• 1
  • 96
  • 97
  • 98
  • 99
  • 100
Съвети за начинаещи готвачи.
Скоро-моро, вече няколко пъти токвам у бакъра......ми не е готово. Вкус и аромат страхотни, но има още да ферментира. Явно късна пролет може да се случат нещата, ако не тръгнат наопаки и към казана.
Орисията на късно бране, ниски температури и само едната Надежда, нещата да се случат самички.
Следват ежедневни дегустации, с едничката цел да се проследи изкъсо процеса.
Djack - специалист
пон яну 18, 2021 8:01 pmТрифон П.Трифонов написа:
Скоро-моро, вече няколко пъти токвам у бакъра......ми не е готово. Вкус и аромат страхотни, но има още да ферментира. Явно късна пролет може да се случат нещата, ако не тръгнат наопаки и към казана.
Орисията на късно бране, ниски температури и само едната Надежда, нещата да се случат самички.
Следват ежедневни дегустации, с едничката цел да се проследи изкъсо процеса.
Тука е истината! :wink: :lol: :partyman:
kuger - майстор
пон яну 18, 2021 8:01 pmТрифон П.Трифонов написа:
Скоро-моро, вече няколко пъти токвам у бакъра......ми не е готово. Вкус и аромат страхотни, но има още да ферментира. Явно късна пролет може да се случат нещата, ако не тръгнат наопаки и към казана.
Орисията на късно бране, ниски температури и само едната Надежда, нещата да се случат самички.
Следват ежедневни дегустации, с едничката цел да се проследи изкъсо процеса.
Ще остане ли за ферментация :-D
пон яну 18, 2021 8:48 pmDjack написа:
пон яну 18, 2021 8:01 pmТрифон П.Трифонов написа:
Следват ежедневни дегустации, с едничката цел да се проследи изкъсо процеса.
Тука е истината! :wink: :lol: :partyman:
пон яну 18, 2021 10:13 pmkuger написа:
Ще остане ли за ферментация :-D
Като попремислих, напълно ме успокоихте.

Djack, на дръвника остана само от ценната дървесина. Ако трябва някому, да измисли начин. Има за десетки години.
Djack - специалист
вт яну 19, 2021 5:16 amТрифон П.Трифонов написа:
.........

Djack, на дръвника остана само от ценната дървесина. Ако трябва някому, да измисли начин. Има за десетки години.
Сложи я по далеч, че ще се завърти някой аджамия и ще я прекара през комина! :lol:
ky-kyy - майстор
Аз пък нямам никакви дертове с виното...Обикновено, до Никулден, по стария календар, съм го изпил :)

И тва, да чакаш да се избистря, ама невтасало, ама сладняло, ама кисело....са глезотии. То убуу вино и хубава жена всеки може...
вт яну 19, 2021 10:19 amky-kyy написа:
Аз пък нямам никакви дертове с виното...Обикновено, до Никулден, по стария календар, съм го изпил :)

И тва, да чакаш да се избистря, ама невтасало, ама сладняло, ама кисело....са глезотии. То убуу вино и хубава жена всеки може...
Как можа?!!!
Я разкажи!
bulhomes2 - майстор
Май съм го пущал това, ама си е баш отговор...

У една студена зимна заран на месец януари 1989 година, Фочко Фиков са събуди и внезапно установи, че нещо ич не а наред у живото му. Ама ужасно не беше наред. Стана бръже, налундзи (обу) пистовите (с протъркана подметка) галоше (подарък от ТеКеНеСе-то през 75 година, рекорд по млеконадой) и отиде по вънка (до външна тоалетна).
Коги виде кръвта, секаш не можа баш да се учуди. Длибоко у него си очекваше нещо лошо. Прибра са онътре, та да се отопли. Зе литрачкя кана и слена у мазето да закуси. Коги потече гъста и мощна струя от божественио еликсир (чрън отел, rising force edition, extreme condition), Фочко потръпна и треперещите му откапляци (ръце) едвам удръжаха каната, изпи ги бръже, демек на два пъти. Седна на една пепеива щайга и са нае да мисли трезво (до колко а възможно). Прозрението го удари като гръмощевица (гръмотевица) у тенджурата (главата). За пръви път у истореата на родо нги, ма верно за пръви път, мъж си не беше изюскал (изпил) виното до нова годин. Не само не го беше муанал (изпил), не беше го и преполовил. За баща му Съби… тава беше апцуютно недопустимо, за деда му Фико… тава беше смрътно престъпление, за прадеда му Танас… тава беше грех пред Бога. С треперещи пръсти Фочко почна да брои бурканьете с кипнато (консервирано) свинско месо (тлъстак edition). Он на моменто изпадна у ужас, у неусвес виде, дека две трети си стоят непипнати. Лани по тава време не беше останал ни един. Излете се из магазата (като прасе из зимна кочиня), сак че ли (сякаш) гяволо го беше подгонил да го стръси (обладае в сексуалем смисъл). Реши незабавно да земе експертна консултациа от Перо Дофтора. Перо беше най-грамотнио человек у селото, дако лекарската му практикя ги беа забраниле отдавна. Беше мандръсал (преспал, осъществил полов акт) с пациентка. А иначе беше добър ветеринар. Ма ка и да, тамън дедо Фочко щеше да съчетаа работите. Шугавата му магаричка, Мицка са нуждааше от подрезванье на копитата, Фочко каза на бабичката си къде е пошъл (тръгнал). Знааше завалията, дека нема смисъл, ма го напрай по навик от годините. Она немаше да го проумее, Перка Фикова измуча нечленоразделно и натъжи сърцето на дрътио. Спомни си он, че лани децата ги беа водиле "на градо". Откриа нги болестта на Хлъцмайнер (болест на Алцхаймер). Фочко го не познаваше тоа Хлъцмайнер, ама млого добре познаваше бабичката. Полани (преди две години) она водеше овците, сиги овците водеа неа, иначе не моаше да са прибере дома си, завалишката (горката). Понекога скиташе като кьорава кобила из гробища, дедо Фочко млого пъти беше кръстосвал пустиняците (в случая: пусти, тревисти или гористи местности) заради неги. Отръси са от спомено и пойде къде домо на Перови. Изджамоли (притеснен говор) сичко за проблемо си на Перо, апа он внимателно го слушаше, а още по внимателно се дръгнеше (почесваше) по чашките (слабините).
- Лазда а рак на мешината (стомаха) тава! - компетентно закючи Перо Дофторf.
- Къв рак бе, дофторе? Я не съм одил на рекъта от миничък, що ше чини рак у мешината ми? - учуди са наш Фочко.
- Тава а болес, бе, тава неа животно! Ти едеш, ма са не прайш (не напълняваш), оно та еде тебе, ти пиаш, ма се не прайш, па оно се прай - пиа та тебе!. Ше одиш у еМБАЛ! - едоса са сериозно Перо.
Фочко се сети за виното и бурканьете и изтръпна. Отпръвом са опре (възпротиви):
- Абе мани ти таа работа! Тоа моа да е еМеБАЛ, ама моа и да а еМнееБАЛ и да ма докачи мене! Кво ше чиним язе тама?
- Тава не а човек, бе! Тава а болница! Преглеждат ората! Закояй и свари една убава кокошка за армаган на докторете, при ним с празни ръце са не оди. Не обесневай са млого, а лови треня и право у градо! - нареди безпрекословно Перо.
Изрезаа копитата на магаричката Мицка и Фочко пое обратно къде дома си. Коги са прибра у дворо, фана една гьостерица (тояга) и рапна (удари) през краката любимата си кокошка - ЙоФка. Они са прекръшиа лесно, така щеше да ги фане и да ги заколя без проблеме, след като са наобедва с две кани вино и шъпа пръжки.
Отбелеза у календаро с големи букви "ДУЙ", тава означаваше "да ущипем ЙоФка". Тежка мъка покоси у тоа мил момент сръцето му, ЙоФка беше тлъста и голешива кокошка (порода без пера по шията), много приличаше у главъта на тъща му, имаше същите очи и прическа. За тава и носеше името на тъщата, Бог да ги прости…
Сабале Фочко пътуваше с треня "за градо", а сръцето му секаш беше фанато и стегнато у стоманени клещи. На гарата се качи у една таксиметрова кола и след 5 минути спреа предо болницата. Улете са у един голем калиндор и кво да види! Насекъде щъкат ора като муи без главаи, секи дзвека (вика) и дига гюрунтия. "Ора без работа" тамъно си помисли Фочко Фиков, коги една рошава невеста у бела престилка го попита нервно:
- Дядо, за какво си тук?
- Па я ма прати Перо Дофтора от наше село, каа да немам рак у мешината! - притесни са Фочко Фиков.
- Ела с мен! - рече рошавата невеста.
Вленаа у една една канцелария, дедо Фочко са виде у едно гуулемо огледало и учтиво са поздрави ("Добър ден, наборе!"), като не забрави да си свали и капата. Сестрата обясни проблемо, а дофторо го викна и го разпита кво му а състоянието къде тоа момент. Фочко подробно обясни, посленкя подаде варената кокошка, а дока дофтора кааше дека нема нужда, он вече ги беше прибрал у един бел шкаф.
Дофторо му даде едно апче и фана та завре един длъг маркуч през устата право у мешината, на маркуча имаше ламба. "Тава а що там е темница" - помисли си Фочко.
- За мен няма проблем в стомаха, но ще те пратя на колоноскопия. - заключи медика.
- Ааааааа, я моа съм дрът, ма мани ти да ма скопеват. Не сакам и да чуам! - възпротиви се нашио като магаре предо язовир.
- Дядо, това не скопяване, а изследване на дебелото черво - тръпеливо фана та му обесни д-р Илиев.
Ако дедо Фочко знаеше, че тава изследванье е да "ти бръникат с една голема жилезна тръба у гъзо", па немаше да са съгласи, па дако си неа скопеванье. Тава си мислеше, дока са беше натрътил у поза "партер" и сестрата му метна един зелен чаршаф на гръбо, та да му са не видат срамотиите. На чаршафо имаше само една дупкя, тама дека е дупкята на дупето. Дофторо бръкна у един шкаф и извади нещо, дека заприлича на дедо Фочко на далекоглед, за последно беше виждал такова нещо у казармата. Млого се учуди, коги дофторо намаза тръбата с "гъша мас" (по преценка на Фочко), малко преди да му ги завре у дирнико. Старецо мъцна леко, ма требва да са тръпи.
- Дофторе, да си отворим устата да влене светлина, така нема да видиш нищо с тоа бинокил! - учтиво предложи дядо Фочко.
- Мълчи, да не ти я вкарам през устата тази тръба! - нервно се сопна дофторо.
- Па я като и глеам метражо, мислим и от там да стигне! - предположи Фочко.
- Ставай и се обличай. Нямаш рак, имаш хемороиди. Ще вземеш тази рецепта и ще си купиш един крем за мазане и осем свещички за успокояване на възпалението. - каза, па посленка и написа с неразбираемио си почерк д-р Иванов.
- За кремо ясно, ма свещите кво да ги праим? - попита дедото.
- Ще си ги завираш в дупето всяка вечер! - обясни му този път сестрата.
- Тава убаво, ма да ги палим ли? - опита се да са ограмоти Фочко.
- Няма да ги палиш, а сега тръгвай защото имаме и други пациенти! - отвръна му д-р Иванов.
Фочко Фиков напазарува всичко, прибра се с треня у селото, ама ни са маза, ни си завира свещите. Напрай медицински експеримент, фана та завре една свещичка на кучето у дупето. Оно са дръпашее и пищеше, ама посленкя му не стана нищо. Фочко Фиков знаеше, дека незапалените свещи не стават за нищо. Нищо, че беше прос човек и не беше дофтор.
(Тигива са намесвам язе, демек разказвачо, глибок и тъжен глас, драматичен момент).
От този ден, никога повече не се случиха няколко неща в живота му. Дядо Фочко никога повече не поиска съвет от Перо Дофтора, никога повече не стъпи в града и никога повече не допусна да има останало вино след Коледа. И така си умря здрав на 97 години. В последния ден от живота си се радваше. Радваше се, че е човек от село. Гражданите бяха сбъркани хора, бъркаха си в задниците с повод и без повод и объркаха мозъка на баба Перка. Но тя беше там горе и го очакваше. Щеше да е отново млада, той също и двамата отново щяха да се обичат, да засадят нивичка и да гледат животинки. Дойдоха в мир на тази земя и в мир си тръгнаха от нея.
04.03.2011 година
град Монтана
Значи, стигнах до извода, че съм съвсем спокоен (за виното иде реч), като смятам, че е повече от уместно да се върна към корена си (без оглед кръгъл, квадратен или като седмокрил петохуйник), да се радвам на здрав селски денонощник и да не питам много.
Наздраве троянски и благодарско за четивото!
Няма да забравя- Февруари ли беше или Март 2019та, кога се черпавахме с троянска ракия на..........над 40 години!!! Тихо пих и ми са ревеше кат магаре (беше само за почерпка).

..........ейййй, ква грешка щях да напрая- няма да звъня на Джипито. Така Тутурутката (малката кучка) спаси медицинският експеримент, а и я имам шанс.
bulhomes2 - майстор
Снощи пих подобна, но с десетина години по-млада. Въобще не ревахме...
  • 1
  • 96
  • 97
  • 98
  • 99
  • 100

Тема "Вино" | Включи се в дискусията:


Сподели форума:

Бъди информиран. Следвай "Направи сам" във Facebook:

Намери изпълнител и вдъхновения за дома. Следвай MaistorPlus във Facebook: