Зануляване на бойлер 134 мнения

[kamendc]

Здравейте - погледнах в старите теми, но най-добре да постна въпроса си със снимка, за да не стане някоя авария.

Изгоряло беше термореле на един бойлер, и когато го отворих за да го сменя гледам, че жълтото кабелче за заземяване си беше оставено както е фабрично на бойлера - само свързва фланеца с корпуса. Човекът, връзвал бойлера просто е бил свързал фазата (кафявото) и нулата (синьото) към лустер-клемата на бойлера.
Мен са ме учили, че трябва да се занули, затова пуснах едно кабелче от фланеца към синьото на лустер-клемата, като се уверих с фазомера, че наистина синьото е нула, а кафявото фаза. Звъннах по телефона и на един приятел, но той пък каза, че като се занули така има риск ако се прекъсне някъде нулата да офази водата в бойлера и през нея ток да удари човек, който се къпе.

Ето и малко допълнително инфо: ВиК-то е с полипропиленови тръби, а инсталацията е двупроводна. На електромера би трябвало нулата да е свързана и към земя, но нагоре продължават само два проводника. Оттам влизат в апартаментно табло с хубави бушони, но без дефектнотокова защита. Оттам към бойлерно табло с тези белите ключове, които прекъсват и двата проводника. И оттам към бойлера.

А ето и снимката, тя е примерна, сваляна от интернет, като с червено съм начертал допълнителното мостче, което аз свързах. Въпросът ми е да го оставя ли или да го махна все пак, тоест както бойлера си е работил вече няколко години.
Поздрави, благодаря!

Прикачен файл:

[Andri01]

Слагай мостчето! Корпуса на бойлера-казана и обшивката трябва да е занулен / при 2-проводна линия/!!

[al4o]

Остави го така По добре от колкото да не е занулен

[fikata]

Оттам към бойлерно табло с тези белите ключове, които прекъсват и двата проводника. И оттам към бойлера.

При двупроводна инсталация когато нулата изпълнява и ролята на защитен проводник, тя не трябва да се прекъсва никъде.
В бойлерното табло избери един от двата варианта,който трябва задължително да изпълниш:
1 Разкачи нулата от ключа и направи постоянна връзка с нулата от инсталацията
или 2 Направи мост между входната и изходната клема на нулата за да се получи постоянна нула до бойлера.
Разбира се металните части на бойлерът трябва да бъдат занулени задължително.

[kamendc]

Благодаря! Значи временно ще поседи така с мостчето, а като минавам пак оттам ще сложа и едно мостче на нулата на прекъсвача.

[PCL82]

Колегите правилно са ти казали ама не ползвай мостчета! Появяват се много допълнителни връзки, които увеличават риска. Свържи нулите в ключа с една клема. Можеш да ползваш входната нулева клема на ключа, ако тя може да поeме и двата проводника. Ако има заземителна клема в таблото и тя е по-стабилна ползвай нея.
В самия бойлер разкарай твоeто мостче и заголи нулата на захранващия кабел междинно на около 8см преди края. Направи едно ухо от това междинно оголване и gо свържи към болта на фланеца. Свободният край на нулата свържи към захранващата лустерклема. Така намаляваш застрашените от прекъсване връзки по нулата до минимум-само тази в ключа и таблата преди това.

[fox_vt]

PCL82 +1 само дето ей сега ще те почнат естетите в областа че е грозно че било селско че не се правело така и т н.Моя е същия и както на него така и на всички бойлери които съм правил свързването е това

...и заголи нулата на захранващия кабел междинно на около 8см преди края. Направи едно ухо от това междинно оголване и ко свържи към болта на фланеца. Свободният край на нулата свържи към захранващата лустерклема.

Всякакви мостчета са предпоставка за бъдещи проблеми от рода един път ама завинаги.

[П. Петков]

Плах дискусионен въпрос:
Според мен, корпусът на бойлер, който е изработен от стомана и е емайлиран, не трябва да е занулен, нито заземен.
Той трябва да е галванично изолиран, както от водопровода, така и от PEN, и от PE.
Съображенията са следните:
За предпазване на корпуса от корозия и прекъсване на окислително-редукционните процеси, които протичат между стоманата и водата, в бойлера най-често се поставя т.н. магнезиев анод, който би трявало да измени стандарния електрохимичен потенциал на стоманата от -0,44V, като го повиши до -1,12V, съгласно БДС 14705. (Измерен спрямо меден електрод, потопен в наситен, воден разтвор на меден сулфат, потенциалът би трябвало да е -0,777V). Всъщност -1,12V не е поляризационният потенциал на системата желязо-вода-електрод, а е сума от поляризационния потенциал на магнезия, потенциала на медно-сулфатния електрод и добавения към тях съпротивителен пад от протичащия поляризационен ток.
http://web.uni-plovdiv.bg/kmetov/Educat ... Bio'14.pdf -стр.290-298.
Вместо магнезиев електрод, като материали биха могли да се ползват цинк и най-вече алуминий, но повърхността на алуминия се пасивира от Al2O3 и това го прави непригоден за целта. (Възможно е предлаганите в търговската мрежа аноди да са сплав от магнезий и алуминий, но как се прави такава сплав не ми е ясно, особено като се има предвид, че магнезият може да се топи и отлива само във вакуум.)
Когато корпусът на бойлера се занули (заземи), тази катодна защита се обезсмисля, до толкова, до колкото чешмяната вода има немалка проводимост (за разлика от теоретичното обемно съпротивление на дейонизираната вода, което ще да беше към 17 МОм.м).
Схемата на ел. инсталацията и тръбната разводка би трябвало да са следните:
Нагревателят трябва да е капсулован, като той трябва да е изолиран от корпуса на бойлера. Така се направени нагревателите на "Светлю Шишков", като закрепването им към фланеца е направено с някакъв вид смола (Въпреки първоначалното ми спонтанно и гневно негодувание срещу такова изпълнение).
Зануляване (или) заземяване трябва за се прави само на капсуловащата тръба на нагревателите. При това връзката трябва да е направена чрез отделен проводник с PEN, но преди ДТЗ. ДТЗ може да е локална само за бойлера, като линията до него може да е двупроводна, което си е рисковано и е доста голям компромис с безопасността.
В това отношение е по-добре нагревателят да е заземен с отделен проводник към външна заземителна инсталация, но в никакъв случай не трябва да се ползва стоманената тръбна разводка.
Магнезиевият анод също трябва да е изолиран от корпуса (но потопен във водата), като достъпният му край се свързва към корпуса на бойлера чрез проводник. Това се прави, за да може да се контролира големината на тока, който ще протича във веригата бойлер-вода-анод. Този контролен ток е критерий за степента на "разтваряне" на анода във водната среда и указва момента за неговата подмяна.
Корпусът на бойлера трябва да е изолиран галванично от тръбна разводка, когато тя е изпълнена със стоманени тръби. За тази цел има специални изолиращи фланци или диелектрични връзки, като могат да се ползват и стандартни полипропиленови елементи от наличните в търговската мрежа.
Когато разводката е изпълнена с PP тръби, очевидно че токова изолиране вече съществува.
Как може да се измери защитния потенциал на корпуса?
Най-лесно това може да се направи в най-близката до бойлера чешма, като се ползва плитък съд за вода, в който се поставя медно-сулфатния електрод. Той представлява пластмасов цилиндър със затапено дъно (от твърдо дърво или негледжосана керамика), в който цилиндър е налят воден разтвор (наситен) на меден сулфат, в който разтвор е потопен меден електрод (може и проводник от електролитна мед).
В плиткия съд, в който предварително е поставен медно-сулфатният електрод, се пуска да тече непрекъсната струя вода, която прелива през съда. Чрез струята се осъществява галваничната връзка с водата от водопровода. Посредством волтметър с високо входно съпротивление се мери напрежението между медния електрод и корпуса на бойлера. То трябва да е по-високо от -1,12V ("Плюсът" на уреда е към бойлера).
Когато бойлерът е емайлиран, в защитния му слой винаги има микродефекти. Именно там започва и се наблюдава корозията. Ако приемем, че водата в тръбната мрежа условно има нулев потенциал (Колкото и парадоксално да звучи, почвата няма еднакъв нулев потенциал!!!), очевидно е, че при липса на изолация на корпуса, това ще е равносилно на опит за "повдигане" потенциала на цялата водопроводна мрежа, което е невъзможно и всъщност защита на корпуса ще отсъства, независимо от наличието на магнезиевия анод.
Мисля, че причината емайлираните бойлери да се пробиват малко след изтичане на пет годишния им гаранционен срок е именно тяхното зануляване или заземяване. Ако има други, убедителни и противоположни мнения, то много съм сговорчив и бих се съгласил с тях.
При бойлери от неръждаема стомана и такива без вътрешно защитно покритие, слагането на анод за катодна защита си е направо безсмислено.
Това са горе-долу съжденията ми, въпреки че познанията ми в електрохимията са кръстословично-лаически.
Не познавам също и стандартите (или отрасловите нормали) за защита от поражение на ел. ток при изработка на бойлерите, освен 60204-1.

P.S.
Стандартът 14705 е писан навремето от Живко Жеков (В отдавна несъществуващия "Институт по корозия на металите") и дано не прочете пасвила ми в частта по електрохимия, защото ще има да се подсмихва снизходително.

[Инженер Ганев]

Въпросът за "зануляване" на бойлер е малко сложен, наистина. От гледна точка на безопасност това е задължително, НО, често се случва потенциалът на НУЛАТА да е различен спрямо земя, особенно в далечни квартали, случва се нулата да е с напрежение 40V спрямо земя. Тогава при зануляване на бойлера и ако имаме метални тръби тръгва един силен ток за изрравняване на потенциалите - загрява зануляващият кабел. Ефекта е много красив ако имате гъвкави водопроводни връзки - този ток тръгва по оплетката, тя прегрява, скъсва се, после пробива и маркуча, пръска се, тръгват вода и ток на едно място. Ако пък тръбите са пластмасови това го няма, но има едно гъделичкане и трепети при допир с чешмите и водата. Затова най-доброто решение е ЗАЗЕМЛЕНИЕ. Трябва да бъде здраво- с ниско съпротивление под 4 ома, трудно е да се изпълни в жилищен блок на 10 етаж, но може да ползвате металните тръби за вода и парно.

[hidrazin]

Това с тръбите не е много разумно. Имаш някакво земно,
докато някой кошия от по-долен етаж не реши да си прави ремонт и смени тръбите с пластмасови.
После ти остава само измамното чувство за сигурност и естествено руската рулетка.