Напишете въпрос свързан със санирането.
Като се замисля, основно охлаждането в жилището се получава чрез прозорците.
Имам следното питане. Дали знаете някакъв вариант за ефикасно изолиране на стъклата на прозорците, така че да не се нарушава прозрачността им, и до сега има ли измислено някакво предпазващо покритие?
Това само, за което се сещам, е прилепяне на прозрачно PVC фолио (или с някакъв лак, спрей?) за стъклото, от вътрешната страна на междукамерното пространство, но дали ще има някакъв ефект?
Благодаря!
nihonjin - специалист
И аз съм мислил по въпроса. За покритие не знам, но вече има плътни поликарбонатни плоскости с ултравиолетова защита, с които може да си смениш стъклата. Много са скъпи обаче - в пъти по-скъпи от стъкло със същите размери.
Иначе съм си мислил за следния вариант: Правя си капаци за стъклата от Фибран (естествено тапициран с някакво фолио за да изглежда добре). Като се стъмни ги слагам, сутрин ги махам. И без това вечер е най-студено, но проблема е, че е голяма играчка.
KirilUzunovrRaichev написа:
Като се замисля, основно охлаждането в жилището се получава чрез прозорците.
Имам следното питане. Дали знаете някакъв вариант за ефикасно изолиране на стъклата на прозорците, така че да не се нарушава прозрачността им, и до сега има ли измислено някакво предпазващо покритие?
Това само, за което се сещам, е прилепяне на прозрачно PVC фолио (или с някакъв лак, спрей?) за стъклото, от вътрешната страна на междукамерното пространство, но дали ще има някакъв ефект?
Благодаря!
gogo1113 - специалист
Когато стъклата са в стъклопакет загубата на топлина е минимална. Между стъклата на пакета средата е вакуум, който не пропуска топлината. Има и изпълнение на пакетите с газ аргон, както и с т.н. "ка" стъкло, което пък не пропуска обратно влязлата в помещението топлина от лъчите на слънцето - когато грее пряко към помещението.
8180 - майстор
В съвременното жилище стъклопакетът си е най-студен, дори с всичките екстри.
За "вакума" Велси да каже.
torbalan - Дървен философ
e, има троен стъклопакет и през него загубите са минимални...
velsi - Почетен майстор
Не е вакуум, а технически сух въздух, който е добър изолатор.
EDI - майстор
Абе, по света има всякакви технологии - химически, с термофолио и т.н., има доста из мрежата, ама като удариш чертата просто не е рентабилно.До сега не съм чел да се е наложила някаква технология масово.По-добре една ПВЦ щора на двоен или троен стъклопакет, отколкото хиляди лева за подобни неща.За вакуума - доколкото знам, пакетите не се вакуумират, а или е въздух или се пълнят с инертни газове.Тук има колеги специалисти, те да кажат.
8180 - майстор
torbalan написа:
e, има троен стъклопакет и през него загубите са минимални...
Нещо само си пишем - колко "минимални" U=0,3 -0,5 - 1,5? :?
Измислих какво да направя. За сега ми е само идея, но ще го реализирам, вероятно с някакви модификации.
Реших от вътрешната страна да сложа прозрачно, самозалепващо се фолио за опаковане, после да изрежа парче от прозрачен плексиглас, с дебелина 2.5 – 3 мм. и дължина и височина, колкото стъклото на прозореца, след което по периферията на цялото стъкло слагам по-яка двойнозалепваща лепенка с ш. 1 см. Върху нея полагам плексигласа, а луфта между него и стъклото ще го скрия с гумен или силиконов уплътнител с подходящ цвят за прозорци и врати.
От външната страна ще сложа само фолио.

Някакви предположения дали няма да се получи конденз между плексигласа и стъклото, и дали няма да се деформира плексиглас с такава дебелина от температурите след време?
Последна промяна от KirilUzunovrRaichev на пет фев 18, 2011 8:31 pm, променено общо 1 път.
velsi - Почетен майстор
Възможно е и да се получи. Във въздуха, който ще остане между този плексиглас и стъклото ще има влага, която при определени условия ще кондензира по стъклото. Нещо като разхерметизиран стъклопакет, ако си виждал. А по-интересното е: как ще гледаш през това нещо?

Тема "Изолация на стъкло" | Включи се в дискусията:


Сподели форума:

Бъди информиран. Следвай "Направи сам" във Facebook:

Намери изпълнител и вдъхновения за дома. Следвай MaistorPlus във Facebook: