Той един бивш колега се бъзикаше, че еб@нето и очите били на един бушон. 
Искаш да кажеш че ползваш шайбата като тапа /дъно/ на колонката.Като правиш заварката и само от вътрешната страна на тръбата. Така анкера има малък луфт по вертикала за напасване.
В сайта на лепилото дават по малък луфт от около 2мм но може би така е по добре че има място за странични корекции. Мисля че ми се изясниха нещата. И още един въпрос относно разхода. С една туба колко колонки стават за да си направя разчетите. С почистването няма да ми е проблем че имам мобилен компресор а някоя четка все ще измислим.
При мен може да се каже че няма стъпала. Хоризонтални парапети по 7-8 м. като най-дългия е 12 м.
Сега ако дадеш и една идея как най лесно да захвана 'перилото' най горната тръба към колонките без да ползвам някакви готови елементи цена нямаш. То за да не се чудиш защо така май трябваше да почна с материалите с които разполагам. Тръби от всякакъв размер и профил на тънка цена като за скраб. Заваръчна техника си имам моя. Прахова бояджийна или галванотехника също налична щото ми е свързано със занаята по точно потдръжка на такива цехчета и не могат да ми отказват всякакви идиотщини. Не съм вързан в ръцете и свободно време бол. А и не са малко та ако и за това плащам ще ми излезнат златни.
Хидра покрива на блока в който живея е правен точно по такава стара технология. Тъй като е бетонна плоча в нея за захванати с олово марташки пирони с острото на горе. После на тях набиха едни мартачета и ламарината е кована към тях. Кога е правено това нямаше никакви дюбели нито силикони. Майстора съсед тенекеджия н-то поколение. Класика в занаята за онова време. На главичката на всяко пиронче с което е захваната ламарината е запоено капаче с припой. Всичко скопчавано на място с ръчни инструменти. Да се чудиш как са го правили ако не си го видял.
Някъде 70-те години и до сега е държи с малка потдръжка, боя и някоя кръпка. Мисля че на снимките в които показвам соларите се вижда как е направено и актуално състояние.
Но с наливането на оловото в дупките беше най големия цирк . Кога някоя дупка не е подсушена. Гърмежи и гейзери по няколко метра.. Майстора само по едни къси гащи шапка и очила. Причината е че ако е с дреха капката залепва за нея и гори но ако попадне само на голо и потно тяло отскача.
И мен ме плашат цените ама не ми се занимава с глупости. На скоро се рових да диря и едни раздуващи се циментови смеси за безвзривно разрушаване и там предлагаха и нещо подобно за анкериране. Ама като не намерих някой да го предлага тука или да е работил с такова така и не продължих да се интересувам. Но цената беше доста примамлива.
Искаш да кажеш че ползваш шайбата като тапа /дъно/ на колонката.Като правиш заварката и само от вътрешната страна на тръбата. Така анкера има малък луфт по вертикала за напасване.
В сайта на лепилото дават по малък луфт от около 2мм но може би така е по добре че има място за странични корекции. Мисля че ми се изясниха нещата. И още един въпрос относно разхода. С една туба колко колонки стават за да си направя разчетите. С почистването няма да ми е проблем че имам мобилен компресор а някоя четка все ще измислим.
При мен може да се каже че няма стъпала. Хоризонтални парапети по 7-8 м. като най-дългия е 12 м.
Сега ако дадеш и една идея как най лесно да захвана 'перилото' най горната тръба към колонките без да ползвам някакви готови елементи цена нямаш. То за да не се чудиш защо така май трябваше да почна с материалите с които разполагам. Тръби от всякакъв размер и профил на тънка цена като за скраб.
Заваръчна техника си имам моя. Прахова бояджийна или галванотехника също налична щото ми е свързано със занаята по точно потдръжка на такива цехчета и не могат да ми отказват всякакви идиотщини. Не съм вързан в ръцете и свободно време бол. А и не са малко та ако и за това плащам ще ми излезнат златни.Хидра покрива на блока в който живея е правен точно по такава стара технология. Тъй като е бетонна плоча в нея за захванати с олово марташки пирони с острото на горе. После на тях набиха едни мартачета и ламарината е кована към тях. Кога е правено това нямаше никакви дюбели нито силикони. Майстора съсед тенекеджия н-то поколение. Класика в занаята за онова време. На главичката на всяко пиронче с което е захваната ламарината е запоено капаче с припой. Всичко скопчавано на място с ръчни инструменти. Да се чудиш как са го правили ако не си го видял.
Някъде 70-те години и до сега е държи с малка потдръжка, боя и някоя кръпка. Мисля че на снимките в които показвам соларите се вижда как е направено и актуално състояние.
Но с наливането на оловото в дупките беше най големия цирк . Кога някоя дупка не е подсушена. Гърмежи и гейзери по няколко метра.. Майстора само по едни къси гащи шапка и очила. Причината е че ако е с дреха капката залепва за нея и гори но ако попадне само на голо и потно тяло отскача.
И мен ме плашат цените ама не ми се занимава с глупости. На скоро се рових да диря и едни раздуващи се циментови смеси за безвзривно разрушаване и там предлагаха и нещо подобно за анкериране. Ама като не намерих някой да го предлага тука или да е работил с такова така и не продължих да се интересувам. Но цената беше доста примамлива.
Вносител, дистрибутор, търговец... ???