Той живака си е бил точно толкова отровен, колкото и сега. Това, че не са знаели - хич не го прави по-малко отровен...
Примери бол - някога в древността са правели тръбопроводи от олово... Резултата е бил плачевен...
В средновековието са рисували с фосворни бои. Художниците имали навика да плюнчат четката с уста (най-удобно е) - резултата бил, че не доживявали до старини...
В по-ново време пък нямало "котлонадзор" и често се случвало някой парен котел да гръмне, защото му дали повечко зор или пък защото бил вече износен...
Това означава ли, че след като знаем, че е отровен, трябва да продължим да живеем по същия начин?
Да, не е силна отрова, да трябва време и количество...
Но имай предвид, че всяка молекула тежък метал, която си погълнал - никога не напуска тялото ти. Намира си местенце някъде и се загнездва там... И чака следващата...
Между другото - като дете аз също съм си играл с живак от счупен термометър... Но в момента - живачен термометър в къщи нямам и не искам да виждам.
Примери бол - някога в древността са правели тръбопроводи от олово... Резултата е бил плачевен...
В средновековието са рисували с фосворни бои. Художниците имали навика да плюнчат четката с уста (най-удобно е) - резултата бил, че не доживявали до старини...
В по-ново време пък нямало "котлонадзор" и често се случвало някой парен котел да гръмне, защото му дали повечко зор или пък защото бил вече износен...
Това означава ли, че след като знаем, че е отровен, трябва да продължим да живеем по същия начин?
Да, не е силна отрова, да трябва време и количество...
Но имай предвид, че всяка молекула тежък метал, която си погълнал - никога не напуска тялото ти. Намира си местенце някъде и се загнездва там... И чака следващата...
Между другото - като дете аз също съм си играл с живак от счупен термометър... Но в момента - живачен термометър в къщи нямам и не искам да виждам.