Цената в случая наистина не е най-важното - като си форумец, ще ти свърша работа с термокамера и безплатно... ако мога да ти я свърша. Термографията е прекрасен метод и наистина разширява неимоверно диагностични възможности на специалиста, но дори и тя не е способна на чудеса. Шири се мнението, че термокамерата е едва ли не лек за всякакви болести и с нея може да се гледа като с рентген, а тя е само уред за измерване и визуализиране на температури - нищо повече от това. С колегата сме подбрали някои по-изразителни снимки, които илюстрират възможностите на технологията, но на практика локализирането на теч с помощта на термокамера далеч не винаги е възможно. Именно неоправдано високите очаквания на много клиенти ме карат вече да не приемам обекти с локализация на течове. По причини от физичен характер съществуват редица ограничения:
ПП
Е, ако имах ултразвуков корелатор или поне стетоскоп, щях да предпочета тях
- Термокамерата може да наблюдава единствено собственото повърхностно топлинно излъчване на обектите, както и отразеното от тях излъчване на други обекти. За структури в дълбочина може да се съди само косвено, от предизвиканите промени в повърхностната температура. Температурният отпечатък на зазидани тръби си наблюдава само, ако през тях тече флуид с различна температура или поради външни причини съществува интензивен температурен градиент.
- С термокамера течове могат да се локализират ако:
- Изтичащият флуид има значително различаваща се от околната среда температура и околната среда позволява образуването на достатъчен температурен градиент, необходим за точната локализация на точката на изтичане.
- От навлажнената повърхност има достатъчно интензивно изпарение (околният въздух трябва да не е с много висока влажност), за да предизвика наблюдаемо снижение на температурата - поне 0,03-0,05°C. Обилно овлажнената повърхност създава обширно еднородно температурно поле, което също затруднява локализацията. Оптимално приложение за метода са влажни зони, незабележими с невъоръжено око.
- Намиращата се в капилярите на материала течност променя топлопроводимостта му така, че при въздействие с топлоизточници се образуват зони с различна температура.
- Намокрената повърхност може да има различен коефициент на чернота от сухата, но това се вижда най-често и с просто око.
- Наблюдаваната повърхност е достатъчно еднородна и да няма изкривяващи картината резки температурни градиенти, предизвикани от топлоизточници, слънчево греене, структурни елементи като шахти и др.
- При липса на изпарение повърхностната температура на влажните зони не се понижава, затова повърхности, закрити с паронепроницаем материал (фолио, фаянс, блажна боя и др.), не могат да се обследват директно. Теоретично могат да се приложат методи, които да направят влажностните градиенти наблюдаеми, но това рядко може да бъде оправдано от гледна точка на ангажираните ресурси.
- Използването на термокамерата при локализация на течове от геоложки характер и дефекти в хидроизолацията в приземни помещения е неоправдано. Наблюдават се обширни влажни зони, което е лишено от какъвто и да е практически диагностичен смисъл.
- Термокамерите са много добро средство за обследване на течове в плоски покриви без посипка, но за съжаление приложимостта им е ограничена от зависимостта от метеорологични фактори и не може да бъде извършена във всяко време.
ПП
Е, ако имах ултразвуков корелатор или поне стетоскоп, щях да предпочета тях
