Има ли смисъл от вътрешна изолация? 88 мнения

[hellbull85]

А какво представлява топлинния дистанционер?

[naster]

Обикновено черен пластмасов частично или изцяло. Не е сребрист алуминиев

[Hursa]

До колкото съм се интересувал – „темата” за дистанционерите е доста любопитна .
Дистанционерите разделящи стъклата в стъкопакета значително влошават топлоизолационните качества на стъклопакета и това влошаване е съсредоточено по периферията му. Особено е критично това влошаване в долната част на стъклопакета, тъй като в най-ниските зони се спуска най-охладения газ, който го запълва. За да се намали това влошаване на топлообмена се въвеждат все нови материали с относително неголяма топлопроводимост – най-вече полимерни. До скоро, а дори и сега най-широко разпространени са алуминиевите и стоманените – но тяхната топлопроводност е значителна. Малко по-добри са стоманените – по-тънкостенни и с по-ниска топлопроводност от алуминия. (За да снижат допълнително топлопреминаването през дистанционера – периферията на стъклопакета се стараят да е относително дълбоко в профила на рамката.)
Проблема с дистанцонерите, до колкото разбирам е – че стъклопакета може да понесе значителни натоварвания при вятър духащ в посока на прозореца. В резултат на това усилията действащи върху дистанционерите са значителни. Трябва да понесат и относително големи вибрации. Освен това постоянно с изменение на атмосферното налягане действат усилия разтягащи или „пресоващи” тези дистанционери. Също така усилия стремящи се да ги огънат (с огъването на стъклата). Може да са много значителни и натоварванията в резултат на температурните разширения лятото – както на самите дистанционери, така и на стъклата (едно спрямо друго). Затова трябва да са с относително голяма здравина от една страна, а от друга да са с колкото се може по-тесен профил за да е малка площта на топлопреноса през тях, а и да не "заемат много" от площа на стъклопакета. Същевременно трябва да притежават добра „адхезия” („прилепване”) към материалите слепващи стъклото към дистанционера, а също така и към херметицити херметизиращи стъклопакета. За съжаление в някой отношения, така наречените „топли” дистанционери имат слабости. Особено нежелателни са по отношение на херметизирането.

Конвекторите искам да монтирам над щурца на вратата и да духа срещу прозореца, а розетката за свеж въздух в близост до прозореца, за да осигури гарантиран обмен в цялото помещение

Но конвекторите инсталирани високо горе и с въздушен поток насочен паралено на тавана – как ще затопли ефективно пода и ниските части на помещението. Как ще изтегли относително хладния въздух около пода за да го затопли.
Подавания въздух от вентилацията допълнително ще се затопля ли след рекуператора.

[naster]

За дистанционерите отново мога да се позова на същия източник. И пак на термографичните симулации. Инертния газ няма и нужда да го споменаваме.

За конвекторите, слагат се жалузи да насочват по вертикала. Освен това рекуператорът ще се грижи да обменя въздуха през помещенията, а не само в едно отделно. Дифузия. Рекуператорът има подгревателен елемент, който може да се върже към котела.

[Hursa]

Не споря, че има ефект от „топлите” дистанционери - чувствителен e ефекта. Но все пак - симулации, и дори и на симулациите, ако не обръщате внимание на цветовете, а на цифрите - се вижда, че все пак ефекта не е особено голям. И температурите на вътрешната повърхност на стъклопакета по перифериите, особено на долната - си остават относително ниски.
Жалузите насочват струята надолу, т. е. все пак няма да бъде към прозореца. А дограмата ще е в тази - относително по-хладна (поради все пак немалките топлинни загуби през прозореца), частично изключена от общата конвективна циркулация в помещението - ниша в стената. Допълнително периферията и - „засенчена” от „лъчистия топлообмен” в помещението. Но щом като сте го решили – аз не съм специалист в тази област.
Може би ще е добре да се използва това допълнително подгряване на въздуха от вентилацията, за компенсация.

[naster]

С дограмите и стъклопакета е малко или много компромис в този ценови сегмент, но енергийните печалби не са пропорционални на инвестицията по-нагоре от това. А жалусите мога да насоча срещу прозореца (не е касетъчен конвектор), а въздуха от рекуператора не-енталпиен, ще е по-сух, така че прогнозирам относително балансиране и малък шанс за конденз и поради акумулиращата способност на повърхностите на стените и пода да изравняват средните Т

[Hursa]

Всяка схема на монтаж на дограмата си има достойнства и недостатъци, до колкото знам и до колкото разбирам (сорри, че се повтарям). Добре е отоплението да се възползва от предимствата на избрания монтаж и може би още по-важно е да компенсира недостатъците (дори и неголеми).
Според мен избраната от вас „схема” на отопление не е удачна, а това евентуално ще подсили недостатъците на варианта на монтаж, който сте избрали.
Отоплението компенсира загубите на топлина в дома. Планирате да изолирате значително стените, тавана, пода – т. е. значително ще снижите топлинните загуби през тези ограждащи конструкции. А следователно, относителния дял на загубите през прозорците ще е по-голям – по-голямата част от топлината, постъпваща в помещението ще губите през прозорците.
Планирате да подавате тази топлина на противоположната част на помещението, спрямо прозорците. Това (според мен) ще създаде до някаква степен изразено по-топла и по-хладна част в помещението.
Планирате да подавате тази топлина в горната част на помещението, а при естествената конвекция топлият въздух се издига на горе – т. е. трябва принудително да го „насочите” надолу (да се „смеси” с по-хладния въздух около пода, частично да го „изтласка” и увлече нагоре, за да бъде затоплен през конвектора). Не е много удачно да го насочвате към прозорците, дори частично (отделно – предполагам, те ще са „далече” от конвектора и въздушната „струя” (не е въобще удачно да се подава, като изразена струя въздуха и вероятно няма да бъде) ще се разсее преди да го достигне.
Смятате да подавате въздуха от вентилационната система около прозореца. Постъпващия през рекуператора въздух все пак ще бъде с по-ниска температура (ако не го нагрявате допълнително след рекуператора) от въздуха в помещенията (защото обменя топлина с „извеждания” от помещенията въздух, а ефективността на рекуператора съвсем не е 100%). И подавайки този въздух около прозореца, допълнително ще увеличите разликите в температурите между обособените по-топла и по-хладна част на помещението. Ако все пак решите да използвате възможността за допълнително подгряване на постъпващия от вентилацията въздух до температура над тази в помещенията – ще имате допълнителен приток на топлина в помещението, съответно конвектора може да работи с по-малка интензивност. Това ще компенсира, до някаква степен недостатъка от подобно разположение на конвекторите (според мен).
(Може би ще е по удачно да се спрете на отопление, чрез вентилационната система? Разбира се в такъв случай няма да бъде само вентилационна система, а централизирано отопление, през което по-голяма част от въздуха ще рециркулира – отоплително-вентилационна система. Или централна климатизираща система – може да се използва и за охлаждане през лятото.)
Стените имат акумулираща способност, но във вашия случай те ще се загряват от въздуха (както и пода на помещението) подгрят от конвектора и практически ще „повтарят” температурните условия, които създадете в помещението (все пак те съвсем не са „топлинни тръби”). Най-вече, мисля, ще е относително хладна външната стена с прозореца, в долният и край и пода в зоните му към тази стена. Тези участъци най-слабо ще се "обдухват" с въздуха подгрят от конвектора в помещението.
Аз не съм специалист, както бях написал, но според мен ще е добре да потърсете компетентни хора за консултация. (Но може би сте се консултирали и следвате съвет на специалист.)
Извинявам се, за изказаното мнение.

[naster]

Аз нали затова пиша - за да получа отговори. Няма нужда от извинения. До момента не съм открил по-естетически издържан монтаж на отопление от този. По 25 глидера в стая няма да сложа, а пластмасов конвектор имам в офиса до мен: от 13 години се гледаме, няма да си го занеса и вкъщи. Подовото не ми допада заради инертността и високата цена на инвестицията, а и няма да мога да се охлаждам през него. Всичко казано е истина - аз се вслушвам. Единствено ми хрумва да вградя в ГК конструкция конвектори под прозорците. Или рамка от фурнирован талашит - в стил кабинет на директор на техникум, с фикус 2.20 м до него.