Влага конденз на покрива в масарда помогнете ! 55 мнения

[zz_stefanov]

Е то тогава кондена ще легне на гипсофазерчето

Ако покрива е вентилируем няма да легне нищо, но ще е студено и тогава подпокривното пространство става небагоприятно за обитаване

Е нали рязката границата между топлото и студеното ще стане при гипсофазерчето. Всичките пари от къщата ще се кондензират върху него, освен това че ще е студено за ползване.

[chapara]

Не Най студена ще е дъсчената обшивка под керемидите

[zz_stefanov]

То не е въпроса къде е най студено, а къде ще се кондензират парите
Като се шпаклова ще е на гипспфазерчето.

[muhala]

То не е въпроса къде е най студено, а къде ще се кондензират парите
Като се шпаклова ще е на гипспфазерчето.

Прав си. Ще стане конденз защото фазера ще е студен.
Вариант ли е един сандвич от гипсфазер/фибран/гипскартон като картона е към обитаемото помещение.
Така картона ще е топъл и няма да кондензира. Фибрана пък ще спре влагата да излиза към фазера.

Ще трябва да се проветрява задължително. То така или иначе си проветряваме къщите.

[fbr]

Я вещите в покривостроителството да се изкажат, при студен таван, само билен отдушник достатъчен ли е за битумни керемиди върху OSB. Имам два навеса правени така и нямам грижи. Та имам една къща на старите на село, керемидите са за изхвърляне, да не качвам горе тежести ми е идеята.

[Hursa]

Извинявам се, че ще се правя на знаещ. Конденза се появява, когато температурата на въздуха или повърхността стане равна или по ниска от температурата на оросяване. А тази температура зависи от влажността на въздуха – колкото е по ниска абсолютната му влажност, толкова е по ниска температурата на оросяване (или кондензация на парите). Когато охлаждаме въздуха, в който се съдържа някакво количество пара, неговата относителна влажност се повишава и когато тази относителна влажност достигне 100%, по нататъшното охлаждане е съпроводено с отделяне на тази пара, с неината кондензация. За да започне тази кондензация не е необходима повърхност, достатъчно е въздуха да е достатъчно студен, тогава се получава т. н. обемна кондензация. Така се образуват облаците, мъглата. Но трябва да се има предвид , че при кондензацията се отделя топлина, т. н. топлина на фазовия преход. Въздуха е с малка топлоемкост и малкото отделяне на влага в не много охладен въздух самоограничава процеса – защото той се затопля. Ако има студена повърхност на твърдо тяло – тъй като то по принцип е с много по голяма топлоемкост – малкото отделена топлина не успява бързо да загрее тази повърхност. Твърдото тяло – обикновено е и със значително по-добра топлопроводимост – поради това тази отделена топлина на повърхността му бързо се разпространява по тялото и поради това мястото където се е образувал конденза си изменя температурата незначително. А това означава, че на тази повърхност може да кондензира значително количество влага. Поради това обикновено в помещенията обръщаме внимание именно на студените повърхности.
Но какво исках да кажа със всичко това. Не трябва да гледаме коя е най-студената повърхност, а повърхността, която е достатъчно студена за да започне конденз. Т. е. това дали ще започне конденз на дъсчената обшивка под керемидите, самите керемиди или хидроизолацията или гипсофазера – зависи от това, кое е достатъчно студено, за да започне кондензация при влажността на въздуха (абсолютната), който контактува с тази повърхност. Така, че ако е достатъчно студено или влажно конденз може да има както по обшивката, така и по гипсофазера. (Ако приемем, а обикновено е така зимата, че в помещението въздуха е с по-голяма влажност - то кондензирайки част от влагата на вътрешната повърхност абсолютната влажност намалява. И въпреки, че гипсофазера е с малко паросъпротивление и особенно, ако над гипсофазера имаме приток, макар и минимален на външен въздух - може да се окаже, че пространството над гипсофазера е с влажност по малка от 100% (относителна). Но пък и кондензиралата влага капилярно ще се разпространява по него и ще достига горната повърхност. И ако там влажността е по-малка от 100%, ще се изпарява - повишавайки влажността в това пространство.) А може и само по гипсофазера, точно под билото – под билото се образува зона с повишена топлозагуба. Вътрешната повърхност, точно където се срещат двата ската е значително по-малка от външната. Освен това, около билото - от образували се вихри поради вятър, от образували се течения между сградите или около сградата, или дори само от конвекцията на въздуха покрай сградата – се получава повишен топлообмен. Поради това, вътрешната повърхност получаваща топлина от помещението интензивно губи тази топлина през по голямата външна повърхност. От друга страна поради образувалия се ъгъл около билото – циркулацията на вътрешния въздух около това място е затруднен, което още повече ограничава постъпването на топлина около този участък. Затова, мисля, при застудяване на времето и поддържане на относително постоянна вътрешна температура и влажност – евентуално първо там би се появил конденз. Дори конденза може да не е на самата повърхност, а във въздуха контактуващ (и почти неподвижен) с тази вътрешна повърхност под билото.
Трябва да се има и предвид, че за да се образува мухъл (или плесен), съвсем не е необходимо наличие на конденз или вода. Повишената относителна влажност на въздуха над около (до колкото знам) 80% е достатъчна (мухъла улавя необходимата му влага и от въздуха, като дори отлага уловената излишна влага около мицелите си – все едно, че се е образувал конденз). Така, че появата на мухъл в такива застойни зони в помещението е възможен дори само поради охлаждането на въздуха в тези зони и поради това - повишаването на относителната му влажност над определена стойност.

[krismarg]

Макар че така, конденза на първо време ще изчезне, според мен, е съвсем половинчата мярка, а ще се хвърли много труд. И най-вероятно на лято отново ще е необходимо да се повтори, и да се направи изцяло. Затваря се слоя изолация двустранно от паронепропускливи прегради, но те не са "херметични". Въздух ще прониква, а заедно с него и влага. И това на покрив. Мисля, ще има конденз и той ще се натрупва, защото не може да изсъхне малкото проникнала влага. Не бързо, но ще се натрупва. Докато започнат нежелани процеси в слоя вата. А и натрупаната влага рано или късно ще си намери път, това са наклонени повърхности, ще се стича по тази непропусклива мембрана, ще влошава и все повече изолационните качества на ватата.

От долу се монтира пароНЕпропусклива мембрана, а отгоре т.е. над дъсчената обшивка парпропусклива. Ако е направено както трябва, няма от къде да влезе влажен въздух в конструкцията. Няма значение дали помещението е мансарда или покрив, който в последствие би могъл да се усвои. Тези мембрани пазят конструкцията и изолацията. Целта им е условията за образуване на конденз да се минимални и ако се появи това да се случи над паропропускливата мембрана, т.е. под керемидите, където са създадени условия за вентилиране.

[VLADO66]

Аз си държа на това, което предложих- билна вентилация.Така и така трабво да се направи.Първо нея и след това да се види дали има ефект.Ако няма, се правят паропрегради и всичко останало.

[Hursa]

Макар че така, конденза на първо време ще изчезне, според мен, е съвсем половинчата мярка, а ще се хвърли много труд. И най-вероятно на лято отново ще е необходимо да се повтори, и да се направи изцяло. Затваря се слоя изолация двустранно от паронепропускливи прегради, но те не са "херметични". Въздух ще прониква, а заедно с него и влага. И това на покрив. Мисля, ще има конденз и той ще се натрупва, защото не може да изсъхне малкото проникнала влага. Не бързо, но ще се натрупва. Докато започнат нежелани процеси в слоя вата. А и натрупаната влага рано или късно ще си намери път, това са наклонени повърхности, ще се стича по тази непропусклива мембрана, ще влошава и все повече изолационните качества на ватата.

От долу се монтира пароНЕпропусклива мембрана, а отгоре т.е. над дъсчената обшивка парпропусклива. Ако е направено както трябва, няма от къде да влезе влажен въздух в конструкцията. Няма значение дали помещението е мансарда или покрив, който в последствие би могъл да се усвои. Тези мембрани пазят конструкцията и изолацията. Целта им е условията за образуване на конденз да се минимални и ако се появи това да се случи над паропропускливата мембрана, т.е. под керемидите, където са създадени условия за вентилиране.

Но при питащия, до колкото разбирам, имаме битумни керемиди, монтирани вероятно с лепене и коване. Най-вероятно и върху хидроизолиращ слой. Ако е направено всичко добре, те са паропреграда, не отстъпваща по ефективност на тази която ще се монтира под ватата. Под тази хидро и паропреграда е поставен слой вата. След това паропропускливо фолио - което в случая е безсмислено, поне според мен. И още един слой вата.
Като добави паронепропускливо фолио отдолу - ватата е "задушена" между две паронепропускливи прегради. И тъй като, както и да се стараят все пак това е покрив, не кораб - това всичко не е херметично - и въздух все ще прониква. Температурите, особенно на покрив постоянно се менят, влагата от проникналия въздух могат да кондензират. И тогава тези надеждни паропрегради - надеждно възпрепятстват изсъхването на образувалия се конденз. И когато това се повтаря всеки ден, колкото и малко количество въздух да прониква - след време ватата ще "подгизне". Затова, до колкото разбирам - съветват под керемидите, монтирани евентуално на хидроизолация да се направи вентилационен слой (въздушна междина) отворен към вентилационни отверстия - входящи под стрехата и изходящи - около билото. И тогава паропропусклива (но водо непропусклива) преграда - под този слой, над ватата. Под ватата - паропреграда. Така ватата е "отворена" за вентилация отгоре - и ако проникне влажен въздух - слоя изолация след това има възможност да изсъхне. Ако се образува конденз под керемидите и обшивката - той също се изсушава от конвекциония поток през този вентилационен слой. По принцип дори съветват за два вентилационни слоя при мансарда, до колкото съм срещал. Първия вентилационен слой, след това хидропреграда (- по възможност такава на която долната повърхност възпрепятства свободното стичане на образувал се кондензат) отделяща го от втория вентилационен слой. (И двата вентилационни слоя, "отворени" към вентилационни отверстия. Така образувалия се конденз в първия вентилационен слой, евентуално под обшивката на керемидите - "капе" върху хидропреградата, а не върху паропропускливото фолио, което все пак съвсем не е така надеждна хидропреграда. Така първия вентиалационен слой се "грижи" за подсушаване на обшивката под керемидите и организиране на отвеждане при образуване на обилен конденз (особенно ако няма хидропреграда под керемидите), а втория - за "вентилиране" на слоя топлоизолация.

Аз си държа на това, което предложих- билна вентилация.Така и така трабво да се направи.Първо нея и след това да се види дали има ефект.Ако няма, се правят паропрегради и всичко останало.

Ако под тези вентилационни отверстия се намира непосредствено ватата (вероятно прикрита от паропропускливо фолио, ако няма такава е "голям проблем", мисля) - тогава няма свободна вентилация на слоя вата, вентилира се по протежение на ватата, през ватата, а това са метри вата. По лошото е, според мен, а и имаше подобна тема - около отверстието ватата се охлажда значително повече, и добралия се все пак въздух до тази област кондензира влагата си непосредствено във ватата. При организиран вентилационен слой - в който въздуха се движи под действие на свободната конвекция - температурата му около изходящото отверстие на билото е най-висока.
Разбира се, това са голи разсъждения, твърде вероятно е да са погрешни.

[krismarg]

Може да не са грешни разсъжденията. Горната вата плътно ли е набутана до обшивката? Обшивката преди полагането на шиндлите минавана ли е с хидроизолация? Ако е "да", "да" има голям проблем.
amihailowski да каже как е.