Всичко свързано с тоците ми е слабост, опитайте се да ме затрудните.
vandu - специалист
Ако имаш късо между намотките с ом метър шанса да го хванеш е 50/50.
plamen6703 - майстор
Играйте си белота, гадайте си процентите, но не давайте съвети и не се занимавайте с неща, които не са ви ясни... Опасно е и нездравословно...за вас и за околните около вас.
petrov_belota - специалист
Споделям опита си с малките шлайфки :) Може да е било въпрос на късмет или на случайност, но винаги при изгорял статор съм мерил разлика от 0.2/0.3 ома в намотка, а при изгорял ротор, винаги опирайки сонда в колектор и другата по намотките - ми е свирило. Но както казах в 1вия си пост - ротор се "мери" с "Печка"/"бръмчило"/"отворен траф" Залепне ли ти металната пластина по ротора - сменяваш ...
Съжалявам ако съм подвел някого, явно нея вечер ракийката ми е дошла в повече :Д Да не говорим, че изобщо не съм ти прочел поста преди да пиша :Д:Д:Д
П. Петков - специалист
lov написа:

Явно не схващаш тънкия хумор и не си наясно какво е мост на Вин и с какво се мерят много точно съпротивления. А и честичко се случва някоя от статорните намотки да е с една навивка по малко и тогава кво пра'м :? А как са навързани роторните и как могат да се проверят само по съпротивление съвсем ти е непонятно. =D>
Без да се обиждаш, занимавай се с това, което можеш. Играй си белота, но не давай глупави съвети в този форум.
Макар че очаквах да се налепят в темата и диванните специалисти, и да ми обяснят, че ми трябва Уитстонов мост, ама явно са в отпуска. :lol:
Позакъсняло скромно и плахо мнение по темата от "диванен специалист" в перманентна отпуска.
Късо съединение в ротора на променливотокова, серийна машина (и постояннотокова, шунтова също), може да се провери лесно и без специализиран индуктор, като се ползва самия статор на машината (ако е изправен). За тази цел се премахват четките, а между носачите им се включва подходящ по обхват амперметър. Носачите не трябва да докосват колектора, а ако има такава опасност, последният може да се изолира с хартиено тиксо или изолирбанд. Двигателят, който е разглобен и е с премахнат изходен редуктор, внимателно се включва към автотрансформатор или към понижаващ трансформатор. Под "внимателно" се разбира, че автотрансформаторът не трябва да регулира "нулата", а фазата, тоест при нулево изходно напрежение на ЛАТеРА и двете му изходни клеми трябва да имат нулев потенциал спрямо земя. Постепенно се увеличава изходното напрежение на автотрансформатора, като се внимава токът да не превиши 10-15% от номиналния на празен ход. Стойността 10-15% е "на око плюс пет милиметра". Следва многократно изключване на захранването и последващо завъртване на ротора (на ръка) на ъгъл, приблизително равен на 180 градуса разделени на половината от броя на колекторните пластини. Ако роторът е здрав, при всяка една негова позиция токът трябва да е неизменен. Задължително е преди всяко включване на ЛАТеРа, той да бъде предварително "нулиран", като с увеличаване на изходното му напрежение до предварително отбелязаното, внимателно се следи големината на тока. В случай че има късо съединение, повредената секция, която попада в магнитния поток на статора, ще предизвика размагнитване на магнитопровода с последващо рязко нарастване на подмагнитващия ток. С други думи, при изправен ротор, при неговото въртене токът не трябва да се променя. Трябва да се има предвид, че когато статорът е включен към източника, въртенето на ротора е почти невъзможно или силно затруднено, поради слепването му към магнитните полюси. При тестване на ротор чрез индуктор, особено при високоволтовите машини, трябва да се има предвид и това, че върху колекторните пластини се получава опасно напрежение и те не трябва да се докосват с ръка а с изолационни ръкавици, защото в мнозинството от случаите колекторът е най-удобен за завъртване на ротора без захранването на индуктора да се прекъсва. При използване магнитопровода на самия двигател за проверка, голямо удобство е роторът да бъде предварително заменен с късо парче стоманена, дебелостенна тръба или плътен вал, които да имат диаметър приблизително равен на роторния. Тръбата или валът ще затворят магнитната верига и тъй като в тях няма късосъединени навивки, биха послужили за определяне на тестовото напрежение и съответния ток. Разбира се, измерването на тока при ползване на собствения статор е единствено възможно, защото за разлика от специализираните индуктори, където има достъп до повърхността на ротора, ползване на трептяща от разсеяния магнитен поток капачка от бира (студена и току що отворена) не е възможно.

Малко, но от сърце!

P.S.
Клишето "На око плюс пет милиметра, а останалото да е красиво", принадлежи на покойния проф. Ангел Писарев (брат на известния Павел Писарев), който така дефинираше методите за изчисляване и конструиране на електрическите апарати в България. :)
Последна промяна от П. Петков на пет юни 30, 2017 8:34 am, променено общо 2 пъти.
lov - майстор
Не вярвам че даже можеш да си и помислиш че мога да те включа към въпросната група. :)
В интерес на лично благодарско от мен за публикацията на въпросната методика. :2thumbs: :klatsch:
Едва ли много се сещат за нея включая и аз макар, че един единствен път ми се е налагало да я ползвам в полеви условия и то преди много години. Само че при мен беше съмнения за прекъсната намотка на кафезен ротор на голям асинхронен двигател. И в место траф една лампа и направо на 220
П. Петков - специалист
На най-фрапиращия дефект на асинхронен двигател с кафезен ротор попаднах преди години при една фреза ФУ-250.
При включване на двигателя шпинделът на вретеното въртеше, но при натоварване спираше. Когато накарах фрезиста да свали ремъците от шайбата на двигателя, той тръгваше нормално. И така няколко пъти. Накрая накарах скупчилите се кибик-зевзеци да свалят целия двигател от фрезата и го пуснах да върти на близкия тезгях. Въртеше си съвсем прилично. След дълго пристъпване и тилно почесване, накарах майсторите да го застопорят за плота и с една дълга дървена греда натоварих ремъчната шайба като при Архимедов лост от втори род. В резултат валът спря, а роторният пакет продължи да се върти на кванти!!! След разглобяване на лагерните щитове и сваляне на ротора, неочаквано се оказа, че целият роторен пакет се е разпресовал от вала и се върти макар и със зор спрямо застопорения вал!!! Последва избиване на вала, надлъжно ивично наваряване, престъргване и нова накатка с последващо повторно запресоване на пакета. И до днес двигателят си работи нормално. Ама токова чудо не бях виждал.
Доста време по-късно, при изхвърляне на домашния боклук в общите за цялата вилна зона контейнери, намерих един съвсем нов, изхвърлен канален вентилатор с блокирала турбина. Естествено не се сдържах и го прибрах. Беше блокирал двигателят, а не турбината. При разглобяване се оказа, че роторният пакет се е изместил аксиално и челните съединения от едната страна на кафеза са се опрели в лагерния щит. Двигателят беше маломощен и с почукване наместих пакета спрямо вала, така че да влезе симетрично в статора. Защо се беше изместил - Господ знае! При това сглобката си беше пресова. Дадох го на един приятел, който има фирма и се занимава с ОВК. Работи и не съм чул да е спирал. Чудя се с какви ли изненади ще да се сблъскаме още в малко останалите ни житейски огризки? :?
П. Петков - специалист
П. Петков написа:
Двигателят, който е разглобен и е с премахнат изходен редуктор, внимателно се включва към автотрансформатор или към понижаващ трансформатор. Под "внимателно" се разбира, че автотрансформаторът не трябва да регулира "нулата", а фазата, тоест при нулево изходно напрежение на ЛАТеРА и двете му изходни клеми трябва да имат нулев потенциал спрямо земя. Постепенно се увеличава изходното напрежение на автотрансформатора, като се внимава токът да не превиши 10-15% от номиналния на празен ход. Стойността 10-15% е "на око плюс пет милиметра".
По-точно определяне на границата, която не трябва да се преминава за подмагнитващия, тестови ток се прави, като се следи линейността (пропорционалността) между повишаващото се захранващо напрежение и големината на тока. В даден момент, когато токът започва рязко да се увеличава, това значи, че магнитопроводът започва да влиза в насищане. Това са тези четири точки от хистерезисната крива, при които под въздействие на изменящата се напрегнатост на полето, работна индукция започва да се движи хоризонтално или да излиза от хоризонталното си движение.https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0 ... 0%B8%D1%81 Разбира се, поради въздушната междина между ротора и статора, магнитопроводът по-трудно би влязъл в насищане, затова задължително се следи големината на тока да не превиши допустимия за съответния диаметър статорен проводник.
lov - майстор
Превъртели оси съм виждал много. Е не чак фрапиращо но на фона на многото двигатели в тази фабрика за 10-на години години там сигурно са 20-тина. С прекъсната роторна намотка са 5-6. Иначе преди това само бях чел че е възможно. А първия ми случай с прекъсната намотка е една охлаждаща помпа от струг. Ползвах я на вилата да си вадя вода от щерната. Помпата закачена на едно понтонче и си плува свободно от горе. Пресвързана и с кондензатор на 220. Та както си е работила много години изведнъж почна да прави магарии не иска да развърти. Бе смених лагери щот си мисля че са ръждясали и затяга. Айде и кондензатор да не е изсъхнал и пак същата работа. Реших не знам защо че ми опира в пакета и да пусна една стружка на роторчето и тогава се видя как при отливането на алуминия е останала шупла. Като се уцели да е някъде около полюс същата и не ще да развърти. Начуках го с един секач в канала и още си работи. А големия мотор 11 киловата на една фуражомелка на село на един комшия. Тръгва върти но не развива максимални обороти и се чуват пулсации. Кат махна ремъците развърта но разлика в токовете на трите фази но пък са в нормите за празен ход. Викам айде селска история с трафа или въздушната линия ама не. Закачих един друг двигател и той си бачка нормално.. Та там по същия начин залях алуминия на студено и две намотки прекъснали. Разпробих с едно дълго свредло и набих парче алуминиев проводник и го заварих в двата края И спасих положението. Но без въпросната методика хич нямаше да съм сигурен че имам прекъсната роторна намотка защото първоначалните ми съмнения беше че нещо е станало в пакета и затова започнах да меря намотките през лампа и случайно забелязах че се променят токовете като завъртам ротора в определена позиция. Та после разбрах какво съм открил и че можело така да се мерят ротори. :)
И последния ми случай е една циркулационна китайска помпа за парно. Но там няма как да го оправя защото ротора е под мантел и е капсулован заедно с лагерите.

Тема "Тестване на ротор" | Включи се в дискусията:


Сподели форума:

Бъди информиран. Следвай "Направи сам" във Facebook:

Намери изпълнител и вдъхновения за дома. Следвай MaistorPlus във Facebook: