Фибран на прозорци преди поставяне на дограма? 19 мнения

[radius]

Добре, нека и някой друг да се изкаже, че да приема терминологията.

[preslav]

Добре, нека и някой друг да се изкаже, че да приема терминологията.

Според мен цялата теория е синтезирана в една нагледна графика - https://www.google.bg/search?q=%D1%82%D ... KZ4-yP9QJM:
Казано образно термомостът е нещото, по което ще мине топлината без да и се налага да плува в реката.
Пак според мен няма универсално решение и в една сграда винаги има термомостове - борбата е да се сведат до минимум.
По моята логика най-добре е конденза да остане по стъклата т.е. те да останат най-големия термомост.

[jekasus]

И аз не виждам смисъла от "фибран" преди поставянето на дограмата.

Има смисъл, само ако е нивелиран в светлия отвор на прозореца и уплътнението е гума или полиуретан ...
Иначе пак си има смисъл - изолация на обръщането на прозорец е по принципа на Мечо Пух...

[Hursa]

Вижда съм на новите коперации и къщи да слагат предварително фибран и след това слагат дограма. За каква цел се прави това? Питах няколко фирми за дограма и ми казват, че не е нужно да се слага предварително и че мога да обръщам прозорците след като монтират дограмата.

Темата е май теоретична . Поне аз до колкото съм се интересувал - твърдят, че е нежелателно - тъй като дограмата трябва да се фиксира "твърдо" поне в 8 точки, около всеки ъгъл в две (при по голяма по площ дограма - повече). Така, че в мястото на "опорите" вероятно трябва да се изреже фибрана за да се подложи "трупче".
Иначе, мисля, понятието "термомост" се "експлоатира" много, но то си е условно понятие. Твърди се, например, че термомост е всеки ъгъл на сградата поради несъответствите между вътрешната и външна повърхност в ъгъла (въпреки еднаквата по дебелина положена изолация, ако има такава). Термомост е и отвора за дограмата, поради същите причини. Дори да се положи (предварително) изолация с "дебелината" на монтираната на стената - пак ще е "термомост", но топлозагубите ще са по-малки. Всъщност в ъглите топлозагубите са по-ограничени поради затруднената циркулация на въздуха - това допълнително понижава температурите около ъглите. Докато около прозореца - обратно, са по-големи тъй като конвекцията е значително по интензивна - интензифицира се допълнително. Поради значително по-ниските изолационни качества на стъклопакета по отношение на изолираната стена - по-интензивните конвективни потоци сформирани покрай стъклопакета "увличат" и въздуха покрай стената. (Това ако няма отоплително тяло под дограмата, ако има потока е по различен.)

[torongill]

Защо прозорецът не се постави наравно с ръба на стената преди изолацията, или дори изнесен на планки, така че стената да е изцяло покрита?

[Hursa]

Да се монтира дограмата на външния ръб на стената или в слоя топлоизолация на планки е добро решение за „нискоемисионни” или „пасивни” сгради (до колкото знам). Около дограмата отново има повишени топлозагуби – топлината „постъпва” в стената, както около отвора така и през „периферията” на стената в самия отвор – зад дограмата. (Т. е. външната повърхност на стената около дограмата е по-топла – поради това загубите са по-големи.) В „нискоемисионни” и „пасивни” сгради обикновено слоя изолация е значителен, дограмата също би трябвало да е с много добри топлоизолационни качества – поради това загубите не са особено големи.
Но в „обикновени” сгради – до скоро, като стандарт приемахме 5 см „изолация”, а сега „нормата” е 8 см, но и при 10 см – зад дограмата в отвора на стената се оформя обем, частично отделен от циркулацията на въздуха в помещението. Този обем граничи с дограмата – която отстъпва по топлоизолационни качества на изолираната стена. От четири страни е ограден от отвора в стената – също с повишени топлозагуби. Поради тези причини, този частично отделен обем е с чувствително по-ниска температура. За това е възможна поява на конденз по дограмата или в долният край на отвора, зад дограмата – този участък се „обтича” от изстудения низходящ поток въздух охладен от контакта си с дограмата. (Дори в дограма с добри топлоизолационни качества, често се образува конденз в долната част на стъклопакета близо до периферията – поради конвекцията в стъклопакета там газа е най-студен и най-вече дистанционера на стъклопакета е със значително по-слаби изолационни качества от колкото стъклопакета, далече от периферията, както и от профила на дограмата.) Поради това, смятам, че в сгради с не особено „добра” изолация (с не много ниски топлозагуби) – не е желателно монтиране на дограмата на външната повърхност на стената. Мисля, че трябва да се монтира на вътрешната повърхност на стената или близо до нея. (Според мен, е добре да има на тази стена, с прозореца – и вътрешна топлоизолация в допълнение на външната и обръщането на дограмата с топлоизолационни материали – особено, ако на тази стена е и отоплителното тяло.)

[torongill]

Съгласен съм, че ако имаме налична малка като количество изолация, термозагубите ще са по-високи, но не съм съгласен, че ще има съществено намаление на температурата, което да доведе до строго локален конденз. Ако говорим за правилна дограма и достатъчно добър стъклопакет (троен, с по-дебело средно стъкло, аргон и к-стъкло), тогава топлозагубите през такъв пакет ще бъдат по-ниски в сравнение с панелна стена с 2 см фибран (обикновено както се обръща). И не би трябвало да има конденз.

Така че... въпреки всичко, бих предпочел дограмата да е до ръба на стената. По-този начин по-голяма част от стената ще вътре в изолационния пакет и ще бъде по-топла. И площта, с намалените топлозагуби ще бъде прозорецът, а не прозорецът + 5см ивицa с дължина обиколката на прозореца.

[Hursa]

И аз съм съгласен, конденз ще има само, ако има условия за това . (Предполагам, варианта за който пишете – е дограма на външния ръб на стената, или в слоя изолация, като в първата реплика.) Сигурно не напразно в „пасивни” и „нискоенергийни” сгради такъв вариант на поставяне на дограмата е предпочитан. (Допълнително, така прозореца не е засенчен по отношение на слънцето от отвора в стената, а при пасивните сгради дебелината на стената е сравнително голяма.) Външната повърхност на стената около дограмата с повишени топлозагуби, при такъв вариант ще бъде по-малка в сравнение с варианта – дограма на вътрешния ръб. Но пак ще има участък около дограмата с повишени (относително) топлозагуби. Но самата дограма – в този случай – отвън е изложена директно на въздушните течения обтичащи сградата. Когато е на вътрешния ръб – отвора в стената я отделя, „засенчва” от директното обтичане – разбира се само до някаква степен. Малко по „лошо” е положението от вътре. Когато е на вътрешния ръб – циркулиращия от конвекцията въздух (естествена или принудителна до някаква степен – в случай на отопление с климатик например) я обтича директно – затопляйки я. Когато е на външния ръб – до някаква степен дограмата е отделена от тази циркулация – поради това тя по-малко се „топли” от въздуха в помещението. Допълнително – монтирана на вътрешната повърхност – върху дограмата попада малко по-голям поток лъчиста енергия – излъчена от по-топли вътрешни стени, таван, под, мебели, обитатели и отоплително тяло. Когато е на външния ръб – дограмата в някаква степен е „засенчена” от това излъчване – а то като цяло съвсем не е малко – над 50 - 60% от общия топлообмен в помещението се осъществява от лъчението. Ако отоплителното тяло е монтирано под отвора на прозореца – ако е на вътрешния ръб – най студения край – долния – на дограмата директно се обтича от затопления издигащ се въздух. Ако е на външния ръб – най-студения долен край не се обтича от този най-затоплен въздух от отоплителното тяло. А в този обем зад дограмата се образува местен циркулационен кръг – част от затопления въздух се отделя в горния край на отвора в стената и се спуска охлаждайки се покрай дограмата. В известна степен този обем е отделен от „завесата” топъл въздух сформирана от отоплителното тяло. Разбира се, не е задължително да се достигнат условия за конденз – при добра дограма, стъклопакет, достатъчна външна изолация и не голяма влажност в помещението. (Дори да се образува малко конденз върху долния край на стъклопакета нощем при изключено или намалено отопление, едва ли ще е голям проблем.)
А защо по-дебело средно стъкло в тройния стъклопакет? Всъщност то може да е най-тънко (според мен). При троен стъклопакет – за да се постигне по-добър топлоизолационен ефект от двете газови прослойки – нискоемисионните стъкла би трябвало да са две – по едно (с нискоемисионното покритие) във всяка от газовите прослойки. Като газ за запълване на стъклопакета – ако газовите прослойки са относително не широки (- до около 16 мм) – криптона дава по-добри резултати (в сравнение с аргона), особено по отношение на температурите в периферията на стъклопакета (долната периферия е възможно „проблемната”). (За топла периферия най-важно е да се използват т. н. топли дистанционери, от ПВХ май са най-добри, за сега.)

[torongill]

По-дебело средно стъкло, за да се намали нивото на шума, проникващ отвън.