Марисан,Здравейте,
Склонен съм да приема описваните механизми за съхнене, които ми се губеха досега.
Профи, макар и леко "конфликтно" обоснова тезата, че в отоплителния период съхнене навътре е невъзможно. От горния пост прозира, че пак допускате такава възможност.
Уточняващи въпроси, моля:
1. Въпросното съхнене навътре, да уточним - предполагам визира летния период. Или...?
2. Не е ли по-добра стратегия да се ограничи (предотврати) натрупването на влага в стената (пароизолация отвътре), вместо да се разчита на лечението на последствията? Вярно, с представения калкулатор, това изглежда почти невъзможно (особено при панел).
3. Какво става с конденза (вода), очакващ в стената благоприятния летен период - вероятно ще нанесе поразии на традиционните строй-материали (вата, гипскартон - с "висока капилярност", в частност) преди да се изпари отново?
Нека да започнем подред на Вашите въпроси. На първият от тях отговорът е: Да, става въпрос за изпарение точно през летния период (или изпарителния период). Колкото до втория Ви въпрос, то принципно сте прав, но ние изказваме съмнения, че това практически би могло да се случи в реалността на строителните обекти със стандартните методи и без големи допълнителни разходи.
За третият Ви въпрос принципното положение е, че трябва да се избягва образуването на конденз във вътрешността на строителните елементи. Това обаче в практиката не е възможно да се случи. Именно по тази причина се извеждат изключения от това принципно правило. Влагата в конструкцията, според тези изключения, се разглежда като безпроблемна, когато:
- строителните елементи, контактуващи с кондензиралата влага не се повреждат (корозия, развитие на микроорганизми и др.)
- образуваният в конструкцията конденз по време на изпарителният период (лятото) се отдава в околната среда (изпарява се от конструкцията напълно)
- при стенни конструкции образуваният (и натрупан) конденз не надвишава 3% от теглото на слоя (в някои държави 1,0 кг/м2)
- при покривни конструкции образуваният (и натрупан) конденз не надвишава 0,5 кг/м2 (в някои държави 1,0 кг/м2)
- ако образувалият се конденз контактува със слой изграден от материал, който не може да поема влагата, тогава той не трябва да е повече от 0,5 кг/м2
- ако образувалият се конденз контактува със слой изграден от дърво, то той не трябва да е повече от 3% от теглото на слоя
Смята се, че кондензиралата влага, едва в количества по-големи от посочените тук, може да доведе до повреди и трайни щети в строителната конструкция и материалите от които е изградена тя.