Изработка на инверторен електрожен 1980 мнения

[nikolaytatarov]

Е даи да видим един шев де ,на видеото се вижда само че ги пали добре.

[kle500]

В събота,
ако намеря парче от релса

[a_stoev]

Една тъпа идея:
Вентилатора на повечето схеми е захранен от захранването на платката. Така при изключване от мрежата вентилатора спира. Не помня в коя тема го четох за някой от марковите машини която вентилатора и работел известно време дори и при изключен електрожен. Идеята ми е да се захрани вентилатора от кондензаторите преди транзисторния мост. Просто се взема един импулсен адаптер 100-240V->12V и така след изключване ще се храни от кондензаторите докато напрежението в тях падне до долната граница на работното напрежение на адаптера. В горната схема са 2,35 F, при косумация 25мА на вентилатор ще му стигне за 45с докато преполови напрежението. Виждам само един подводен камък, с потенциала да е бая голяма скала . Смущенията от транзисторния мост до колко могат да попречат на адаптера? С добавянето на филтри би трябвало да може да се изчисти проблема.


Дали има някакъв смисъл? Защото като няма захранване, няма и как да се повиши температурата на транзистора, просто ще изстине бавно. При положение, че охлаждането е правилно избрано не е нужно да работи вентилатор след изключване, освен че ще намали топлинното натоварване на околните елементи, по специално кондензаторите.

[kle500]

Днес си поиграх малко с играчката. Ето няколко шева с 4.00, 3.25 и 2.5 мм.
Не претендирам за качество, не съм професионален заварчик.

ПП. Бъзикнах леко честота при макс товар и завъръчният ток превиши 200А. Ще трябва да намалям междината на дросела - сега е някъде около 0.5мм

[andro440]

След завършването на електрожена по схемата на лисов ,тя наистина заработи ,но поради неправилното подреждане на блоковете в кутията -след няколко проби ...Убих двата транзистора ,дросела .,шунта и дългите кабели за връзка се оказаха смъртоносни /неща с които не бях се съобразил - и то от незнание! за това реших да променя нещата ! изхвърлих шунта ! / с него се занимавах доста ,докато си направя такъв / ! навих токов траф за обратна връзка ,става за минути ! направих нова платка за управление -по елементарна схема на кондрбаласта -без обратна връзка по напрежение /само по ТОК/-аз все пак правя електрожен а не зарядно за акумулатори. След което се оказа ,че получавам задоволително добро и работещо устройство ...издържащо на /към момента 140 А/ -понеже така бях го ограничил и днес бяха първите проби на двора . оказа се ,че трнсформатора е с неподходящ /КТ/ коефициент на трансформация и изходното ми напрежение е малко 62 волта -следва да го пренавивам ...дросела се оказа -инвалид -с него без него-все тая ,предполагам ,че руснака лисов за това е посочил дросел с голяма индуктивност за схемата си . по самата силова част -единств добавих трансили на транзисторите и на захранването ..следват нови промени ,когато това нещо заработи ,както на мен ми хареса -ще пусна схемата с обяснения -клиповете са ми на фейсбука ..Андрей Анастасов

другото нещо ,което прави впечатление ,че след изгаряне на 5 електрода 2,5 на 90 А ток -нищо не се стопли -защити все още няма ,,,дори и за залепване -релето ми се вкл от 12 те волта на захранването

Прикачен файл:

[stamat]

andro440, има някаква вероятност да трябва да вземеш обикновена трансформаторна сърцевина (трансф. стомана) за дросела, не ферит. С ферита не можеш да достигнеш нужната индуктивност, която въобще не е малка. Виж дали можеш да я сметнеш горе долу от тук:

http://schmidt-walter.eit.h-da.de/smps/smps.html

и помисли как да я достигнеш. Порови се и по руските фомуми. Мисля че някъде гледах Ш-образна сърцевина от вита трансф. стомана (от 250W траф) с междина 4-5 милиметра. На него 10-11 нвивки шина. В началото мислех, че е грешка или някой си прави експерименти, но май наистина си трябва трансф. стомана. При сметките за ферит май се получаваше някаква безумно голяма сърцевина (няколко Е100 или нещо от сорта). Този тип дросел (от високото на телевизор) като на твоята снимка наистина е инвалид, индуктивността му е смешна в сравнение с нужната, затова и няма разлика като го махнеш.

При полумост дросела трябва да ограничава изходния ток по време на импулса, както и да запаметява част от енергията му (50% в идеалния случай), която да отдава между два импулса (затваря веригата през диода с анод на маса, той затова е там). И то без да се пренасища. По този начин получаваш триъгълно напрежение (ток) на изхода. Колкото по-голям максимален изходен ток искаш, толкова по-голям ще става дросела

Без дросел или с малък такъв изходното напрежение си остава правоъгълно (или почти). Средния ток в този случай може да отговаря на желания, но се получава от много висок по време на импулс (един вид даваш на късо изхода) и никаквъв помежду. На всичкото отгоре между импулсите гасне и искрата, което води до пръски. Претоварват се както транзисторите, така и изправителните диоди. Един вид, не можеш да вземеш от елементите, това на което са способни, нужно е да ги преоразмеряваш и слагаш допълнителни защити. Донякъде те спасяват кабелите в този случай, тъй като и те са индуктивно съпротивление. По принцип с малък дросел (малка индуктивност) може и да заработи електрожена, но ще е един вид компромисен вариант.

Успех

[andro440]

[quote="stamat"]andro440, има някаква вероятност да трябва да вземеш обикновена

Благодаря за включването ти по темата и добре написаното обяснение ,което ще послужи и на други самоделци. понеже доста време се занимавах с изработка на инвертор -/и това ми е първата творба /,,доста четох и за други схемни решения .относно дросела -отдавна имам идея да го направя на желязна сърцевина ,но пък срещам уклончиви мнения относно това ,дали няма да загрява ! с една дума апарата заработи -дросела ми беше на последен план -следва да го сменям и да правя опити,докато ми хареса работата на инвертора ,като цяло . Имам китайски уред за индуктивност -изобщо не отчита в момента никаква индуктивност на настоящия ми дросел . Относно формата на изходното напрежение -не е правоъгълно в момента ,но не е и кавото тр. да е !другия момент при мен е ниското изходно напрежение -62 волта ,следва да променя коефициента на трансформация . не знам дали няма да сгреша ,ако се опитам да постигна напрежение на празен ход от около 85...90 волта / поне такива са характеристиките на фабричните инвертори / дроселя е ясен-ще се сменя и пробва ! Относно третия диод си трябва ,защото моста ми не е резонансен .проблема с дросела е най вече намирането на подходящ кабел за навиане ,,мисля да направя проба на вита сърцевина от траф с кабел около 10 кв мм -знам ,че ще грее яко,но ще пробвам!

[alien]

за дросела трябва един специален тип сърцевина, който не знам как се казва, руснаците изрично го казват като правилния вариант
пак е железен, но не от ламели, а пресован железен прах или нещо от тоя род е
същата функция изпълнява един дросел в компютърните захранвания, и като съм чупил такива наистина не са феритни а железни
голям дросел след изправителните диоди, през които минават всички напрежения заедно
обикновено пръстена е боядисан жълт, но съм виждал и зелен

на скоро ми трябваше мощно захранване и умувах дали да не си правя, разглеждах схемите за инвертори щото са със нужните параметри

[andro440]

след промените по /лисовската/ схема . устройството заработи и то достатъчно надеждно ! промените бяха -/обратна връзка по ток / с токов траф . Захранване на двете рамена и долното на моста за драйверите с три отделни захранвания -с оптичните драйвери съм ! / предстоии модификация и на моста с драйвери ,които имат краче /shut down/,за да се улесни защитата , управлението е с традиционната Тл -ка 494,на която ще и бъде приложено управление от контролер с цифрова индикация /за това разчитам на приятел / ,. имам идея също да вкарам моста в резонанс ,но ще направя друга опитна постановка ,за сега постигам 180 А с едно /е-71 /
..не се боря за по вече . относно дросела -още правя експерименти -в момента съм с 4 половинки на/ Н/-от ТХО и индуктивност 0коло 50 МКХ! забелязвам ,че за по малки токове трябва индуктивността да е по висока -и обратно ,за големи токове ...по малка индукт ./не както беше писал колега в по горен пост / относно качеството на заварка и палене на електрод -постигнах отличен резултат с неръждавейка и рутилови електроди . дразни ме факта ,че с базични /не че не вървят / ами когато истине и трябва да се почуква докато падне шлаката -това ме навежда до мисълта да направя опит със с-ма /лесно палене / hot Start/. схемата ,като цяло придоби съвсем друг облик и в момента е без всякакви термо и други защити ...нищо не загрявя ..дори и не се затопля -проба с 5 последователно изгорени електрода 3,25 на 100 А ..направи ми впечатление ,че при залепване на електрод /пробвах с едни базични ,които са мн трудни ЕVB-60 ...за заваряване на пружинна стомана /тук само ПАНСИМ може да каже ...дори и при залепване -електрожена не се взриви ! опита ми е мн малък ,но с постигнатия резултат и наученото от проби ..мисля да продължа . До създаването на една конкурентна машина . за която вече имам идея.

[andro440]

електрожените станаха безинтересни ,никой нищо не пише ...