Здравейте!
Вече втора година не съм слагал зеле (няма кой да го яде), но преди това години наред съм го правил. Искам да споделя някои свои наблюдения защото всеки си има рецепта, но тя е съобразена със съдовете, с които разполага, с района, в който живее, с помещението, в което е бидона. Първият ми фал беше когато смених бидона, тогава не знаех за важността на пропорциите сол и я карах на око. После смених и жилището, бидона вече беше на южна тераса и или зелето превтасваше или не изкарваше до март или замръзваше. При горе-споменатите условия започнах да слагам сол 4% на общия обем на бидона (в един и същи бидон влизат 35 до 40 кг зеле, в зависимост от зелките, кой ще ти мери всеки път водата). Зелето става малко по-солено, но е здраво и издържа до края на март. Соленото може да се махне с изкисване на зелката във вода, но скапаното или замръзналото не може да се поправи. Ако помещението е с постоянна температура над нулата солта трябва да се намали на 2.5-3% пак за общия обем на бидона. Калиевият сорбат е за предпочитане пред натриевия бензоат (според специалисти), но трябва да се дозира точно. Години наред се инатях и не слагах консерванти, но и аз започнах да слагам, най-вече заради съгата. По повод на консервантите искам да отбележа и нещо много важно, доста хора допускат грешката да сложат консерванта още със залагането на зелето, резултатът е киснато зеле в солена вода - консервантът се слага едва след като сте преценили, че зелето е готово и не искате да "втасва" повече (аз обичам по-кисело и търпя до последно). Последно за претакането - важно е, особено ако солта не е предварително разтворена във водата, когато солта се разтвори претакането може да се прави и през ден, два, три.
Вече втора година не съм слагал зеле (няма кой да го яде), но преди това години наред съм го правил. Искам да споделя някои свои наблюдения защото всеки си има рецепта, но тя е съобразена със съдовете, с които разполага, с района, в който живее, с помещението, в което е бидона. Първият ми фал беше когато смених бидона, тогава не знаех за важността на пропорциите сол и я карах на око. После смених и жилището, бидона вече беше на южна тераса и или зелето превтасваше или не изкарваше до март или замръзваше. При горе-споменатите условия започнах да слагам сол 4% на общия обем на бидона (в един и същи бидон влизат 35 до 40 кг зеле, в зависимост от зелките, кой ще ти мери всеки път водата). Зелето става малко по-солено, но е здраво и издържа до края на март. Соленото може да се махне с изкисване на зелката във вода, но скапаното или замръзналото не може да се поправи. Ако помещението е с постоянна температура над нулата солта трябва да се намали на 2.5-3% пак за общия обем на бидона. Калиевият сорбат е за предпочитане пред натриевия бензоат (според специалисти), но трябва да се дозира точно. Години наред се инатях и не слагах консерванти, но и аз започнах да слагам, най-вече заради съгата. По повод на консервантите искам да отбележа и нещо много важно, доста хора допускат грешката да сложат консерванта още със залагането на зелето, резултатът е киснато зеле в солена вода - консервантът се слага едва след като сте преценили, че зелето е готово и не искате да "втасва" повече (аз обичам по-кисело и търпя до последно). Последно за претакането - важно е, особено ако солта не е предварително разтворена във водата, когато солта се разтвори претакането може да се прави и през ден, два, три.