miroki написа: Т.е. лятото стъклото е нагрято и пропуска по-малко топлина, а зимата като е студено има по-висока пропускливост.Няма отношение към това лято или зима е.
Това ли е ползата?
Питам, понеже имаше тема за стъкло 4 сезона на северно изложение.
Нека имаме „двоен” стъклопакет.
Зимата обикновено в помещенията е топло, навън студено. Вътрешното стъкло контактува с вътрешния топъл въздух. Вътрешните тела - отоплителни тела, хора, вътрешни повърхности на стени, таван, под, мебели и други предмети, които са относително топли - излъчват в дълговълновата част на инфрачервения спектър и част от излъченото попада върху стъклото. Поради това - вътрешното стъкло на стъклопакета е чувствително по-топло от външното. Вследствие на това - има топлопредаване от вътрешното стъкло към външното. (Външното стъкло от своя страна, топлоотдава към външната среда, която е по-студена от него - и по такъв начин имаме топлозагуби от помещението през стъклопакета.)
Покритието на к-стъклото или на стъклото 4-сезона влошава топлопреноса, лъчистия топлопренос, между двете стъкла. Стъклото, за това ниско температурно излъчване от стъклата (едно към друго), от предметите, от хората, от повечето отоплителни тела (освен, ако не е открит огън например) - е непрозрачно. (Все едно стъклопакета не е от две стъкла, а два листа шперплат, например. Има такъв „тип” топлоизолиране на сгради - изграждане на двойна стена с въздушна прослойка (около 5 см) между двата зида, на нея основно се дължат топлоизолационните качества на такава двойна стена. За да се подобрят, при това значително, топлоизолацонните качества на тази въздушна прослойка, се поставя алуминиево фолио, залепено на единия зид, обикновено на външната повърхност на вътрешния зид (подобно на нискоемисионния слой нанесен на външната повърхност на вътрешното стъкло, повърхността „обърната” към другото стъкло). Това фолио намалява значително лъчистия топлопренос между двете стъкла и ефективността на въздушната прослойка, по отношение на топлоизолационните и качества нараства около два пъти.) Благодарение на този влошен топлопренос, топлинните загуби през стъклопакетите на прозорците намаляват значително, а това пести енергия за отопление. (Отоплението компенсира топлозагубите от помещението (след като се е затоплило) - през стени, прозорци, таван, под, вентилационни.)
Лятото, когато навън е по-топло, отколкото в помещението - например нека се охлажда от климатик - външното стъкло е по-топлото. То контактува с външния по-топъл въздух. Външните тела - стени на сгради, земята, предмети и др. - излъчват в дълговълновата част на инфрачервения спектър и част от излъченото попада върху стъклото на прозореца. Поради това - външното стъкло на стъклопакета е чувствително по-топло от вътрешното. Вследствие на това - има топлопредаване от външното стъкло към вътрешното. (Вътрешното стъкло от своя страна, топлоотдава към помещението, което като цяло е по-хладно от него - и по такъв начин имаме приток на топлина към помещението през стъклопакета.) И ако едното от стъклата е к-стъкло или стъкло 4-сезона, също се влошава лъчистия топлопренос, между двете стъкла. Съответно ще се намалят топлинните постъпления през стъклопакетите на прозорците, а това ще спести енергия изразходвана от климатика за охлаждане. (Охлаждането в резултат на работата на климатика компенсира топлинните постъпления в помещението (след като е охладено до нужната ни температура) - през стени, прозорци, таван, под, вентилационни.)
Когато такова покритие (нискоемисионно, независимо на к-стъкло или на стъкло 4 сезона) е на по-топлото стъкло, на по-топлата вътрешна за стъклопакета повърхност (на стъклото) - „работи” малко по-ефективно, но разликата е твърде малка. Освен това - покритието на стъкло 4 сезона - поглъща по-малка част от попадналото върху него излъчване (когато една повърхност е непрозрачна за определена дължина на вълната - попадналото излъчване с такава дължина на вълната, частично се поглъща, частично се отразява - и колкото по-голям процент се отразява, толкова по-малък се поглъща, и колкото по-слабо поглъща една повърхност - толкова по-слабо излъчва). Покритието на стъкло 4 сезона е малко по-ефективен отражател на дълговълновото инфрачервено излъчване и „по-слаб” поглътител на такова излъчване, и съответно е „по-слаб” излъчвател (в тази дълговълнова инфрачервена област от спектъра). Но разликата - за тази, област от спектъра - между покритието на к-стъклото и на стъклото 4 сезона - е сравнително много малка. Много по-голяма е разликата между двете покрития - за лъчението в късовълновата област на инфрачервената област и за видимата област от спектъра.
(Когато върху повърхност на прозрачно за определена дължина на вълната тяло - попада излъчване с такава дължина на вълната - то една част от излъчването се поглъща, част се отразява от повърхността и част преминава през тялото. При „прозрачно” тяло - поглъщането на попадналото излъчване е в обема му. Но понятията „прозрачно” и „непрозрачно” тяло или вещество са условни. Много тънък слой от всякакво вещество е прозрачно - например тънко фолио от метал. Т. е. на „непрозрачните” тела - тънък слой от повърхността е „прозрачна”. Стъклото - макар и прозрачно за излъчване от видимата област от спектъра - част от такава светлина поглъща (и стъклото се загрява), а част от нея отразява - както от повърхността през която светлината „постъпва” в стъклото, така и от повърхността, през която светлината „напуска” стъклото. И колкото е по-дебело стъклото, независимо от степента му на прозрачност, толкова по-голяма част от преминаващата светлина се поглъща. По същия начин и покритието от метал или полупроводящо вещество (метални окиси, например) - нанесено на едната повърхност на стъклото (к-стъкло или стъкло 4 сезона) - е до определена степен прозрачно за част от късовълновата област на инфрачервения спектър и до определена степен прозрачно за видимото излъчване - защото е достатъчно тънко (за излъчване с относително „къса” дължина на вълната). При к-стъклото този нанесен слой е относително по-тънък. При стъкло 4 сезона - слоя е по-дебел или по-често са няколко отделни слоя - така се увеличават повърхностите - и се увеличава отразяването. Но трябва да се направи теоретична тема за радиационния топлообмен, за да се дадат основните понятия, за който се интересува.)
Така стъклото 4 сезона - отразява определена част от излъчването на слънцето (слънчевите лъчи) попадащо върху прозорците на помещението (многократно по-голяма по сравнение със к-стъкло или флоатно). Ако това излъчване попадне в помещението, ще се погълне до голяма степен. Попадайки в помещението, дори да се отразява частично от предметите вътре, то с голяма степен на вероятност, ще попадне отново на вътрешна за помещението повърхност и там отново се поглъща частично. Така, много голяма част от излъчване попаднало в такова полузатворено пространство се поглъща и съответно загрява предметите вътре, които от своя страна загряват въздуха. И тъй като излъчването на слънцето във видимата област на спектъра, заедно със късовълновата част от инфрачервената област на спектъра носи над 90 процента от слънчевата енергия достигаща земята - то дори да се отрази не особено голяма част от прякото слънчево излъчване, попадащо върху прозореца - това значително ще се съкрати постъпващата слънчева енергия.
Знае се, но ще си позволя да го напиша. Топлоизолацията, както и добре топлоизолращите стъклопакети - просто изолират помещенията от външната среда. Например - балтона поставен на закачалката не топли - той просто намалява топлозагубите на тялото когато го облечем, ограничава разсейваната от тялото топлина. Ако например - едно добре топлоизолирано помещение, с добре топлоизолиращ стъклопакет - го отворим през зимата за цялата нощ, когато навън е минус 10. Сутринта го затворим и деня да е топъл - плюс 10 градуса - то в помещението, ако не го топлим, благодарение на добрата топлоизолация температурата (в помещението) ще се задържи много ниска. Това много по често го забелязваме лятото. Вътре в помещенията седят или работят хора, отделят топлина, готви се, работи перална машина, къпем се - дейности при които се отделя топлина. И ако допуснем в помещението да стане по-топло от колкото навън - то разбира се добрата топлоизолация и добре топлоизолиращия стъклопакет ще намали разсейваната от помещението топлина. Много често - дървена дограма, на която са се отваряли всички крила се заменя ПВЦ дограма например, с нискоемисионно стъкло на стъклопакета, на която се отваря едно крило от три секции. Често това се прави, когато се поставя и топлоизолация. Докато преди смяната на дограмата - вечер са отваряли всички крила - и топлината проникнала и отделена през деня в помещението се е разсейвала - през този широк отвор, както чрез постъпването на по-хладен въздух отвън и „изтласкването” на по-топлия въздух от помещението. Също и чрез излъчването на вътрешните затоплени повърхности. Така стени, под, таван предмети са се охлаждали сравнително интензивно до температура близка до нощната. Когато можем да отворим само едно крило - значително сме стеснили отвора за тази естествена вентилация. Допълнително - добре топлоизолиращия стъклопакет на неотваряемите крила пречи на разсейването на топлината нощем. В такъв случай, не в нискоемисионното стъкло е проблема.
Често се казва, че к-стъклото създава „парников ефект”. Погледнете парниците - обикновено са изградени от единично „бяло” стъкло - но и то създава парников ефект. Слънчевата енергия проникнала през остъклението - загрява земята, която затопля въздуха, а стъклата „препятстват” загубата, ограничават топлозагубите - задържат топлия въздух препятстват постъплението на хладен въздух, който би охладил затоплената земя. Стъклопакета с нискоемсионно стъкло (к-стъкло) просто изолира значително по-добре.
През прозорците, ако се огряват пряко от слънцето (особено под ъгъл близък до 90 градуса, например, когато слънцето е ниско следобед и прозореца е западен) - постъпва значително количество топлина. Тогава, дори прозореца да е отворен - помещението може да се затопли значително. Ако се постави стъкло 4 сезона на такъв прозорец - той чувствително ще снижи постъплението на тази слънчева енергия. Но ще снижи постъплението на тази слънчева енергия и през зимата (а тогава слънцето е по-ниско и постъплението през южен прозрец, може да е дори по-голямо). Затова, до колкото знам, на „пасивни” и „нискоенергийни” сгради се избягва поставянето на стъкла от типа „4 сезона”, а прозорците се стараят да са повечето или всички - на стената с южно изложение. Поставянето на щора (особено външна) или засенчващи капаци - много по-значително биха снижили постъплението на слънчева енергия по сравнение със стъкло 4 сезона, така, че стъклопакетите може да са с к-стъкла. Ако прозорците са засенчени или са със северно изложение - през тях постъпва разсеяна светлина - но тя „носи” многократно по-малко енергия от пряката (северните прозорци, през лятото, когато „денят е по дълъг” - се „огряват” рано сутрин и късно вечер, но слънцето тогава е много ниско и сграда или дърво - дори да са много далече от прозореца, могат да го засенчат - сенките са „дълги”). (За пример, колко по малко енергия носи разсеяната светлина, може да се разгледа добива от фотосоларна батерия, поставена на сянка или в облачен ден.) Но също така, трябва да се има предвид, че близки до прозореца светли стени (и особено с отразително покритие) или прозорци със стъкла 4 сезона на съседни сгради, водни повърхности и др. - могат да отразяват попадащата върху тях слънчева енергия и в посока прозореца - така отразената енергия, може да е значителна.
Освен това, стъклата 4 сезона са с по-ниска светопропускливост. Това означава, че прозорец разчетен по размер - така, че да пропуска достатъчно светлина според строителните норми, ако стъклопакета е от „бели” или к-стъкла - не би пропускал достатъчно, ако се постави стъкло 4 сезона. А това означава, че ако искаме в помещението през деня прониква достатъчно дневна светлина и да отговаря на нормите - такъв прозорец трябва да е по-голям, а обикновено през прозорците се губи най-много топлина разчетено на единица площ, дори при стъклопакет с много добри топлоизолационни качества. Стъклата 4 сезона - поне до колкото знам, се изготвят по значително по-скъпа технология - поради това са чувствително по-скъпи, докато к-стъклото е близко по цена до „бялото”.
Поради всичко това - не мисля, че могат да се дават универсални съвети. Всеки сам трябва да прецени и реши - кое е най-подходящо в неговия случай и според неговите изисквания.
Всичко изписано е до колкото го разбирам, може да греша. И се извинявам, че се получи прекалено дълъг „пост”, повтарящ частично други мои „реплики” по темата.