Отвеждане на отпадните води в дренаж или… 9 мнения

[radius]

Ще монтирам преч. станция и резервоар след нея 2-3куб.м. Терена в дълбочина е варовик , после една бяла глина, която предполагам нищо не попива.
Ето „разрез” :

Прикачен файл:

Мисля за направа на попивна възглавница, защото зимата няма къде да ходи водата. Колегата hygro беше писал за някаква ориентировъчна попивна площ от около 1 кв.м./1куб.м. вода на месец. Т.е. ако имам 16 кубика вода месечно, ми трябват 16 кв.м. попивна площ. Това предполагам е минимума за мен, тъй като терена не е благоприятен. Поне няма подпочвени води.
Водата от резервоара ще я вадя с помпа – понеже нивото на канала е прекалено ниско и идва в глинестия и каменист слой, ако го изведа гравитачно. С помпата ще мога да поливам капково или да пускам към дренажа.

Принципно не искам да поливам с водата, че нещо нямам вяра в качествата и. Най-много някой ред иглолистни около оградата, но това за лятото, а зимата ?

Ако направя хоризонтален дренаж, мога да осигуря 16х1м площ, или 5-6 х3 м поле.
В първия случай дренажната тръба ще е 1 и дълга 16м, а във втория ще са 3 клона по 5-6м. Понеже естествената денивелация на терена е около 3-4%, ако ползвам една дълга тръба ще стане много наклонена и водата ще бяга в края. Може би по-разумен е втория вариант. За тръби нямам идея, но може би твърди двуслойни дренажни ф110 с отвори на 270 градуса. Самото поле мисля отдолу да има 10см камъчета, тръбата увита в геотекстил ( да не влизат боклуци) и отгоре 5 см камъчета или да няма камъчета, но да завия полето с найлон или дренажна мембрана ( от тази на копчетата) за да не се мокри полето при дъжд. Върху хидропреградата насипвам пръст 30-40 см . Да не се окаже плитко и да замръзва зимата? Просто не мога да слизам в дълбочина, защото ще стигна камъните. Може би е вариант да сложа върху дренажната тръба, преди засипването със земя, фибран 3-4см , поне да подобря малко положението със студа.

Друго, което си мисля, но нямам никаква идея приложимо ли е, да положа дълбоко ( 40-50 см) в същото попивно поле тръби за капково напояване , от тези разпробитите. Без да полагам камъни, дренажни тръби и т.н. Помпа така или иначе има. Това е по-лесен и евтин вариант, но дали ще работи?

[hygro]

Тръбата е най-малкият проблем. Важно е да съответства на диаметър, да издържа налягането на почвата и да има подходящ размер отвори. Каквато и да е тръбата, не може да компенсира липсата на попивна площ. Ако се опиташ, да спестиш възглавницата и да насилваш с помпа, резултатът ще е неприятно изкуствено изворче насред градината. 270° не е удачен вариант, поради възможността за застой.

Забрави за увитите в геотекстил тръби. Предназначението им е друго. Мястото на геотекстила не е между тръбата и чакъла, а между чакъла и почвата. Колматацията на чакъла поврежда съоръжението, а тръбата няма от какво да пазиш.

Полагай перпендикулярно на склона, за да имаш приемлива денивелация. Разположени едно над друго разклонения по склона, при близък водоупор, нямат смисъл. Ако имаш повече разклонения, ти трябва разпределителна шахта, за да се захранват равномерно.

Внимавай с насажденията около възглавницата - кореновите системи на много от тях могат да я унищожат за година-две. Преди да насаждаш, потърси в Нета безопасните отстояния за различните видове. За някои могат да достигат и до 15-25 m

Ако има опасност от замръзване, фибранът е добро решение.

[radius]

Много неясноти имам.
Понеже от двора остават има-няма 300-350 кв.м., си мислятова поле да е извън двора, до оградата ( парцела е ъглов). Но това е по ръба и не ми се иска да разкопавам много и да изграждам комплексни съоръжения. Затова ми дойде идеята с тръбата за капково. Купувам 50м подземна такава ( със защита от корени) и на някакво поле 20-30 кв.м. я закопавам. Без да полагам дренажни камъни и да покривам отгоре с водопреграда. Това че е на такава площ благоприятства ли попиването или по-добре да са 16кв.м., но направени с камъни и т.н. като попивно поле? Просто ми се иска да е по-просто и да не се набива на очи. Да не изглежда като някаква инфраструктура.

Тръбата е най-малкият проблем. Важно е да съответства на диаметър, да издържа налягането на почвата и да има подходящ размер отвори. Каквато и да е тръбата, не може да компенсира липсата на попивна площ. Ако се опиташ, да спестиш възглавницата и да насилваш с помпа, резултатът ще е неприятно изкуствено изворче насред градината.

Това важи ли при описаното горе от мен - полето да е по-голямо, но без специални материали, само тръбата за капково под земята.

270° не е удачен вариант, поради възможността за застой.

Аз си мислех, че се слага такава тръба, но с отворите надолу. Или се ползва 360° ?

Забрави за увитите в геотекстил тръби. Предназначението им е друго. Мястото на геотекстила не е между тръбата и чакъла, а между чакъла и почвата. Колматацията на чакъла поврежда съоръжението, а тръбата няма от какво да пазиш.

Т.е. ако мина на варианта на попивно поле, след като изровя терена, слагам геотекстила най-отдолу и после дренажните камъни или ?

Полагай перпендикулярно на склона, за да имаш приемлива денивелация. Разположени едно над друго разклонения по склона, при близък водоупор, нямат смисъл. Ако имаш повече разклонения, ти трябва разпределителна шахта, за да се захранват равномерно.

Какво ще рече близък водоупор - че слоя, който не пропуска вода е плитко ли?

Внимавай с насажденията около възглавницата - кореновите системи на много от тях могат да я унищожат за година-две. Преди да насаждаш, потърси в Нета безопасните отстояния за различните видове. За някои могат да достигат и до 15-25 m

Едно от предимствата да е извън двора е това, няма да има растения. Всъщност четох за разни специални видове, които ползват много вода и са подходящи за засаждане в попивни полета ( въртят ми се някакви тръстики). Ако съм с маркуча за капково, сигурно е добре да засадя нещо такова. Но пък зимата, когато основно ще е проблема с попиването, има ли видове които да водочерпят? Едва ли, освен ако синтезират антифриз

Ако има опасност от замръзване, фибранът е добро решение.

Как се преценява има ли опасност от замръзване- всичко ли по-плитко от 80см е застрашено? Струва ми се, че и 50 см дълбочина са добре, но знам ли...

Голяма мъгла ми е всичко, а ми се иска да не е и скъпо решението. Може да направя системата като в древния Рим - един маркуч, който да лее вода по улицата. Благодарен съм за всички съвети, че в тази област май са доста специфични нещата.

[radius]

Да побутна темата.
Мисля си за следния бюджетен вариант. Очакваното дневно потребление ще е 0.6-0.8 куб.м. За пречистената вода се наложи да има помпа, отвеждаща я до попивното поле.
На площ 20 кв.м. и дълбочина 50 см полагам 50м тръба за подземно капково напояване. Тя е с някаква повишена защита срещу корени. Директно в земята, без филц и други. Евентуално отгоре да я покрия с геотекстил ( против боклуци и корени) и дебел найлон или дренажна мембрана ( да не се омокря попивното поле от валежи).
Остава под въпрос полагането на фибран при тази дълбочина (50 см). С това непредсказуемо време...
Дали има смисъл от чакъл около тръбата или като се излива принудително няма значение?
Изобщо горното нещо ще работи ли изградено по описания начин?

Вариант 2: Всичко е същото, но вместо тръба за капково, полагам разпробита обикновена PE тръба 20мм. Ще я завия отдолу и отгоре с геотекстил, да я пази от запушване. Предимство на този вариант за мен е , че мога да сложа по-евтина помпа, защото ще работи на по-ниско налягане.

[profy]

Геоложката структура около Варна е известна и без конкретен геоложки доклад - от направените вече: глинеста почва до 1 м, пясък до 2 м,
често с камъни, глина и пясък до 4 м, мергел 2-4 м и скала.
И намокри ли се мергела, става пързалка, и свлачището тръгва - обикновено от прекалено овлажняване и претоварване, антропогенни причини.
Свлачищата около Трифон Зарезан, плажа на Кабакум, Панорама, кк "Слънчев ден", под поделение "Светкавица", Аспарухово и пр. са все такива.
А хидрогеоложките доклади показват наличие на склонови води.

Принципно районът на Варна е потенциално опасен за наличие на свлачище навсякъде.
Има активирани свлачища извън червената зона.
Така както се вижда на снимката с багера, няма пясъчен слой, който е водоотвеждащ и създава склоновите води.
А мергелът е твърде близо до повърхността.
Ще се получи с годините намокряне на мергела. Свлачището е готово и ще чака само иницииращо действие, обикновено претоварване.

Твърде опасна ситуация е направата на така замисленото дренажно заустване на отпадни води.
Изобщо формулата за някаква ориентировъчна попивна площ от около 1 кв.м./1куб.м. вода на месец е валидна за определен вид геоложки разрез,
със слоеве с добра филтрация, и за условията на Варна не важи.
В най-добрия случай изпуснатата вода ще се изпарява. При това положение е безсмислено полагане на дренажни тръби, а повърхностно изливане.

Стойността на филтрацията през трудно пропускливи почвени слоеве (тиня, глина, мергел) има стойност около 360 мм на година или 360 л/м2.год.
Обем 16 м3/м отпадни води прави 192 м3/год, от които през мергела на 20 м2 ще се филтрират 7.2 м3/год.

Стойността на естественото изпарение от открити повърхности може да достигне до 2 метра на година, т.е. при открито изхвърляне на водите
на 20 м2 ще се изпаряват до 40 м3/год. За изпаряване на 184.8 м3 води са необходими най-малко 92.4 м2.
Във Варна все пак има поне 30 дни с температура под нулата поне през нощта, площта трябва да има запас от поне 30 %.
В противен случай отгоре блато, отдолу свлачище.
Изпарението при подземно положени тръби ще се ограничава от капилярните явления, и вероятно ще бъде няколко пъти по-ниско от предната стойност,
т.е. може да се очаква изпарение до 10 м3/год на 20 м2. Тук изобщо да се говори за покриване с найлон е недопустимо.
Останалите 175 м3/год ще създават активните свлачищни условия. До няколко години ще има активно свлачище, нищо че наклонът на самия терен е малък.

Освен че е неработоспособно съоръжението, горната идея води до незаконосъобразно попивно съоръжение съгласно Закона за водите.
Черпателните резервоари се проектират съгласно НАРЕДБА № РД-02-20-8/2013 за проектиране, изграждане и експлоатация на канализационни системи и
НАРЕДБА № 4/2005 за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации.

Необходима е канализация до градската канализация, абонамент (договор) с асенизаторска фирма за обслужване на водоплътен черпателен резервоар,
или собствена канализация до съгласувано с общината място за заустване на отпадните води, ако са условно чисти.

[profy]

ИЛИ.

Биологична изпарителна система за гравитачно заустване на отпадни битови води тип "Направи сам".

РVС-тръба ф50 мм, надупчена ф 10 мм, закопана на 10-на см в земята, 6 метра, поема около 30 м3/год, активната площ е не повече от 1 м2.
Важното е, че около нея е засаден бамбук, около 4-5 м2, известно е от Виетнам, че бамбукът изпарява много вода,а май-юни расте по 30 см на ден.
Може да се очаква, че тази схема ще работи на площ 20 м2, с няколко паралелни тръби, напр. 6-7 през 30-40 см, през колектор, и ще изпарява
минимум 180 м3/год. За по-сигурно площта е по-добре да е около 25 м2. Варианти за конфигуриране на тръбите много.
Важното е, че така системата работи безотказно и при минусови температури.
Второ, изключително ниска стойност, даже под бюджетен вариант, с джобни пари.
По-нататък, това е екологично съоръжение, изградено с биоматериали, не създава опасности и не влиза в противоречие с нормативните документи.
А бамбукът, освен че е вечно зелен, през зимата е добра гледка, добра преграда за шум е, плътна ограда.
Освен това става за колци за домати.
Това всъщност е моята домашна система, работи безотказно вече много години с минимална поддръжка, тръбата е чистена веднъж - час работа.

[Krass]

Бамбукът ще запуши дупките на тръбата за отрицателно време.

[profy]

Казах, че много години ползам това. Корените на бамбука са възлести на 2-3см от повръхността.

[radius]

Моля помагайте, ножа опира в кокала и ще трябва да изградя нещо, все
ще е повече от нищо. Писах на хигро ,но не отговаря, поне някой ако има осведомен да каже на прав път ли съм:
Капацитета (максимум) на моята преч. станция е 0,8куб.м./ден, грубо 20 куб.м./месец. Мястото на дренажа е избрано единственото възможно. Възможността е или за 1 тръба 12-14м ( в краен случай може да стигне 18 м) или 3-4 отклонения по 3-4м ( което е същото като площ на попивното поле).
Смятам, че е по-добре да рискувам с неработещ дренаж, отколкото да нямам никакъв.
Ето например какво изграждат от една фирма, доколко работи е отделен въпрос:
http://www.bioteh-bg.com/images/obekti/obekt230_3.jpg
Показвам го, защото ми се вижда силно недооразмерено. Според мен тръбата е не повече от 5м и макар, че почвата е по-хубава от моята глина, с тройна площ на моя дренаж си мисля, че трябва да опитам.
Ако направя без разклонения дренажа, ще имам около 12-14м дължина. Подходящ ли е този начин на изграждане:

Прикачен файл:

drain.jpg (48.32 KиБ) Видяна 4243 пъти

Имам следните въпроси, предполагам са принципни и предполагам отговорите не зависят от попивността:
1. Дренажна тръба – еднослойна гъвкава ( 100мм) или многослойна твърда – 110, 125 или 160мм. Няма да я газят прев. средства, дълбочина под 1м.
2. Перфорации на 270градуса или цялостно?
3. Дренажен камък – промит речен или чакъл? Речния ми се струва, че е по-безпрашен и подходящ. Т.е. какъв вид и размер да е камъка?
4. Геотекстил – там ли му е мястото – между дренажния камък и почвата? С каква плътност да е?
5. Покриване с фибран против замръзване, ако не достигна дълбоко заради големи камъни , евентуално с глина , да не се мокри полето.
Дори да се окаже недостатъчен дренажа, бих могъл да го разширя с добавянето на клон/ове, съответно да се ползва по-голяма попивна площ, така че първоначално изграденото си мисля, че не е безсмислено.