Четките са едни от най-често използваните инструменти за нанасяне на бои. Ако се използват по подходящ начин, качествените четки траят години. Състоят се от влакна, дръжка и метална гилза, която ги свързва. Влакната са слепени в основата с подходяща смола.
Четките са два вида – с естествен и синтетичен косъм. Тези с естествен косъм са най-подходящи за алкидни бои. С навлизане на водноразтворимите бои (латекси) все по-често се използват четки от полиетилен, полиестер или етилен-полиестерни. Едно забележително нововъведение през последните години са синтетични влакна, които имат качествата на естествените и са подходящи както за маслени, така и за водноразтворими бои.
Изборът на четка е не по-малко важен от този на боя. Равномерното покритие зависи от косъма на четката. Преди да купувате се убедете, че влакната са конусовидни, т.е. с по-широка основа, изтъняващи по дължината и с остър връх. Това осигурява необходимата гъвкавост. Важна е и дължината на косъма. Късите влакна не задържат добре боята и са склонни да оставят следи по покритието. Четките с дълъг косъм не създават такива проблеми и са за предпочитане, особено ако ще нанасяте лаково покритие или гланцова боя. Гилзата трябва добре да обгръща дръжката и основата на влакната, за да не падат. Задължително е да е от метал, който не корозира – неръждаема стомана или алуминий, тъй като ръждясалата гилза може да промени цвета на боята, когато се потопи в кутията. Дръжките са дървени или пластмасови. Обикновено дървените се предлагат лакирани, за да траят по-дълго. Повечето професионалисти обаче ги предпочитат без покритие, защото така не се хлъзгат в ръцете. Размерите на дръжките варират – може да са различно широки, за да подхождат на дланите и да са удобни за работа. Има и тънки като молив, които се използват за фини очертания. Четките за еднократна употреба са сравнително евтина алтернатива, ако няма да боядисвате дълго и често. Те се изхвърлят след употреба и чистенето отпада. Имайте предвид обаче, че по-евтините четки бързо губят влакната си и съответно способността да оставят гладко покритие. Ако четката не е за еднократна употреба, след приключване на работа тя се избърсва с вестник и се почиства с подходящ разтворител, след което се съхранява според инструкциите на производителя.
Четки, широки 2.5-5.0см се препоръчват за дограма, рамки и други по-фини работи; 7-8см – за шкафове, врати, огради, улуци и други; 10см – за по-големи повърхности (стени, тавани, подове и други). Най-тесните четки са два вида. При едните влакната са изрязани под права линия, а при другите – под ъгъл, леко скосено към гилзата. Последните са за направа на тънки линии, орнаменти и украси, и обикновено имат дълга дръжка за по-прецизно контролиране.
Четките са два вида – с естествен и синтетичен косъм. Тези с естествен косъм са най-подходящи за алкидни бои. С навлизане на водноразтворимите бои (латекси) все по-често се използват четки от полиетилен, полиестер или етилен-полиестерни. Едно забележително нововъведение през последните години са синтетични влакна, които имат качествата на естествените и са подходящи както за маслени, така и за водноразтворими бои.
Изборът на четка е не по-малко важен от този на боя. Равномерното покритие зависи от косъма на четката. Преди да купувате се убедете, че влакната са конусовидни, т.е. с по-широка основа, изтъняващи по дължината и с остър връх. Това осигурява необходимата гъвкавост. Важна е и дължината на косъма. Късите влакна не задържат добре боята и са склонни да оставят следи по покритието. Четките с дълъг косъм не създават такива проблеми и са за предпочитане, особено ако ще нанасяте лаково покритие или гланцова боя. Гилзата трябва добре да обгръща дръжката и основата на влакната, за да не падат. Задължително е да е от метал, който не корозира – неръждаема стомана или алуминий, тъй като ръждясалата гилза може да промени цвета на боята, когато се потопи в кутията. Дръжките са дървени или пластмасови. Обикновено дървените се предлагат лакирани, за да траят по-дълго. Повечето професионалисти обаче ги предпочитат без покритие, защото така не се хлъзгат в ръцете. Размерите на дръжките варират – може да са различно широки, за да подхождат на дланите и да са удобни за работа. Има и тънки като молив, които се използват за фини очертания. Четките за еднократна употреба са сравнително евтина алтернатива, ако няма да боядисвате дълго и често. Те се изхвърлят след употреба и чистенето отпада. Имайте предвид обаче, че по-евтините четки бързо губят влакната си и съответно способността да оставят гладко покритие. Ако четката не е за еднократна употреба, след приключване на работа тя се избърсва с вестник и се почиства с подходящ разтворител, след което се съхранява според инструкциите на производителя.
Четки, широки 2.5-5.0см се препоръчват за дограма, рамки и други по-фини работи; 7-8см – за шкафове, врати, огради, улуци и други; 10см – за по-големи повърхности (стени, тавани, подове и други). Най-тесните четки са два вида. При едните влакната са изрязани под права линия, а при другите – под ъгъл, леко скосено към гилзата. Последните са за направа на тънки линии, орнаменти и украси, и обикновено имат дълга дръжка за по-прецизно контролиране.
