Извинявам се, че пак се включвам, но темата е любопитна.
нед яну 06, 2019 12:26 amfox_vt написа:
Да речем имаме бетонна външна стена 15 см стоманобетон. Върху нея отвътре има 3 см фибран,след него са тръбите и върху тях картона. Залагаме Т на тръбите 40гр,външна Т -20 градуса. И получаваме че загубите навън са ~400 вата за 9 м2 стена. „Загубите” навътре при 25 градуса вътрешна са 700вата. Та ако не греша тотално то 1/2 от топлото ще бяга навън при тези условия. Ясно е че тези условия ще са една седмица максимум зимата но все пак. За сметка на това загубите при охлаждане ще са минимални,но малко става тегаво може да се окаже че наистина няма да стигне мощност. Освен ако някой не потвърди със сигурност колко вата може да се получат от метър тръба.
Мисля, че имате грешка. При такава незначителна топлоизолация и тази голяма температурна разлика от 60 градуса – топлинния поток през стената в посока „навън” ще е близо 600 вата, т. е. съизмерим с топлоотдаването от стенното към помещението. Освен това топлоотдаването към помещението е сметнато с предположение на добро топлоотдаване от тръбите към гипсокартона и добро разпределение на тази топлина по листовете (а в резултат на относително ниската му топлопроводност и тази малка дебелина то няма да е добро). Поради това ще има допълнителни термични съпротивления, ефективна площ на топлоотдаването, също ще е по-малка (поради не добро разпределение - "ивичесто") и реалното топлоотдаване към помещението ще бъде по-малко от тези 700 вата (може дори значително по-малко, зависи как ще се монтира).
Ако сравним в случая такова стенно отопление с „радиаторно” – при конвективното отопление - основно затопляме въздуха. А той от своя страна затопля стените. Поради това в случая температурата на повърхността на стената ще е около и под 22 градуса (според мен - при 25 в помещението и такава слаба изолация – бетонна стена и само 3 см изолация, като в примера). Поради това температурната разлика ще е около 42 градуса и съответно топлинните загуби през тази стена от 9 кв м ще паднат с близо 33%.
Ако го сравним със стенно монтирано на вътрешната стена – срещуположна на тази външна – както твърди AntonBM, в цитираната реплика, действително лъчистата съставляваща при подобен вид отопление е голяма. Най-вече поради голямата повърхност „насочена” към помещението, за разлика от радиаторното отопление. Но тогава – излъчването от тази стена преимуществено попада върху срещулежащата външна стена. (При лъчисто отопление, въздуха в помещението е с относително по-ниска температура, спрямо облъчваните повърхности, тъй като той е прозрачен за лъчението и се затопля от тези нагрети повърхности.) Поради това температурата на повърхността на външната стена може да достигне, предполагам, около 26 градуса (въпреки лошата топлоизолация, но е само примерно, за точност си трябва разчет). Температурната разлика ще е 46 срещу 42 при радиаторното и по-големи топлозагуби през тази стена с около 10% (само примерни са температурите). Т. е. при такова стенно отопление, на вътрешна стена, с относително голяма лъчиста съставляваща – пак ще имаме повишени топлозагуби.
А ако сравним температурните разлики не при -20 външна, а при 0 градуса – каквато е долу горе средната зимна температура – то при стенно монтирано на външната стена ще има близо двойно по-големи загуби в сравнение с радиаторно отопление. (При стенно на вътрешна стена – пак повишени загуби с около 18%, но цифрата е само от примера.)
(Това е според мен - обикновен панелен радиатор с размери 160 х 60 (относително евтин), съставен от два панела от щампована ламарина с оребрение между двата панела, има топлообменна повърхност само на панелите поради щампованите вдлъбнатини – около 5 кв м. На оребрението близо 6,5 кв метра. Реално излъчващата повърхност, в посока помещението ще е близо 1,5 кв м (според мен). Излъчването между панелите се предава основно към оребрението – повишавайки температурата на сравнително тънките ребра и подобрявайки конвективното топлоотдаване от тях, но пак реалното топлоотдаване от оребрената повърхност няма да е много голямо. Излъчването от задната повърхност в посока към стената до която е монтиран може да се ограничи с поставяне на отражатели – които основно „връщат” излъченото към излъчващата задна повърхност, така ограничавайки загубите от местното загряване на тази стена. Отражателя, частично насочва излъченото към помещението. Предимство на радиатора, панелния – е и много ниското термично съпротивление между водата протичаща през него и въздуха който го обтича конвективно (по ниско, според мен, дори в сравнение с алуминиевия радиатор – сравнете топлинните мощности при съпоставими размери). Поради това повърхността му при една и съща средна температура на топлоносителя ще бъде чувствително по-висока по сравнение с повърхността на стена със стенно, по сравнение и с подово. А това ще компенсира до някаква степен по-малкото общо топлоотдаване в резултат на значително по-малката излъчваща повърхност към помещението – според мен. Затова според мен, може да се разглежда и радиаторното отопление, като алтернатива на подовото и при ниска температура на топлоносителя. Но при по-големи размери (или бройка) и при добра топлоизолация на помещението, както и при подовото. Според мен, за действително добра топлоизолация е топлоизолиращ пласт 15 и повече сантиметра, поне 10 на пода, при „подово” над 10 и може би над 20 на тавана. Тогава разликите между различните типове отопление става пренебрежима, но това е до колкото мога да преценя.)
Мисля, че не трябва да се поставя въпроса за топлоотдаване от метър тръба, а за топлоотдаването от квадратен метър с определена стъпка между тръбите. Но това LazarGanev и filmatoplo – могат да го разяснят много по-добре.
Една графика от „Херц”
За оценка на топлинния поток от квадратен метър. Но при подово. При различна стъпка между тръбите. При диаметри на тръбите – 16 и 20 мм. При температура на подаваната вода 45 градуса, обратната вода - 35 градуса. При 20 градуса в помещението. Дебелина на „замазката” (предполагам обща) – 70 мм – смятат я за оптимална. Но и близо 5-10 мм под тръбите монтирани на армировка.
До колкото разбирам при такова изливане на обгръщащата тръбите „замазка” – се получава добър контакт с цялата повърхност на тръбите, добро поглъщане и разпределение на топлината по повърхността на пода. Освен това замазката има и чувствително по-добър коефициент на топлопреминаване, сравнено дори с относително тънкия лист гипсокартон. Докато при стенно такъв добър контакт и такова добро разпределение няма да се получи (поне не и така „лесно”, като при подовото). Но все пак, може би може да се използват графиките и за стенно, но с преизчисляване за особеностите на конкретната реализация.
пон яну 07, 2019 1:03 pmfox_vt написа:
Прав си но мисълта ми беше че помещенията със всички мебели ще достигнат еднаква Т. Иначе имам влагомер в спалнята когато климатика е на 27 гр и максимален вентилатор ( woman's edition ) 
влажността пада до 20% направо пустиня. Иначе най висока е след ставане от сън около 60% понякога и повече. Според мен ако се комбинира със рекуператор или поне лека принудителна вентилация няма да има проблем нищо че ще се губи енергия. Все пак целта ми е максимален комфорт икономията не е първостепенна,няма да живеем с орлите я.
Може би са прави и за конденза при стенно работещо на охлаждане.
Например
Вижда се колко "бързо" нараства абсолютната влажност с температурата на въздуха.
Например, според таблицата цитирана от Трифон П.Трифонов. Ако навън е 36 градуса и относителна влажност 50%. Вентилирайки помещението – попадайки външния въздух вътре и охлаждайки се до 30 градуса – влажността му се увеличава до над 70%. Контактувайки със стената с температура 25 градуса – тази температура вече съответства на температурата му на оросяване. Т. е. дори и да отворим помещението и да вентилираме интензивно - така само ще доставяме допълнително влага към хладната стена. А в помещението, както бе споменато има допълнително отделяне на влага – хората през лятото отделят значително повече влага (при 30 градуса в помещението), в резултат на дишането и потенето, растения ако има – също ще отделят повече, при готвене и др.
В случая, не трябва да се сравнява с охлаждането с климатик, според мен. Климатика охлаждайки, работи много интензивно и като влагоуловител – извеждайки влагата от помещението.
хвана да сложа едно подово и там плюс в банята че отдавна ѝ се каня на подовите плочки. После една ТП A/W от някакъв климатик с инверторна технология и ... ще видим. За там пък купих ламинат 8 см и как ще се получи не знам. Трябва да преправям на колектори, още тръби, дупчене, къртене, подмазване, още един вентил, помпа ... пффф god damnit.