Здраейте,
Варта дава здраво покритие почти като латекса и след като изсъхне стените не цапат! Ето как.
От години слушаме от майсторите: кой боядисва сега с вар, сложи латекс (фасаген, "латекс на варова основа"), гипсофазер и т.н.
Трябва да се знае, че варта представлява варовик и е екологично чиста и вечна. Оцветява се с оксидни бои. При правилно полагане не се бои от никаква влага, стига да не е върху гипс. Може да се използва и на открито, спомнете си казармения плац:-).
Технологично погледнато, варта образува твърдо вещество след като изсъхне. Така че най-голямата грешка при боядисване с вар е нанасянето й с бояджийска помпа. Микрокапчиците вар се втвърдяват още във въздуха и после са като прах по стените. А как се запушва...
Други грешки са смесването й с лепило, боза и какво ли не. Един майстор ми беше сложил мляко, та мирисахме на мандра сума време.
Ето моята рецепта:
1. Взема се гасена вар на каша, не нещо си сухо и в чували. Добре е да бъде отлежала.
2. Разбиваме я с електрическа бъркалка и водичка, трябва да се получи по-гъсто от боза.
3. Прецеждаме я, за да няма бучки.
4. Изсипваме и разбъркваме да се разтвори добре СОЛ. Не пречи и да е повече, тогава стените блестят на слънцето, но 1-2 кг на чувалче вар най-малко. Така разбъркана е добре да постои около месец. Застраховаме се от "бомбички" от неугасени частици.
5. Варта нанасяме на подготвените стени (измити от винервайс и без латекс и тапети) с четка и мече като латекса.
В резултат получаваме хигиенични стени и тавани. До една - две години след боядисването няма и хлебарки. Т.е., ако влязат от някъде, хич не им е хубаво. Така боядисаните стени позволяват освежаване с по-тънък пласт вар многократно. Могат и много лесно да се покрията с латекс или тапет, но жалко.
Успех на любителите на екологичния живот!
Варта дава здраво покритие почти като латекса и след като изсъхне стените не цапат! Ето как.
От години слушаме от майсторите: кой боядисва сега с вар, сложи латекс (фасаген, "латекс на варова основа"), гипсофазер и т.н.
Трябва да се знае, че варта представлява варовик и е екологично чиста и вечна. Оцветява се с оксидни бои. При правилно полагане не се бои от никаква влага, стига да не е върху гипс. Може да се използва и на открито, спомнете си казармения плац:-).
Технологично погледнато, варта образува твърдо вещество след като изсъхне. Така че най-голямата грешка при боядисване с вар е нанасянето й с бояджийска помпа. Микрокапчиците вар се втвърдяват още във въздуха и после са като прах по стените. А как се запушва...
Други грешки са смесването й с лепило, боза и какво ли не. Един майстор ми беше сложил мляко, та мирисахме на мандра сума време.
Ето моята рецепта:
1. Взема се гасена вар на каша, не нещо си сухо и в чували. Добре е да бъде отлежала.
2. Разбиваме я с електрическа бъркалка и водичка, трябва да се получи по-гъсто от боза.
3. Прецеждаме я, за да няма бучки.
4. Изсипваме и разбъркваме да се разтвори добре СОЛ. Не пречи и да е повече, тогава стените блестят на слънцето, но 1-2 кг на чувалче вар най-малко. Така разбъркана е добре да постои около месец. Застраховаме се от "бомбички" от неугасени частици.
5. Варта нанасяме на подготвените стени (измити от винервайс и без латекс и тапети) с четка и мече като латекса.
В резултат получаваме хигиенични стени и тавани. До една - две години след боядисването няма и хлебарки. Т.е., ако влязат от някъде, хич не им е хубаво. Така боядисаните стени позволяват освежаване с по-тънък пласт вар многократно. Могат и много лесно да се покрията с латекс или тапет, но жалко.
Успех на любителите на екологичния живот!
, но незнам защо не ги ядът пущините , аааа и стоножка мернах или там както се казва...
следя с интерес
