлинен поток нараства. Имаме по големи загуби отколкото, ако не сме поставяли топлоизолация. С всеки следващ поставен слой, тези топлозагуби нарастват докато слоя изолация не стане 15 мм, т. е. диаметъра на така изолираната тръба не стане 50 мм. (С „приближаването” до тези 15 мм нарастването на топлозагубите намалява и при 15 мм са най-големи.) Продължаваме да поставяме по 1 мм изолация върху така изолираната тръба. Отначало бавно, но със всеки следващ слой все с по повече – топлозагубите започват да намаляват. И при слой топлоизолация около 30 мм топлозагубите „стават” равни на топлозагубите от неизолираната тръба. Продължавайки да „навиваме” допълнителни пластове топлоизолация – вече загубите започват да намаляват спрямо тези на „голата” тръба.
Преди често се срещаха радиатори от дебели тръби (без оребрение) – към тях водата от парното отопление се подава от „стандартни” (тънки) тръби. Подавайки водата в тези дебели тръби – се разчита на увеличената топлообменна площ, поради по-големия периметър на тези тръби – за да отдават топлината на протичащия през тях топлоносител. Фактически поставяйки избраната от нас изолация ние „превръщаме” нашата тръба в такова топлоотдаващо тяло (малко по ефективно от 20 мм гола тръба), но това само до определена дебелина на избраната топлоизолация, все пак за да изберем този материал за топлоизолация той има много по-ниска топлопроводност от тръбата или водата.
Но нека топлоизолираме тръба с диаметър 50 мм, със същия топлоизолационен материал. Тръбата е при същите заобикалящи я условия, т. е. от повърхността на поставяната топлоизолация имаме същото топлоотдаване с коефициент – α. Вече диаметъра на тръбата която изолираме е равен на критичния. Т. е. поставяйки, дори един пласт – 1 мм топлоизолация имаме намаляване на топлозагубите. (Но тъй като външния диаметър на изолираната тръба с „първите” пластове изолация ще бъде близък до критичния – отначало топлозагубите ще падат с много малко, но с всеки следващ пласт те ще намаляват с все повече. За цилиндрична стена това уравнение за топлинния поток, което бях написал в първата реплика в темата - изглежда по различно, съответно и формулата за термичното съпротивление на цилиндричния пласт изолация е различно). Трябва и да се отбележи – топлозагубите на 50 мм „гола” тръба, ще бъдат чувствително повече от топлозагубите от 20 мм тръба увита с 15 мм пласт от избраната изолация (т. е. с критичен външен диаметър от 50 мм).
Т. е. този критичен диаметър зависи λ на избрания изолационен материал. За да нямаме такива „проблеми” при изолирането на 20 мм тръба в примера - λ на топлоизолационния материал трябва да е такъв, че dкр изчислен по горната формула да е по-малко или поне равно на 20 мм (а желателно да е чувствително по-малко, за да изолира ефективно дори при тънки пластове).
Virtex написа:
въпроса беше по-скоро дали е трябвало да мисля 10см XPS на пода или 5
Ако ще изолирате наистина пода, според мен два пласта от по 5 см ще бъде по-ефективно и дори практически няма да бъде много по-скъпо (според мен). И по-голямата ефективност ще „идва” не толкова от по-малкото λ на по-тънкия материал (което сте забелязали), а най-вече от разминаването на фугите в двата пласта по-тънки плочи изолация. Все пак, между тези плочи се получават фуги, макар и много малки, поради тях загубите, макар и с малко се увеличават. Друго – при нареждането на относително дебелите плочи на не идеално равния под – се получава леко отваряне в долния или горния край на тези фуги (поради неравностите на пода). При двата пласта, поради това, че плочите са по-тънки и поради това, че се получава „подравняване” на пода на два етапа – споменатото „отваряне” на фугите ще е значително по-малко. Обикновено се пренебрегва – но контакта между двата пласта топлоизолация не е така плътен (а евентуално, ако има и лепилен слой от полиуретанова пяна например) това макар и с малко ще повиши общите топлоизолационни качества.
Но най-важното – поставената на вътрешни повърхности топлоизолация води до „изстудяване” на същинския под (стена) под топлоизолационния слой. ХПС изпълнява и допълнителна роля – добра паропреграда е. Но, наличието на фуги позволява по-топлия и влажен въздух да получи достъп до студената стена и евентуално да се получи конденз. Затова обикновено краищата на плочите ХПС за вътрешна топлоизолация на стени, са така изрязани, че да се препокриват. Монтирайки два пласта плочи ХПС с разместени фуги – получавате този ефект.
шоп написа:
В момента около къщата ми правя бетонни пътеки, под тях слагам 10 см фоамборд
Не е ли по-добре да „прекъснете” контакта между бетона на „пътеките” и основите на къщата.
Virtex - майстор
чет юни 21, 2018 7:54 pmHursa написа:
Не е ли по-добре да „прекъснете” контакта между бетона на „пътеките” и основите на къщата.
И аз това се чудех, вместо изолация под пояса.
чет юни 21, 2018 7:54 pmHursa написа:
най-вече от разминаването на фугите в двата пласта по-тънки плочи изолация.
Благодарности за мнението. Тази подробност не съществуваше като съображение :-D , но вече ще го имам предвид. Пода ще е с 10см XPS на 2х5 по план, просто се чудех дали 5см няма да са достатъчни. Но в този случай ще се сложи 2х5см "разминати" :)
Hursa - майстор
Имайте предвид, че не съм специалист в областта - може и да греша. :)
шоп - майстор
То контакта между основата и пътеките така или иначе се прекъсва.

Но за още по-добра изолация се прави така:
http://fundamentgu.ru/uteplenie-fundame ... ostki.html
Hursa - майстор
Но след като е прекъснат, предполагам със топлоизолационен слой от около 10 - 15 см - тогава ефекта от допълнителната изолация под пътеките ще бъде прекалено малък, за да си заслужава. Все пак е бетонен слой, лежащ на земята, количеството топлината, което ще достига до него ще е твърде малко. Освен ако не се цели друго.
чет юни 21, 2018 8:32 pmHursa написа:
Имайте предвид, че не съм специалист в областта - може и да греша. :)
Човеко, поздрави за старанието и горещия плам, ма добре че не си спец, иначе щях да си прочета дългата молитва приоритетно.
....и добре, че "призна" за грешките. То така са беши устремил, че и уточняващи намеци нямаха ефект.
Иначе благодаря за образователното включване!
шоп - майстор
@Hursa
ще се постарая да намеря едни графики и схеми на разпространение на топлината ( студа ) в дълбочина

Разбира се схемите са за Русия и Финландия при -50 външна и дълбочина на замръзване до около 1,2м но ще се убедите основите какъв "енергиен вампир" са и колко топлина се изсмуква през тях дори да имаме 20 см външна фасадна изолация.

В момента подготвям нещо подобно, но разликата е, че фоамборда под пътеките ще е на 1,2м вместо на 60см

Прикачен файл

IMG_20150906_165603.jpg
Hursa - майстор
Но дават загубите, през основите - най-малки по сравнение с другите загуби в сградата. На каква дълбочина "слиза" тази изолация на основите при вас. Строителството в Русия, до колкото съм се интересувал, доста се различава от нашето, поне при къщите. Дълбоките основи са рядкост.
Но може би имате основания, особено след като сте с "подово".
шоп - майстор
чет юни 21, 2018 10:15 pmHursa написа:
Но дават загубите, през основите - най-малки по сравнение с другите загуби в сградата. На каква дълбочина "слиза" тази изолация на основите при вас. Строителството в Русия, до колкото съм се интересувал, доста се различава от нашето, поне при къщите. Дълбоките основи са рядкост.
Но може би имате основания, особено след като сте с "подово".
Прав сте!
Загубите през пода и фундамента са най-малки в сравнение загубите през покрив, таван и стени..., но за хора положили изолация на покрива, таваните и стените-какво друго им остава? :)

Прикачен файл

image (1).jpg
image (1).jpg (60.22 KиБ) Видяна 1450 пъти
Hursa - майстор
Но разчетния модел не е с вкопани основи - при вас как е?
(Освен това мисля, че е задал твърде ниска температура на почвата, дори и ако се предполага външна средна температура - 20 градуса.)
При нас дори и да паднат температурите до - 20 -25 - пак средната външна температура за месец примерно, вероятно ще е много по висока и съответно температурата на почвата също (според мен).
И странно - изолирал под подовата плоча, цокъла, около сградата - а стените без изолация :)

Тема "Въпрос за коефициент на топлопроводимост" | Включи се в дискусията:


Сподели форума:

Бъди информиран. Следвай "Направи сам" във Facebook:

Намери изпълнител и вдъхновения за дома. Следвай MaistorPlus във Facebook: