lz1wvm написа: http://www.kn34pc.com/construct/lz1wvm_bat_charger.html
http://www.kn34pc.com/construct/lz1wvm_bat_charger.html
Здравейте!
Няколко боязливи въпроса по схемата:
Диодът BYV92 за какво е сложен?
Селеновият "Грец" е излишен и може да се ползва този на регулируемия изправител.
Десулфатизиращият товар работи непрекъснато, включително и при наличие на заряден ток.
Това налага зарядният ток да е сума от този през товара и акумулатора, но не по-малък от този през товара.
В противен случай балансът при зареждането ще е отрицателен за акумулатора.
Ако контактите K1, K2 и K3 принадлежат съответно на релетата Р1, Р2 и Р3, не ми е понятна ролята на Р3?
Схемата има особеност, че при откачване на акумулатора и изключена десулфатизация, релето Р2 не винаги ще изключва, като това зависи от фазовия ъгъл за управление на тиристора. Тоест, има токов диапазон на зарядния ток, при който след откачването на акумулатора автоматиката няма да предизвика изключване.
Доколкото разбирам, селеновият изправител (Без филтрация?), заедно с релето Р1, осъществяват релейно усилване на Р2.
Не може ли просто да се ползва за Р1 12 Волтово реле с достатъчна комутационна възможност? Почти всички релета имат ток на удържане (Магнитодвижеща сила на удържане - F=Imin.W), който при съответното съпротивление на намотката, определя съществено по-ниско напрежение на удържане от номиналното захранващо, както и по-ниско напрежение на включване (в случая 12 Волта).
При наличие в схемата на два източника, би трябвало всеки да има и отделен предпазител. В случая единият между минуса на двуполупериодния изправител и средната точка на трафа, а другият непосредствено и последователно на акумулатора. Още по-добре е да се сложат два предпазителя преди анодите на диодите, вместо общ към минуса. Така трафа ще се запазва при пробив на диод. "Регулиране" напрежението на включване при Харманлийските релета може да се направи чрез разтягане на възвратните им пружини. Разбира се не трябва да се прекалява, защото при липса на реманентна въздушна междина те могат да си останат включени след отпадане на захранването, което се дължи на остатъчната индукция в магнитопровода.