Това, за което питате, се нарича плътен слой или износващ се слой. Именно водонепропускливостта гарантира трайност на настилката.
Върху добре валираната фрезована фракция се пръска битумен грунд и се разстила битумна смес /асфалтобетон/ с различен състав и дебелина според предназначението на пътя.
На равен терен и слаб трафик от леки коли в сместа може да има примерно 70-80% грис/мозайка, 10-20 % пясък, 5-10 % каменно брашно и само 5% битум, а дебелината да не надвишава 2-3 см. За такъв малкоотговорен път уплътняването може да стане с вибромастар или градинарски валяк. Но колкото по-плътно, толкова по-водоустойчиво.
Битумът има различни марки и различна температура на топене. Основните са 50 и 70 градуса. За да се смесят съставките трябва или да се нагрее всичко, или да се разтопи битумът и да се добави разтворител, който да го поддържа пластичен и при по-ниски температури. Т.е. нафта, бензин, масло... все става, зависи от цената. На това му казват асфалтлак. На практика най-бавно изпарява маслото и настилката се втвърдява за седмица, че и повече.
ПП Албанският битум беше с по-ниска температура на топене - 60 градуса срещу 80 за нефтохимския. За пътно строителство хич го нямаше - представяте ли си пътят да се размеква
, ама беше направо без пари... Използваше се за алеи, закрити паркинги и за покривни настилки.
Върху добре валираната фрезована фракция се пръска битумен грунд и се разстила битумна смес /асфалтобетон/ с различен състав и дебелина според предназначението на пътя.
На равен терен и слаб трафик от леки коли в сместа може да има примерно 70-80% грис/мозайка, 10-20 % пясък, 5-10 % каменно брашно и само 5% битум, а дебелината да не надвишава 2-3 см. За такъв малкоотговорен път уплътняването може да стане с вибромастар или градинарски валяк. Но колкото по-плътно, толкова по-водоустойчиво.
Битумът има различни марки и различна температура на топене. Основните са 50 и 70 градуса. За да се смесят съставките трябва или да се нагрее всичко, или да се разтопи битумът и да се добави разтворител, който да го поддържа пластичен и при по-ниски температури. Т.е. нафта, бензин, масло... все става, зависи от цената. На това му казват асфалтлак. На практика най-бавно изпарява маслото и настилката се втвърдява за седмица, че и повече.
ПП Албанският битум беше с по-ниска температура на топене - 60 градуса срещу 80 за нефтохимския. За пътно строителство хич го нямаше - представяте ли си пътят да се размеква
, ама беше направо без пари... Използваше се за алеи, закрити паркинги и за покривни настилки.