Блажна боя, лакиране, боядисване с латекс, тапети и всичко полезно за вашия дом или предстоящ ремонт. А ако търсите изпълнители, разгледайте препоръчани майстори и фирми за боядисване с латекс.
maimun - специалист
Здравейте, имам нужда от съвет относно люпеща се вар. Става въпрос за варосани стени и тавани (вътрешно), а люпенето е като пърхут, на ситни люспички. Иначе, ако пипнеш с ръка - не боядисва. Слагахме сол във варовото мляко, дали пък не е била много? Мазано е върху стара вар (поне на такова приличаше).
sashot - специалист
Добавянето на латекс, Ц200 и прочее, води до загубите на едно от основните предимства на варосването - дишането на стените, които в този случай се запечатват с емулсията, така че това трябва да се има предвид, когато се практикува подобен подход. А за да не цапа варта има други хитринки.
Веднъж писах, в друг форум по тази тема, като споделях своя положителен опит и дадох обяснение защо по моя начин нещата се случват, за което едно, някога подвизаващо се и тук, злобно старче, претендиращо, ама най-често само претендиращо, за висок професионализъм академизъм, ме оплю, ама то си оплюваше всеки, който не му поддакваше и аплодираше и всичко, до което не беше достигнало само, а се налагаше да разбере от друг. Какво да се прави, разни хора, разни ...

Ще рискувам да повторя рецептата си и обяснението на състоятелността и, с надеждата да бъда полезен.

За начало някои азбучни истини, необходими за обяснение на химизма на процесите. Негасената вар се получава от изпичането на варовик, който по химически състав представлява калциев карбонат, при което той се превръща в калциев окис - агресивно вещество, което не е желателно да се пипа с голи ръце, защото се получават изгаряния на кожата. Гасената вар се залива с вода, при което тя, взаимодействайки химически с водата, се превръща в гасена вар - калциева основа. Реакцията е екзотермична, т.е. с активно отделяне на топлина, поради което процесът е бурен, съпроводен със силно изпарение на част от водата, която кипи с характерно съскане, подобно на звука, издаван от горящи въглени, заливани с вода. Вероятно това е причината за появата на названията гасена, негасена вар, гасене на вар и т.н..
Гасената вар разтворена във вода с гъстота, според начина на нанасяне (за пръскане с машина малко по-рядка от прясно мляко, при боядисване с четка - малко по-гъста), се използва за боядисване. Нанесена, тя, реагирайки с въглеродния двуокис от въздуха, се превръща в калциев карбонат, т.е. връща първоначалния си вид на варовик. При оптимално протичане на процеса, на превръщане на калциевата основа в калциев карбонат, носещ името карбонизация, покритието не се лющи и не цапа при допир, защото варта изгражда сравнително здрава кристална решетка, която здраво се свързва с мазилката, запазва хигроскопичността на стената/тавана, а поради добре изразената си и запазвана достатъчно време такава, алкална реакция, препятсва развитието на различна флора и фауна, вкл. плесени. По същата причина, варосаните повърхности не са любимо място за пребиваване на насекоми.
Дребната тайна на успеха/неуспеха тук е, че "усвояването" на въглеродния двуокис от въздуха не става директно, а минава през разтварянето му в и реагирането с вода до образуване на въгленна киселина, с която вече реагира гасената вар.
Т.е. за да получим качествено варово покритие, което да не се лющи и цапа, в процеса на "зреене", варосаната повърхност трябва да е влажна. А този процес продължава достатъчно продължително време, в сравнение със съхненето на едно латексово покритие например. Самата карбонизация протича с отделяне на вода, а и водата присъства във варовия разтвор (варно мляко), с което се варосва, но предвид изпарението и и попиването във вътрешността на стената, нейното количество, най-често не е достатъчно за правилното протичане на процеса и изграждането на здрава обща кристална решетка и свързването и с кристалната решетка на мазилката. В резултат - покритието е некачествено и си остава такова. Т.е. за да получим нецапаща варова боя, трябва по някакъв начин да задържим за по-дълго повърхността влажна. Поливането с вода на прясно-варосаните повърхности не е възможно, а и би измило некарбонизиралата се вар. Най-лесно това се постига с добавяне на готварска сол, която задържа влагата (който е излизал от басейн с луга знае :) ), но за съжаление тя причинява някои неприятни странични ефекти, като напукване на мазилката, след проникването и в нея. Старите майстори, освен сол са добавяли боза или мляко, но пък те създават запечатваща стената емулсия. По-добре, според мен, е да се използва стипца, която също активно задържа водата, не и позволявайки лесно да се изпарява, но не създава по-нататъшни проблеми.
Стипца най-лесно се намира в магазините за химически реактиви - бившите "Химснаб", като опаковка от 1 кг. струва двадесетина лева. На десетлитрова кофа варно мляко за боядисване аз добавям една - две супени лъжици стипца, предварително разтворени в 200-300 мл. гореща вода. Стипцата трябва да е напълно разтворена, което се постига с активно и продължително разбъркване и разклащане. Естествено, след добавянето на разтворената стипца във варното мляко, сместа старателно се разбърква. Повярвайте, усилията си заслужават. Варосаните стени, с добавена във варта стипца не цапат.

Относно проблема на maimun. Възможно е основата да не е била варосана а друго покритие, например винервайс. Преди много години, някъде малко след т.нар. "зора на демокрацията" дълго и упорито се борихме с един таван, който категорично отказваше да се варосва - нанесената вар се лющеше на едри като юфка люспи. Оказа се че старото покритие е било някакво с винервайс и хума, ако не ме лъже паметта. Докато не го изстъргахме до мазилка, не се получи с нова вар. Нито с четка, нито с машина, макар да се добавяше и Ц200.
Ситните люспички може да са резултат и на прекаляване със солта. Кога сте варосвали и кога започна отлюспването? Какво освен сол слагахе във варното мляко?
Последна промяна от sashot на съб май 21, 2016 6:21 pm, променено общо 1 път.
n_a - МАЙСТОРИЩЕ
sashot написа:
..............Повярвайте,.....
Благодаря!
maimun - специалист
По спомен солта беше 1 кг на 20 литров чувал вар. Друго не сме слагали. Със същата смес варосвахме и втория етаж, където е на фина мазилка, без шпакловка и там проблем няма.

Долу се люпят основно таваните, стените само тук-там. Старото покритие изглеждаше едно и също навсякъде - досущ вар, ма знам ли. Миналото лято варосвахме горе-долу по това време и почти веднага започна да вали "снега". Отделно има и 2-3 големи напуквания, те са пред вратата и ги отдадохме на течение при съхненето.
sashot - специалист
maimun написа:
По спомен солта беше 1 кг на 20 литров чувал вар. Друго не сме слагали. Със същата смес варосвахме и втория етаж, където е на фина мазилка, без шпакловка и там проблем няма.

Долу се люпят основно таваните, стените само тук-там. Старото покритие изглеждаше едно и също навсякъде - досущ вар, ма знам ли. Миналото лято варосвахме горе-долу по това време и почти веднага започна да вали "снега". Отделно има и 2-3 големи напуквания, те са пред вратата и ги отдадохме на течение при съхненето.
Големите напуквания са друга бира.

Според мен сте сложили доста сол и, особено ако не сте я разтворили добре, кристалите и, абсорбирайки вода, при промяна на влажността в помещението, причиняват "снеговалежа".
Ама със сол особен опит нямам.

Другата, възможна причина е ако варта не е била добре загасена.
По принцип в дебелите книги пише, че гасенето трябва да е с години. Рьофикс (не го приемайте за реклама) имат една вар, за която гарантират, че се е гасила поне 7 години, ако не греша. Само дето цената и е европейска - към 300 лева за кофа.
maimun - специалист
Какво да правим сега - да го стържем ли, как най-лесно става стъргането? Има ли начин да разберем дали не е все пак нещо друго отдолу, че ако изстържем и варосаме наново и пак вали много ще се огорча?
sashot - специалист
Стъргането така или иначе няма да ви се размине, въпросът е до къде да стържете.
Аз бих постъпил така:
Изстъргване на положената от вас вар, която така или иначе е компроментирана. После на малък участък проба с вар, но с по-малко сол(изобщо без) или по моята рецепта със стипца и изчакване дали пак ще "вали" и след това вземане на решение.
Стъргането - с шкурка, на ръка или с шлайф-машинка. Имай предвид, че ще се вдигне пушилка.


Другото е да се пробва да се грундира върху сегашното варосване с някакъв дълбокопроникващ грунд, който да запечата сегашното положение и да спре валежа, но до колко ще е ефективно - един Бог знае. И после евентулно върху грунда - ново варосване или каквото там решиш. Грунд - минерален, а не за латекс.
съб май 21, 2016 1:17 pmsashot написа:

Стипца най-лесно се намира в магазините за химически реактиви - бившите "Химснаб", като опаковка от 1 кг. струва двадесетина лева.
Здравейте,
Тъй като се напатих от латекса, съм решила да боядисаме всички стени с вар и стипца. Казах на майстора. За сега купи само вар, но казва, че не може да намери стипца. Информирах го за горенаписаното, но пак не може да намери.
Имате ли идея от къде мога да купя стипца?
Тази ще свърши ли работа:
http://marivo.bg/%D0%A1%D0%A2%D0%98%D0% ... 0%B3%D1%80
n_a - МАЙСТОРИЩЕ
чет авг 23, 2018 2:58 pmEBozhilova написа:

Имате ли идея от къде мога да купя стипца?
Тази ще свърши ли работа:
http://marivo.bg/%D0%A1%D0%A2%D0%98%D0% ... 0%B3%D1%80
Щом цената ви устройва...
Аз веднага намерих 50гр за 3 лв. Вие как търсите?
чет авг 23, 2018 8:58 pmn_a написа:
чет авг 23, 2018 2:58 pmEBozhilova написа:

Имате ли идея от къде мога да купя стипца?
Тази ще свърши ли работа:
http://marivo.bg/%D0%A1%D0%A2%D0%98%D0% ... 0%B3%D1%80
Щом цената ви устройва...
Аз веднага намерих 50гр за 3 лв. Вие как търсите?
Звънях в Химснаб и ми предложиха 2 вида стипца:
калиево- алуминиева https://himsnab.eu/kalievo-aluminiev-sulfat-alu-stipca, при цена 29лв/кг
калиево-хромова
Коя стипца се използва за боядисване с вар?

Тема "Варосване на стени и тавани" | Включи се в дискусията:


Сподели форума:

Бъди информиран. Следвай "Направи сам" във Facebook:

Намери изпълнител и вдъхновения за дома. Следвай MaistorPlus във Facebook: