• 1
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 10
Всичко свързано с въздушния поток, който дишаме.
Boris.r.ivanov - помощник
Отново съм аз. Като човек имащ бегла представа как работи една хладилна машина, чуя ли нещо веднага се зачудвам дали ще бъде за добре. Понеже се насочих към 2 ръка ТП проблема с гаранцията при преправяне изчезва. Та.... Ако се монтира регенеративен(или рекуператор) топлообменник дали ще се повиши производителността на машината. Така току що изпарените газове биха минали през топлообменник фреон-фреон, а от другата страна ще мине вече кондензиралия и охладен, но въпреки това по-топъл фреон и ще постъпват изпарени, но с по висока температура газове в компресора.

Другото е. Понеже втора ръка има, но по-мощни от нужното ми, ще ми е нужен и буферен съд. Тези, които са без серпентина, биха ли свършили работа. Мисля, че биха защото няма да загряваме водата на 60 градуса, както е нормално за котел, и с трипътен вентил да й се регулира Т, а само ще се ползва за по-голям обем на охладителния флуид. Но това мисля аз, а вие какво ще кажете?
шоп - майстор
съб фев 02, 2019 10:54 pmBoris.r.ivanov написа:
Та.... Ако се монтира регенеративен(или рекуператор) топлообменник дали ще се повиши производителността на машината.
Не, регеративни топлообменник може да подобри малко работата на системата и да е полезен ако подгряваме БГВ с прегретите пари, но КОПа на машината си зависи основно от налягането преди и след компресора.

съб фев 02, 2019 10:54 pmBoris.r.ivanov написа:
ще ми е нужен и буферен съд. Тези, които са без серпентина, биха ли свършили работа.
Биха разбира се. Моя буфер на ТП е без серпентина. Идеята е точно такава където и ти я искаш. Да се увеличи обема на топлоносителя и да се разредят старт стоповете.
Boris.r.ivanov - помощник
нед фев 03, 2019 11:26 amшоп написа:
съб фев 02, 2019 10:54 pmBoris.r.ivanov написа:
Та.... Ако се монтира регенеративен(или рекуператор) топлообменник дали ще се повиши производителността на машината.
Не, регеративни топлообменник може да подобри малко работата на системата и да е полезен ако подгряваме БГВ с прегретите пари, но КОПа на машината си зависи основно от налягането преди и след компресора.
Поставянето на съответните топлообменници би ли объркало машината. В смисъл температурата на газовете би се различава с и без тях.
шоп - майстор
нед фев 03, 2019 12:09 pmBoris.r.ivanov написа:


Поставянето на съответните топлообменници би ли объркало машината. В смисъл температурата на газовете би се различава с и без тях.
Аз нямам познания за да ти отговоря на този въпрос. Без да съм спец мисля, че не, защото няма датчик, който да засече тази интервенция освен температурен датчик със защитна функция ( термична защита на компресора) Ако този датчик се задейства значи не си избрал правилният регенеративен топлообменник.

Това вече зависи от конкретиката. каква ТП си избрал за да я тунинговаш и с какво управление е.

Моята нова ТП ще е нискотемпературна. Няма да работи с повече от 35 макс 38 градуса. Понеже ще се грее и БГВ с десуперхитър по съвет на Боян си закупих този регеративен топлообменник HXR-50

http://www.frigocommerce.com/index.php? ... _version=6

Важно е регенерацията да не извади компресора от номиналния режим. Можем да му вкарваме прегрети пари, но разумно.
Пак по съвет на Боян закупих и една допълнителна термична защита на изхода на компресора от 110 градуса.

Има и още една защита по ампераж + всички нормални зашити по високо и ниско налягане, датчик поток, защита от управлеие и т.н.

Изобщо от защити не пести... не са скъпи и ще се радваш след време че си ги сложил дори и само една да се задейства. :)
Успехи!

Прикачен файл

5a2e1143da289b38a517c0396c3a7440.jpg
5a2e1143da289b38a517c0396c3a7440.jpg (9.71 KиБ) Видяна 5547 пъти
Hursa - майстор
съб фев 02, 2019 10:54 pmBoris.r.ivanov написа:
Ако се монтира регенеративен(или рекуператор) топлообменник дали ще се повиши производителността на машината. Така току що изпарените газове биха минали през топлообменник фреон-фреон, а от другата страна ще мине вече кондензиралия и охладен, но въпреки това по-топъл фреон и ще постъпват изпарени, но с по висока температура газове в компресора.
Любопитен е въпроса и отговора не е еднозначен.
Нека първо разгледаме протичането на цикъла в термопомпа без регенерация.
Например започваме от процеса, който протича в компресора и това, което той внася в цикъла. Изпарения в изпарителя и в неголяма степен прегрят фреон постъпва в компресора – той извършва работа над работното тяло (фреона) повишавайки налягането му. При повишаването на налягането на парите на фреона тяхната температура се повишава. (Да приемем за опростяване, че цикъла е „идеален” – без загуби в резултат на триене и нагряване в компресора.) Така на изхода от компресора се получават фреонови пари, относително силно прегрети спрямо това по-високо налягане до което ги е компресирал компресора.
Следващия процес от цикъла протича в кондензатора (ако няма „пароохладител” или това е споменатия в темата desuperheater) – прегретите пари отначало се охлаждат отдавайки топлина, например на водата от контура, който от своя страна „отдава топлина” в помещенията. В процеса на охлаждането си парите достигайки температурата на кондензация, при налягането в компресираното си състояние (тъй като цикъла е „идеален”, няма загуби на налягане при протичането на процеса в кондензатора) – започват да кондензират. При кондензацията си те отдават т. н. скрита топлина на парообразуване (– която е значителна, като количество, много по-голяма спрямо топлината на охлаждащите се пари на фреона). Имало два вида фреони – при единия вид, както и при всички „чисти” вещества - кондензацията протича при постоянна температура (това в определена степен е идеализация). (Имало фреони – смеси от вещества – които в процеса на кондензация си изменят температурата.) Така кондензирайки - фреона в кондензатора отдава топлина (също на водата, както по-нагоре взехме за пример – термопомпа въздух-вода). (В идеалния цикъл можем да разглеждаме процеса до пълната кондензация на фреона – превръщането му в течност. Но в реалния цикъл, се налага преохлаждане – охлаждане на течната фаза. При реалния цикъл след кондензация на фреона в него все още плуват мехурчета некондензирала пара. Тъй като тези мехурчета нямат директен достъп до топлообмените повърхности на кондензатора, които са с относително по-ниска температура от течността – тяхната кондензация се забавя. За да се ускори, течността се охлажда до температура по-ниска от температурата на кондензация. Така мехурчетата контактуващи с по-охладената течност кондензират по-бързо. При това неголямо охлаждане течния фреон отдава топлината си отново на топлоносителя получаващ топлина от кондензатора - водата.) Така втечнения фреон преминава към следващия процес.
Следващия процес протича в дроселиращия елемент (има различни типове, но да не се правя на знаещ. При термопомпите обикновено се използва т. н. ТРВ – термо-регулиращ вентил, защо се нарича така е интересно да се даде обяснение, но да не се отклоняваме.). При преминаване на течността (фреона) през дроселиращия елемент – налягането и се редуцира (понижава). (В този дроселиращ елемент не е желателно да попадат мехурчета пара, това и налага споменатото преохлаждане. Течността е практически не свиваема, но не и газа в мехурчетата. Преминавайки през дроселиращия елемент и попадайки в среда с по-ниско налягане те рязко биха повишили обема си.) Втечнения фреон след кондензатора е с относително висока температура (въпреки не голямото преохлаждане) – близка, но по-висока от тази в отопляемите помещения. При значителното понижаване на налягането в течността – тя се оказва прегрята по отношение на достигнатото ниско налягане. В резултат на това тя започва да кипи – при кипенето, температурата и се понижава и в идеалния случай достига температурата на кипене (температурата на изпарение) при ниското налягане в цикъла (налягането в изпарителя). (В идеалния цикъл – налягането пред компресора.) Така образувалата се течно-парова смес започва следващия процес в цикъла.
Течно-паровата смес постъпва в изпарителя и поглъщайки топлина (в случай на термопомпа въздух-вода – от външния въздух прекарван от вентилатор през изпарителя - за да се интензифицира топлообмена) се доизпарява до достигане на парова фаза. (Процеса е подобен на процеса в кондензатора, но протича не кондензация, а изпарение.) (Отново, при идеален процес в края му би се получила само пара (суха пара). Но при реалния процес в потока пара се носят капки течност. Тези капки са „откъснати” от парния поток - от повърхността на изпаряващата се течност или от топлообмените повърхности на изпарителя. И тъй като топлопроводимостта на газа (парата) е много по-ниска от течността – топлообмена е силно затруднен и бавен. Затова, ако се налага в компресора да постъпва пара с висока сухота – се налага прегряването и, за да се ускори изпарението на тези носени от нея капки. Това явление си има и свое име – криза на топлообмена от втори род.
Криза на топлообмена от първи род може да настъпва при значителни топлинни потоци, например в парни котли, реактори – но в изпарителя на термопомпа, мисля, че не може да настъпи.) И така изпарения и дори не силно прегрят фреон постъпва в компресора – и цикъла на термопомпата се „затваря”.
Прикачен файл:
Общ.png
Общ.png (15.29 KиБ) Видяна 5527 пъти
TS – диаграма с фазовите преходи (газ/течност) на определено вещество – например фреон с фазови преходи (кондензация (втечняване) и изпарение (кипене)) протичащи при постоянна температура. (Диаграмата е само за илюстрация).
T – температура; S – ентропия.
В „полето” под кривата - ткг – веществото съществува в двете си агрегатни състояния (смес газ и течност).
Линия – кг – веществото се е изпарило напълно, наситена пара.
Линия – кт – веществото е кондензирало напълно, течност на линията на кипене.
В дясно от линия кг – газова фаза на веществото,прегрята пара.
В ляво от линия кт – течна фаза на веществото, преохладена течност (охладена течност).
Линии - рв и рн – избари, процеси описващи измененията във веществото при постоянно налягане. От дясно на лява – охлаждане на газовата фаза (до пресичането с линия кг), кондензация на парата при постоянно налягане (от дясно наляво – съдържанието на пара в двуфазната среда се намалява за сметка на увеличаване на течната – до пълна кондензация – пресичането с линия кт), след това – охлаждане на течността при даденото налягане (но поради практическата несвиваемост на течността температурата на течността с изменение на налягането се изменя много малко, затова изобарите са много близки до линия кт).
Точка – к – критична точка за даденото вещество, ако температурата на веществото е над критичната температура (за даденото вещество) то не може да се втечни. Ако се прекара изобара през тази точка, то това налягане се нарича критично налягане – фазовия преход при това налягане и при критичната температура протича без преминаване през двуфазна среда.
(Сигурно всичко това се знае, но рядко се дават процесите протичащи в термопомпата в TS – диаграма. А тя - според мен, дава по ясно разбиране отколкото процесите дадени в ph – диаграма.)
Процесите в термопомпата:
1-2 – компресиране на парите на фреона в компресора (в идеален цикъл, без загуби);
2-3 – охлаждане на прегретите пари;
3-4 – кондензация на фреона;
4-5 – преохлаждане на фреона;
5-6 – дроселиране на фреона в дроселиращия елемент (приема се, че протича при постоянна енталпия, т. е. 5-6 е изоенталпиен процес) и в процеса частично се изпарява;
6-7 – изпарение на фреона (доизпарение);
7-1 – прегряване на парите на фреона.
В случая – процесите 2-3, 3-4, 4-5 протичат в кондензатора, а 6-7, 7-1 са в изпарителя.
Дадено нагряването на водата във водния контур – линия в1-в2. При оптимално организиране на топлообмена – двете среди, фреона и водата се движат в противоток.
Дадено е и охлаждането на въздуха в изпарителя – линия вз-вз2. (Също се предполага протичане на двете среди, фреон и въздух в противоток. Но в общия случай, това не е така, до колкото знам.)
Процесите в регенеративния топлообменик:
5-5р – допълнително охлаждане на втечнения фреон, след кондензатора;
5р-6р - дроселиране на допълнително охладения фреон;
1-1p – допълнително прегряване на фреоновите пари, след изпарителя;
1р-2р – компресиране на допълнително прегретите пари в компресора.

Та защо бе необходимо всичко изписано до тук. Ако поставите регенеративен топлообменик – в който втечнения фреон след кондензатора да отдаде топлина на фреоновите пари след изпарителя, ще имаме повишаване на получената топлина от термопомпата, но и допълнително натоварване на компресора.
Докато при цикъл без регенерация имаме – получена топлина Q1 от фреона. Или COP - Q1/A, но в случая е по-удобно да го запишем като (Q2+А)/А = (Q2/А)+1 – топлината извлечена от околната среда към вложената работа (ел енергията изразходвана за получаване на работата – за не идеалния цикъл). За получаването на тази топлина – компресора ще извърши работа A – площта 1-2-3-4-5-6-7-1. И топлина Q2 получена от външната среда – площта 6-7-1-в-а-6.
За сметка на допълнителното охлаждане на фреона след кондензатора – от околната среда ще извлечем допълнителна топлина ∆Q2 – площта 6р-6-а-ар-6р. Но ще е небходимо да се вложи допълнителна работа от компресора ∆А – площта 2р-2-1-1р-2р. Т. е. за да получим по голяма ефективност - ∆Q2/Q2 трябва да е по-голямо от ∆А/А. Т. е. за да получим по-голяма ефективност от термопомпата на която ще монтираме регенеративен топлообменик трябва кондензатора да позволи получаването от термопомпата на тази по-голяма топлинна мощност, същото се отнася и за изпарителя - да позволи извличането на тази по-голяма топлинна мощност от околната среда (да имат достатъчен запас по топлообменна повърхност и при това без да им се влоши ефективността), също така и помпата на водния кръг, както и вентилатора да евентуално да позволят пренасяне на по-големи масови потоци. Също така компресора да може да отдаде тази по-голяма мощност без да се влоши КПД както на компресора така и на ел двигателя му.
Използването на регенеративен топлообменик се смятало полезно за компресора. Част от маслото му се отнесяло от фреона и преминало през целия цикъл. Явно в кондензатора се разтваря във втечнения фреон, а в изпарителя, тъй като е с много по-висока температура на изпарение (по трудно изпаримо е) - се отлага по топлообмените повърхности. Част от маслените отложения се откъсват от парния поток и се носят - като капки в него. Но маслото съдържа разтворен фреон. По същественото прегряване на парите позволявало изпарение на голяма част от съдържащия се в маслото фреон. Което благоприятствало работата на компресора. Но явно трябва да се следи и да не се стигне до прегряване.

Извинявам се – за излишното многословие, сигурно голяма част от изписаното се знае. Разбира се може да греша и най-вече за това го изписах – някой може да ме поправи.
a_stoev - майстор
По напред беше писано, че ако тоя топлообменик не е с отделно ТРВ трябва да очакваш резки колебания в ниското заради вкарването на положителна обратна връзка през ниското налягане и охлаждането на течността преди ТРВ на изпарителя.
Та на готова машина по добре недей!
Здравейте! Реших да използвам темата , за да задам някой любопитни въпроса относно термопомпа (нискотемпературна) + БГВ за къща в София, 2 етажа.Идеята ми е първият етаж ~ 90-95м2 да бъде на подово изцяло , вторият 72м2 с водни конвектори , както и 2 малки бани с лири на подово също. Къщата ще се ремонтира основно , като външната изолация ще бъде в порядъка на 10-12см, но още не е уточнен вида.Скоро ще бъде изготвен и проект за отоплението, но на пръв поглед ще бъде необходима помпа с мощност ~ 16KBT . Като марка може би ще бъде Хитачи, тъй като може да се бори цената.Към системата ще бъде включен и БГВ 300л. Интересно ми какъв вид трябва да бъде бойлера,за колко време ще се затопля водата и дали ще смогва да кажем при едновременно използване от 2те бани , възможно ли е и от какво зависи най-вече да се доближава до проточен?
шоп - майстор
пон фев 04, 2019 2:12 pmforce2005 написа:
възможно ли е и от какво зависи най-вече да се доближава до проточен?
Възможно е разбира се. Всичко зависи от температурата на входящата студена вода, от температурата на флуида подгряван от ТП, от разхода на БГВ за минута и най-вече от площа на серпентината,

Мога да ти дам телефона на един приятел от София, който изработва неръждаеми бойлери по поръчка със серпентини.

Ще ти сложи толкова метра серпентина колкото искаш и разбира се да е технически възможно. По спомен 1 метър серпентина неръждаема 1 цол бе 25 лева.

Кеф ти 10 метра за 250 лева кеф ти 50...

Може и с пластинчат топлообменник да помислиш да е системата. По- евтино ще е може би при проточен принцип.

И последно. И 1000 метра серпентина да монтираш или пластинчат с площ 10м2 ще имаш проточен бойлер с максимум 16 киловата мощност. Просто ти си посочил, че ТП ще е с тази мощност.
Демек може при проточно загряване на БГВ в този момент да нямате отопление.

Разбира се горното е чисто хипотетично. Колко често двете бани ще се ползват едновременно, пък и ще имате акумулирана енергия в 300 литровия бойлер:-)
a_stoev - майстор
За БГВ не става с пластичат топлобменник понеже трябва циркулация с помпа от двете страни, а циркулация в бойлера е нежелана, тъй като смесва готовата стоплена вода с новопостъпилата което променя температурата подадена към банята.
Най-добре си е с класическа серпентина. Тогава топлата вода се събира конвективно в горната част на бойлера готова за употреба. От практиката, съдейки до колко се натоварват термопомпите, мощността на серпентината дадена от производителя трябва да е двойна на термопопомпата за да може агрегата да работи на пълна мощност. Ако термопомпата дава 15kW и ги поемат серпентините в бойлера, ще имаш топла вода докато спре тока. Гледаш бойлера да е с 30 kW серпентини.
a_stoev - майстор
пон фев 04, 2019 2:47 pmшоп написа:

Разбира се горното е чисто хипотетично. Колко често двете бани ще се ползват едновременно, пък и ще имате акумулирана енергия в 300 литровия бойлер:-)
Аз си представям парти на син-тинейджър със съученички....
  • 1
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 10

Тема "Съвет за термопомпа!" | Включи се в дискусията:


Сподели форума:

Бъди информиран. Следвай "Направи сам" във Facebook:

Намери изпълнител и вдъхновения за дома. Следвай MaistorPlus във Facebook: