Ще ви разказвам сега за един Прасчо, който тръгнал на гости на приятеля си Картофчо, но както бодро, бодро си крачел по пътя, се спънал в един дънер и паднал, преди да види — замислен за приятното изживяване, което му предстояло — как вкупом и сухата мащерка и кимионът и черният пипер, зад когото неизменно пазел и кориандърът, преграждат пътя му. Стреснат, той скочил на крака и понечил да побегне, но врагът бил многочислен и го повалил на земята.
Не след дълго, от близката горичка се появили още и Сър Уорчестър и Лейди Редуин. Ала те нежно го прегърнали и му обещали, че ще се чувства чудесно в уютния им замък. Прасчо се поколебал, но Милейди ухаела така приятно, а от Лорда се излъчвала такава сигурност и власт, че си казал: "Какво пък? Ще си почина малко да се съвзема и ще продължа". Горкият Прасчо! Мислел, че само ще пренощува и ще продължи…
И те потеглили към замъка. По пътя Лейди Редуин била много мила и непрекъснато го питала дали има нужда от нещо, а Лордът, макар и странен, бил любезен и не будел заплаха. Прасчо се отпуснал и дори подремнал за мъничко. Така изминал един ден.
Вече наближавали когато нашият герой разтъркал сънено очи. Някой или нещо се опитвало настойчиво да го събуди.
- Прасчо? Прасчоооо?!
- Кой е?
- Херцогиня Найскър.
- Май лейди, наистина ли сте вие?
- Аз съм, Прасчо. Сега ме чуй добре. Лукчо те чака в замъка. Когато пристигнете, искам да отидеш в другата зала. Искам да отидеш при него.
- Но аз съм тръгнал на гости на Картофчо, милейди.
- Картофчо също вече пътува насам. Направи каквото ти казвам и всичко ще е наред.
- Разбира се, Милейди.
Прасчо бил объркан, но щом Лейди Найскър го молела щял да направи всичко за нея. Само недоумявал какво прави Лукчо в другата зала и защо Картофчо не му бе споменал, че също ще идва. "Странно", мърморел си, когато внезапно насреща му се изпречила голяма зала, обвита в огнени отблясъци. "Нима Лукчо е там? И той ли тябва да отиде там?"
- Лукчо?
- Прасчо къде си? Защо се бавиш?
- Идвам Лукчо, но...?!
- Тихо! Не чуваш ли?
- Какво?
- Лейди Найскър ни е организирала парти. Лорд Уорчестър и Лейди Редуин, аз и ти, Картофчо и дори Гъбарка ще дойдат. Когато се съберем всички, ще ни сервират заедно с най-отбраните вина от избата си. Ще дойде дори Лорд Блу — не спираше Лукчо.
- Но къде са Картофчо и Гъбарка тогава? Аз едвам те открих.
- Не се тревожи. Лейди Найскър каза, че ще дойдат всеки момент.
Въпреки думите на приятелите си и най-вече нежните уверения на Лейди Редуин, Прасчо си оставаше напрегнат и недоверчив. И тогава вратите на залата се отвориха отново и Картофчо и Гъбарка влязоха ръка за ръка с погледи, вперени в неговия.
- Прасчо, ще празнуваме ли?
- Разбира се приятели.
-За Лейди Найскър! — отекнаха възгласи.
- За приятелите! — извиси глас Прасчо.
След тази НЕвесела история, на Лейдито се пада честта да обясни все пак, че това е рецепта.
Легенда:
Прасчо: Свинско някакво, в моя случай плешка, около 1кг.
Треви: Тревата тук е суха мащерка, останалите подправки са щипка черен пипер, щипка червен пипер, сол, 1ч.л. кимион, 1ч.л. кориандър;
Лейди Редуин: чаша червено домашно вино;
Лорд Уорчестър: Сос Уорчестър;
Лукчо: Две глави лук нарязани на едро;
Картофчо: Къде 6 картофа, нарязани на кръгове, с които покрих гюведжетата и естест ми забиха въпрос: "Мамо това картоф ли е?."
Гъбарка: гъбки каквито имате (в моя случай половин буркан пачи крак — безобразно вкусни, което си е енигма, като не съм ги правила аз, хихи);
Лорд Блу: изсмукано от пръстите име, ама кво да правя като турих малко синьо сирене отгоре за разкош, че нали съм Май Лейди.
Другата зала: Две големи Троянски гюведжета (и едно по-манечко за чавето).
Голямата зала, обвита в огнени отбясъци: една мънечка печка камина на дърва ама с фурнаааааа...
Респект 
.