• 1
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 13
Най - вълнуващия въпрос зимно време.
Сравнително лесно е да се пресметне.
https://www.koster-bg.com/files/bg_bg/6 ... 0table.pdf
https://bg.axiomet.eu/page/1865/Kak-da- ... orosyavane
Във всяка къща има много вода.
Бих опитал, на твое място. Конденза се появява на повърхности с определена температурна разлика, спрямо въздуха, като зависи и от неговата влажност. Замазана тръба, в стената, няма как да има конденз по повърхността си. Той може да се появи на стената при малка дебелина на мазилката.
https://www.google.com/url?sa=i&source= ... 0446254730
Само така си мисля и разсъждавам по темата. Учил съм ги тези неща, но във връзка с топлоизолациите.
Бих го направил у дома, но препоръки не мога да дам.

Горното мнение е точно. Вече е предходно, че минах на нова страница.

Бях пропуснал няколко поста.
Ако се прави на външна стена, която има външна топлоизолация, защо ще се подлага фибран?
На вътрешна стена също.
Излизам от темата, но при добра външна топлоизолация е грешка да се прави вътрешна.
Все пак да поясня. Целта е, стопляйки стената, да изведем точката на оросяване извън нея.
andy_forresite - майстор
На външна стена с положена външна изолация, в моя случай 8 см EPS-F, няма смисъл да се полага XPS преди тръбите. Поне аз не мисля да лепя и "фибран" на тази стеничка. А на другата, по-голямата и северна, на която не мога да залепя изолация отвън, 2 см XPS ще са вътрешна изолация, както каза fox_vt. Теоретично при 23/-15°С ще ми спестят едни 250W загуба от стаята. Не съм се отказал още. Парици ако имам, що пък не. Съседната стая още чака да я правя :? хвана да сложа едно подово и там плюс в банята че отдавна ѝ се каня на подовите плочки. После една ТП A/W от някакъв климатик с инверторна технология и ... ще видим. За там пък купих ламинат 8 см и как ще се получи не знам. Трябва да преправям на колектори, още тръби, дупчене, къртене, подмазване, още един вентил, помпа ... пффф god damnit.
fox_vt - майстор
Тази таблица е много добра. Наистина при добра ТИ външна е добре да се топли стената но какво се случва когато започне режим охлаждане. Акумулиращия ефект е добър но за къща опакована от всички страни. За апартамент със доста общи стени и термомостове сякаш не е добрс идея да се вкарва много топлина в стената. Те три см фибран не са много но точката ще е или точно до него или в самата стена. А и 5 см стиропор отвънка поне за мен е далеч от добра топлоизолация. Вярно не е без хич ама. Инак при всички положения освен една цяла вътрешна стена мисля да сложа и на външната която е със прозорец. Тогава вече за 11 м2 стая ще има около 14 м2 стенно отопление с тръби през 10 см. Така вече би трябвало да има достатъчно мощност.
Като гледам горната таблица ако при започване на охлаждащия сезон ако температурата на водата започне от по високи градуси и постепенно за няколко дена да падне до 25 гр може би ще се избегне проблема изобщо.
preslav - майстор
пон яну 07, 2019 8:56 amfox_vt написа:
Не може при стайна 30 градуса и Т на стената 25 да възникне конденз. Просто няма начин. Или трябва много голяма влажност или много голяма разлика в Т нужда двете.
Като гледам таблицата постната от Трифон май може и то при една относителна влажност на въздуха, която не е рядко срещано явление във Варна (за Търново не знам). Аз заради това ти подхвълих идеята с витражите, че стъкло лесно се чисти и не попива вода.
"Като гледам горната таблица ако при започване на охлаждащия сезон ако температурата на водата започне от по високи градуси и постепенно за няколко дена да падне до 25 гр може би ще се избегне проблема изобщо." - според мен се лъжеш, охлаждането е процес, а не еднократен акт, ще проветряваш, ще готвиш, ще се къпеш, ще дишаш в стаите.
fox_vt - майстор
Прав си но мисълта ми беше че помещенията със всички мебели ще достигнат еднаква Т. Иначе имам влагомер в спалнята когато климатика е на 27 гр и максимален вентилатор ( woman's edition ) :lol: влажността пада до 20% направо пустиня. Иначе най висока е след ставане от сън около 60% понякога и повече. Според мен ако се комбинира със рекуператор или поне лека принудителна вентилация няма да има проблем нищо че ще се губи енергия. Все пак целта ми е максимален комфорт икономията не е първостепенна,няма да живеем с орлите я.
шоп - майстор
пон яну 07, 2019 1:03 pmfox_vt написа:
Според мен ако се комбинира със рекуператор или поне лека принудителна вентилация няма да има проблем нищо че ще се губи енергия. Все пак целта ми е максимален комфорт икономията не е първостепенна
+ 1
Принудителната вентилация е огромен + Тя може да бъде нагнетателна или всмукателна. Може да бъде и комбинация между двете. Когато се комбинира с рекуперация говорим и за комфорт и за икономия.

При всички положения си трябва вентилация. Дали принудителна, дали с проветряване или чрез инфилтряция.

Иначе имаме теми от типа: защо имам влага, мухъл, защо ме боли главата сутрин, не се наспивам...

Все пак искаме да дишаме чист въздух, а не спарен, влажен и с повишение съдържане на въглероден диоксид. Според мен най-разумното решение е принудителната вентилация. само тя може да бъде лесно автоматизирана и контролирана.
30% от разхода за отопление отива за вентилация.
lov - майстор
пон яну 07, 2019 1:03 pmfox_vt написа:
Прав си но мисълта ми беше че помещенията със всички мебели ще достигнат еднаква Т. Иначе имам влагомер в спалнята когато климатика е на 27 гр и максимален вентилатор ( woman's edition ) :lol: влажността пада до 20% направо пустиня. Иначе най висока е след ставане от сън около 60% понякога и повече. Според мен ако се комбинира със рекуператор или поне лека принудителна вентилация няма да има проблем нищо че ще се губи енергия. Все пак целта ми е максимален комфорт икономията не е първостепенна,няма да живеем с орлите я.
Освен температурата за да ти е комфортно в едно помещение трябва да има и съответната влажност в него.
Hursa - специалист
Извинявам се, че пак се включвам, но темата е любопитна.
нед яну 06, 2019 12:26 amfox_vt написа:
Да речем имаме бетонна външна стена 15 см стоманобетон. Върху нея отвътре има 3 см фибран,след него са тръбите и върху тях картона. Залагаме Т на тръбите 40гр,външна Т -20 градуса. И получаваме че загубите навън са ~400 вата за 9 м2 стена. „Загубите” навътре при 25 градуса вътрешна са 700вата. Та ако не греша тотално то 1/2 от топлото ще бяга навън при тези условия. Ясно е че тези условия ще са една седмица максимум зимата но все пак. За сметка на това загубите при охлаждане ще са минимални,но малко става тегаво може да се окаже че наистина няма да стигне мощност. Освен ако някой не потвърди със сигурност колко вата може да се получат от метър тръба.
Мисля, че имате грешка. При такава незначителна топлоизолация и тази голяма температурна разлика от 60 градуса – топлинния поток през стената в посока „навън” ще е близо 600 вата, т. е. съизмерим с топлоотдаването от стенното към помещението. Освен това топлоотдаването към помещението е сметнато с предположение на добро топлоотдаване от тръбите към гипсокартона и добро разпределение на тази топлина по листовете (а в резултат на относително ниската му топлопроводност и тази малка дебелина то няма да е добро). Поради това ще има допълнителни термични съпротивления, ефективна площ на топлоотдаването, също ще е по-малка (поради не добро разпределение - "ивичесто") и реалното топлоотдаване към помещението ще бъде по-малко от тези 700 вата (може дори значително по-малко, зависи как ще се монтира).
Ако сравним в случая такова стенно отопление с „радиаторно” – при конвективното отопление - основно затопляме въздуха. А той от своя страна затопля стените. Поради това в случая температурата на повърхността на стената ще е около и под 22 градуса (според мен - при 25 в помещението и такава слаба изолация – бетонна стена и само 3 см изолация, като в примера). Поради това температурната разлика ще е около 42 градуса и съответно топлинните загуби през тази стена от 9 кв м ще паднат с близо 33%.
Ако го сравним със стенно монтирано на вътрешната стена – срещуположна на тази външна – както твърди AntonBM, в цитираната реплика, действително лъчистата съставляваща при подобен вид отопление е голяма. Най-вече поради голямата повърхност „насочена” към помещението, за разлика от радиаторното отопление. Но тогава – излъчването от тази стена преимуществено попада върху срещулежащата външна стена. (При лъчисто отопление, въздуха в помещението е с относително по-ниска температура, спрямо облъчваните повърхности, тъй като той е прозрачен за лъчението и се затопля от тези нагрети повърхности.) Поради това температурата на повърхността на външната стена може да достигне, предполагам, около 26 градуса (въпреки лошата топлоизолация, но е само примерно, за точност си трябва разчет). Температурната разлика ще е 46 срещу 42 при радиаторното и по-големи топлозагуби през тази стена с около 10% (само примерни са температурите). Т. е. при такова стенно отопление, на вътрешна стена, с относително голяма лъчиста съставляваща – пак ще имаме повишени топлозагуби.
А ако сравним температурните разлики не при -20 външна, а при 0 градуса – каквато е долу горе средната зимна температура – то при стенно монтирано на външната стена ще има близо двойно по-големи загуби в сравнение с радиаторно отопление. (При стенно на вътрешна стена – пак повишени загуби с около 18%, но цифрата е само от примера.)
(Това е според мен - обикновен панелен радиатор с размери 160 х 60 (относително евтин), съставен от два панела от щампована ламарина с оребрение между двата панела, има топлообменна повърхност само на панелите поради щампованите вдлъбнатини – около 5 кв м. На оребрението близо 6,5 кв метра. Реално излъчващата повърхност, в посока помещението ще е близо 1,5 кв м (според мен). Излъчването между панелите се предава основно към оребрението – повишавайки температурата на сравнително тънките ребра и подобрявайки конвективното топлоотдаване от тях, но пак реалното топлоотдаване от оребрената повърхност няма да е много голямо. Излъчването от задната повърхност в посока към стената до която е монтиран може да се ограничи с поставяне на отражатели – които основно „връщат” излъченото към излъчващата задна повърхност, така ограничавайки загубите от местното загряване на тази стена. Отражателя, частично насочва излъченото към помещението. Предимство на радиатора, панелния – е и много ниското термично съпротивление между водата протичаща през него и въздуха който го обтича конвективно (по ниско, според мен, дори в сравнение с алуминиевия радиатор – сравнете топлинните мощности при съпоставими размери). Поради това повърхността му при една и съща средна температура на топлоносителя ще бъде чувствително по-висока по сравнение с повърхността на стена със стенно, по сравнение и с подово. А това ще компенсира до някаква степен по-малкото общо топлоотдаване в резултат на значително по-малката излъчваща повърхност към помещението – според мен. Затова според мен, може да се разглежда и радиаторното отопление, като алтернатива на подовото и при ниска температура на топлоносителя. Но при по-големи размери (или бройка) и при добра топлоизолация на помещението, както и при подовото. Според мен, за действително добра топлоизолация е топлоизолиращ пласт 15 и повече сантиметра, поне 10 на пода, при „подово” над 10 и може би над 20 на тавана. Тогава разликите между различните типове отопление става пренебрежима, но това е до колкото мога да преценя.)
Мисля, че не трябва да се поставя въпроса за топлоотдаване от метър тръба, а за топлоотдаването от квадратен метър с определена стъпка между тръбите. Но това LazarGanev и filmatoplo – могат да го разяснят много по-добре.
Една графика от „Херц”
Изображение
За оценка на топлинния поток от квадратен метър. Но при подово. При различна стъпка между тръбите. При диаметри на тръбите – 16 и 20 мм. При температура на подаваната вода 45 градуса, обратната вода - 35 градуса. При 20 градуса в помещението. Дебелина на „замазката” (предполагам обща) – 70 мм – смятат я за оптимална. Но и близо 5-10 мм под тръбите монтирани на армировка.
Изображение
До колкото разбирам при такова изливане на обгръщащата тръбите „замазка” – се получава добър контакт с цялата повърхност на тръбите, добро поглъщане и разпределение на топлината по повърхността на пода. Освен това замазката има и чувствително по-добър коефициент на топлопреминаване, сравнено дори с относително тънкия лист гипсокартон. Докато при стенно такъв добър контакт и такова добро разпределение няма да се получи (поне не и така „лесно”, като при подовото). Но все пак, може би може да се използват графиките и за стенно, но с преизчисляване за особеностите на конкретната реализация.
пон яну 07, 2019 1:03 pmfox_vt написа:
Прав си но мисълта ми беше че помещенията със всички мебели ще достигнат еднаква Т. Иначе имам влагомер в спалнята когато климатика е на 27 гр и максимален вентилатор ( woman's edition ) :lol: влажността пада до 20% направо пустиня. Иначе най висока е след ставане от сън около 60% понякога и повече. Според мен ако се комбинира със рекуператор или поне лека принудителна вентилация няма да има проблем нищо че ще се губи енергия. Все пак целта ми е максимален комфорт икономията не е първостепенна,няма да живеем с орлите я.
Може би са прави и за конденза при стенно работещо на охлаждане.
Например
Изображение
Вижда се колко "бързо" нараства абсолютната влажност с температурата на въздуха.
Например, според таблицата цитирана от Трифон П.Трифонов. Ако навън е 36 градуса и относителна влажност 50%. Вентилирайки помещението – попадайки външния въздух вътре и охлаждайки се до 30 градуса – влажността му се увеличава до над 70%. Контактувайки със стената с температура 25 градуса – тази температура вече съответства на температурата му на оросяване. Т. е. дори и да отворим помещението и да вентилираме интензивно - така само ще доставяме допълнително влага към хладната стена. А в помещението, както бе споменато има допълнително отделяне на влага – хората през лятото отделят значително повече влага (при 30 градуса в помещението), в резултат на дишането и потенето, растения ако има – също ще отделят повече, при готвене и др.
В случая, не трябва да се сравнява с охлаждането с климатик, според мен. Климатика охлаждайки, работи много интензивно и като влагоуловител – извеждайки влагата от помещението.
пон яну 07, 2019 5:40 pmHursa написа:
...Ако навън е 36 градуса и относителна влажност 50%. Вентилирайки помещението – попадайки външния въздух вътре и охлаждайки се до 30 градуса – влажността му се увеличава до над 70%. Контактувайки със стената с температура 25 градуса – тази температура вече съответства на температурата му на оросяване. Т. е. дори и да отворим помещението и да вентилираме интензивно - така само ще доставяме допълнително влага към хладната стена...
Защо и от къде ще дойде допълнителната влага? Нещо трябва да я носи.
Hursa - специалист
Въздуха, който влиза. Външния въздух при температура 36 градуса и 50% относителна влажност има абсолютната влажност, според таблицата, съответстваща на 95% относителна влажност при температура 25 градуса.
(пс Всъщност имам грешка - в таблицата не е дадена абсолютната влажност, а температурата на оросяване. Т. е. според таблицата - външния въздух при температура 37 градуса и 50% влажност - ще достигне точка на оросяване при контакт с повърхност с температура 25 градуса.)
Последна промяна от Hursa на пон яну 07, 2019 7:26 pm, променено общо 3 пъти.
  • 1
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 13

Тема "Стенно водно отопление" | Включи се в дискусията:


Сподели форума:

Бъди информиран. Следвай "Направи сам" във Facebook:

Намери изпълнител и вдъхновения за дома. Следвай MaistorPlus във Facebook: