пон сеп 27, 2021 11:39 amvenstano написа: В това изречение е голямото противоречие. Като човек който живее в планинско място искам да ти кажа, че планината не е за всеки, и последните "КОВИД години" се нагледах на такива дето искат да са далеч от всичко и всички, ама като го закъсат и почват да звънят или да пишат за помощ във вайбър групата в зоната в която живея. Имай впредвид, че лятото може да живееш почти навсякъде и честите прекъсвания на тока, интернета и мобилните комуникации, не те впечатляват, но зимата, не си ли близо до хора и техника, свършен си. Освен, ако не си наемеш квалифициран екип позициониран наблизо, от обучени хора и медици, обурдван с хеликоптер, БТР или танк да те спасяват когато има нужда. Няма как да се живее сам, ако ти е мил живота, или поне, не за дълго време. Преди две години паднах от стълба и си счупих глезена, добре, че имах покритие на телефона и съседи наблизо, та успях да стигна до болница, макар с голямо закъснение и страшно подут крак. А счупване на крайник е от по-леките сценарии, които може да преживееш. Имаме случай от миналата зима в големия сняг изпуснахме едно момче със сърдечна криза, защото се забави транспортирането от имота му до болницата, при това с високопроходима техника. По горе някой беше написал, че има достатъчно села по планините с изоставени къщи и по някой друг съсед, който вярвай ми със сигурност ще ти се наложи да потърсиш за нещо, както и той теб. Научете се да живеете с хората около вас, да се уважавате и разбирате, това е рецептата за щастлив живот.Колко много истина има в това изказване...
Имам къща в полупланиско село намиращо се на 30 км от два големи града. Съседното село е на 7 километра. Има ток, вода, 16 жители. Мога да седя една седмица там и да не видя човек ако искам. Мога и да ида да вечерям на главната улица в близкия град. Сутрин гледам елените как пасат на ливадата на отсрещния баир.
Та, сериозно си обмислете локацията на къщата.